Жена изоставя новороденото си дете на прага на дома си, защото не може да си позволи да се грижи за него. Двадесет години по-късно историята се повтаря, когато тя открива бебе в кафява плетена кошничка на прага на дома си.
Джулиана Ларсън е само на 16 години, когато забременява, но приятелят ѝ отказва да поеме отговорност и си тръгва от живота ѝ, оставяйки я съвсем сама да взема решения за детето им.
Несигурна какво да прави, тя се обръща за помощ към родителите си, но съдбата и там не ѝ помага и те я изгонват от къщата, като ѝ казват да се върне едва когато прекъсне бременността.
Бездомна и безработна, Джулиана се скита известно време по улиците, преди да си намери работа като сервитьорка. Започва да спестява пари за раждането и бъдещото си дете, но осъзнава, че те няма да са достатъчни, за да осигури достоен живот на детето си. Затова, след като ражда, тя оставя бебето си на прага на непознат човек с бележка.
“Моля, не губете време да ме търсите, ако намерите тази бележка. Надявам се, че ще й осигурите щастлив живот. Моля те, отгледай я с любов и като своя собствена. От Джулиана Ларсън”, гласеше тя.
20 години след този ден Джулиана никога не може да забрави колко трудно ѝ е било да не погледне назад и да си вземе детето, но е разсъждавала, че така е било най-добре. През следващите години тя беше получила почти всичко, което искаше: стабилна работа, любящ съпруг и красив дом.
Това, което нямаше – или, както тя го виждаше, Бог не я беше благословил – беше дете. Тя и съпругът ѝ Питър се опитвали да имат дете в продължение на няколко години, но без успех. Накрая бяха решили, че са си достатъчни един на друг. Но всичко това се промени в един съдбовен ден, когато тя откри на прага на дома си бебе в кафява плетена кошничка…
“Питър!” – извика тя, когато отвори вратата. Не можеше да повярва на очите си, когато видя красиво новородено момиченце в кошницата. Вдигнала я на ръце и изведнъж на пода паднала бележка.
“Бебе?” Петър беше объркан, когато се приближи до вратата. “Как е това..” Той погледна Джулиана в очите и за миг двамата си припомниха как тя е изоставила бебето си. Тя никога не беше крила истината за предишния си живот от него, а и той винаги беше честен с нея.
Въпреки това, когато откриха бебето, те бяха в недоумение какво да правят. “Скъпи”, каза Джулиана. “На пода има бележка. Сигурна съм, че този, който е оставил бебето тук, го е оставил с нея”.
Питър вдигна бележката, за да я прочете, но докато приключи, Джулиана се разплака.
Надявам се, че ще платите за греховете си! За това, което направи, и за начина, по който ме изостави! Мислиш ли, че можеш да изоставиш дъщеря си и да живееш спокойно? Е, познай какво? Аз тръгнах по стъпките ти и направих същото. Отгледай това дете щастливо, защото не мисля, че имаш друг избор!
От изоставената ти дъщеря – Роуз Смит.”
Джулиана почти се срина на прага. “Скъпа, какво ще правим сега? Ако тази бележка е вярна, значи – това бебе е моята внучка. Не мога да повярвам!”
“Не можем да задържим бебето просто така, Джулиана. Трябва да уведомим полицията.”
“Но, миличка, ние знаем коя е майката и можем да се опитаме да я открием и да я попитаме защо го е направила. Моля те! А ако разбера къде е дъщеря ми днес, може би най-накрая ще мога да поискам прошка. Моля те, Питър! Искам да направя това. Можеш ли да се обадиш на Джош?”
Джош ръководеше малка детективска агенция и поддържаше близки отношения с полицията и правните служители на града. Макар да не беше наистина известен, Джош беше съкровище, когато ставаше въпрос за проследяване на хора. Преди две години Питър, който беше адвокат по професия, се беше срещнал с него по едно дело. Оттогава те бяха станали добри приятели, а Джош се беше запознал и с Джулиана.
Когато Питър се обади на Джош тази вечер, той веднага се съгласи с молбата. “Разбира се, приятелю. Но трябва да ми изпратиш снимка на бебето и писмото, а ако Джулиана си спомня нещо за адреса, на който е оставила бебето, или нещо друго, това ще е от голяма полза.”
“Смятам, че тя има адрес при себе си. Но той е доста стар. Семейството може да се е преместило.”
Всичко е наред, Питър. Просто ми изпрати каквото имаш, а аз ще ти съобщя, ако открия нещо”.
“Благодаря, Джош! Това би означавало много!”
Адресът, който Джулиана беше записала на мястото, където е оставила детето си, не помагаше много, защото напоследък там се беше преместило ново семейство. Въпреки това Джош не се беше отказал и правеше всичко възможно, за да намери Роуз.
Питър и Джулиана бяха решили, че ако не успеят да намерят Роуз, ще осиновят законно детето и ще го отгледат като свое. Но една съдбовна сутрин телефонът на Питър иззвънял и Джош съобщил, че най-накрая е намерил Роуз. Оказва се, че тя работи като сервитьорка в едно кафене в Лос Анджелис.
На следващата сутрин Питър и Джулиана се качват на самолет за Лос Анджелис, за да се срещнат с Роуз. Когато пристигнаха в кафенето, Джулиана бързо я забеляза. Тя изглеждаше точно като по-младата си версия – с изумрудено лешникови очи, кафяви къдрици и родилен белег над горната устна.
Джулиана се приближи до Роуз с бебето, което тя и Питър бяха нарекли Лили.
“Роуз?” – попита тя, а в очите ѝ се появиха сълзи. “Ка… Можем ли да поговорим?”
Младото момиче се обърна и замръзна, когато видя Джулиана с бебето. “Какво, по дяволите, правиш тук? Просто си тръгнете! Няма нужда да създавате сцени тук!”
“Просто имам нужда да поговоря с теб, Роуз.”
“Виж…” Роуз тъкмо беше започнала да говори, когато шефът ѝ я повика. “Вижте, аз работя тук и не искам да се вдига шум! Изчезвай и не се връщай! Нямам нищо общо с теб!”
Но Джулиана нямаше намерение да се откаже толкова скоро. Двамата с Питър седнаха в кафенето и зачакаха да свърши смяната на Роуз. Когато я видяха да излиза от кафенето, те я последваха. “Роуз! Моля те, послушай ме! Просто ми дай шанс и повече няма да те безпокоя!” Джулиана извика.
Роуз спря и се обърна. “Защо ме преследваш? Ти не можеш да поправиш нищо! Просто си тръгни, моля те!”
“Роуз!” Джулиана я прегърна. “Всичко е наред. Аз съм тук. Знам какво ти се е случило. Съжалявам, че не бях там за теб.”
В този момент Роуз не можеше да спре да плаче. “Всичко свърши. Животът ми, кариерата ми, всичко… Аз съм губеща!”
“Не, Роуз. Не си. Моля те, спри да плачеш. Да седнем и да поговорим, добре?”
Питър и Джулиана отведоха Роуз в близкия парк и ѝ казаха, че са я проследили с помощта на частен детектив. Джош им беше дал подробен доклад за Роуз и те знаеха, че тя посещава психотерапевт заради травма.
Роуз се беше изнесла от дома си преди година, за да преследва кариера на актьор в Лос Анджелис. Кастинг режисьор ѝ беше обещал роля и тя се беше влюбила в него, или поне така вярваше, докато не забременя с детето му.
“Не бях в правилната душевна нагласа. Всичко се обърка наведнъж”, обяснява Роуз. “Когато навърших 18 години, мама и татко ми казаха, че съм осиновена. Казаха, че майка ми ме е изоставила на прага на къщата. Когато се преместих в Лос Анджелис година по-късно, забременях, но мъжът, в когото бях влюбена, ме изостави. Всичко това стана твърде много за мен и изпаднах в депресия, затова започнах да посещавам терапевт. Родих дъщеря, но като своеобразно отмъщение я изоставих.”
“Съжалявам за случилото се, Роуз”, извини се Питър. “Как разбрахте за нас?”
“Тъй като знаех името на биологичната си майка, направих търсене и намерих три жени с това име. Първите две не приличаха на мен, затова знаех, че третата е биологичната ми майка. Разбрах адреса ви и оставих бебето на прага ви. Мама и татко не знаят за нищо от това. Предполагат, че все още се явявам на прослушвания за роли в Ел Ей, но аз на практика се отказах и започнах да работя като сервитьорка, защото се срамувам да се прибера у дома.”
Питър и Джулиана съжаляват за младото момиче и решават да ѝ помогнат да преодолее трудния период. Те убеждават Роуз да се върне при осиновителите си и я придружават дотам. Те разказали всичко на осиновителите на Роуз и и четиримата старейшини се съгласили, че най-доброто, което могат да направят за Лили и Роуз, е да им осигурят добра семейна среда, като забравят миналото им, така че момичетата да не се чувстват изоставени или отхвърлени.
В резултат на това те решават да се грижат за момичетата заедно като семейство. Сега Лили има две обожаващи баби и дядовци, а Роуз се справя много по-добре в терапията си.
