Кортни Джонсън пристигна в училището на сина си Питър точно навреме и веднага го разпозна сред масата ученици, тичащи през входната порта. Питър се втурна към колата им, качи се вътре и тя му помогна да закопчае предпазния колан.
— Как мина денят ти в училище днес, Питър? Забавлява ли се? — попита тя, когато тръгнаха към дома.
— Ъмм… всичко беше наред, мамо. — въздъхна Питър. — Умирам от глад! Може ли да се отбием до Макдоналдс на път за вкъщи?
— Гладен? — Кортни направи пауза. — Не обядва ли днес в училище? Или чакай, това извинение ли е за пилешки хапки? Не пак, Питър! Да попитам ли г-жа Дикенс дали си обядвал днес?
— Не, мамо! Не прави това! Всъщност умирам от глад. Щях да ям в кафенето, но трябваше да дам храната си на Ейдън, защото той беше гладен. Той ми е съученик. И никой не трябва да знае, че съм му помогнал, моля те!
— Какво? — Кортни се намръщи и рязко спря колата. — Но всеки получава отделна храна в училище, Питър. Защо му даде твоята?
— Ейдън не яде с нас, мамо. — разкри Питър. — Той казва, че майка му не може да му плати обяда. Виждам го всеки ден; той чака, докато всички свършат с яденето, и тогава…
— И?
— Той се крие на детската площадка и яде остатъци, за да не го видят другите. Намерих го там един ден и тогава той ми разказа всичко. Помоли ме да не казвам на никого, защото мислеше, че всички ще му се смеят. Днес имахме час по спорт, така че всички бяха много гладни и приключиха с храната си. Знаех, че Ейдън няма да има какво да яде, затова му предложих порцията си. Помолих приятелите си също да му помогнат. Така че и те споделиха храната си с него.
Кортни беше щастлива, че синът й е достатъчно добър да помогне на нуждаещ се съученик, но се чудеше какво се е объркало с майката на Ейдън, че Ейдън трябва да се храни с остатъците в училище. Когато се прибраха вкъщи този ден, тя се обади на учителката на Питър, за да разбере повече за Ейдън.
— Добър ден, г-жо Дикенс. Надявам се, че всички сте добре. Всъщност, просто исках да попитам нещо за Ейдън. Той е съученик на Питър, нали? Питър ми каза, че Ейдън има финансови проблеми. Мога ли да направя нещо за него?
— О, това е много великодушно от ваша страна, г-жо Джонсън. Ейдън е много талантливо дете, едно от най-умните, бих казала… Нещата обаче не вървят толкова добре за него на семейния фронт. Майка му има ужасни проблеми със съпруга си.
— О, горката… Нищо чудно! Съжалявам, че питам това, г-жо Дикенс… Всъщност не би трябвало да навлизам в семейните им проблеми, но какво точно се случва? Питър ми каза…
— Те са разведени, г-жо Джонсън. Майката на Ейдън е самотен родител… Но има проблем с издръжката и има болна майка, така че нещата са пълна бъркотия…
— Разбирам… — Кортни се почувства ужасно заради положението на Ейдън и разказа на г-жа Дикенс за това как тойа обядва в училище. Кортни искаше да направи нещо, за да му помогне. И тогава тя измисли план…
— Госпожо Дикенс — извика тя весело. — Можете ли да ми направите една малка услуга?
— Разбира се.
— Възможно ли е да проведем среща с всички родители на съучениците на Ейдън и Питър? Бих искала да говоря с тях за нещо… просто имам идея да помогна на Ейдън…
Г-жа Дикенс млъкна за малко.
— Е, вярвам, че ще имаме нужда от разрешение от директора, но това всъщност не е официално… Мога просто да кажа, че трябваше да проведа среща, така че това е добре. Колко скоро искате да го направите?
— Вярвам, че следващият ден би бил подходящ, госпожо Дикенс. Трябва да уведомим всички родители.
— Аз ще се погрижа за това… Така че ще се видим вдругиден, госпожо Джонсън.
— Много ви благодаря, г-жо Дикенс; още нещо, моля…
— Да?
— Родителите трябва да мислят, че вие сте тази, която молите за среща. Така ще бъде по-ефективно.
— Добре.
— Благодаря ви, госпожо Дикенс! – каза Кортни и затвори.
Ден по-късно, когато всички се събраха, г-жа Дикенс ги информира за ситуацията на Ейдън, но не разкри името му, за да предотврати несправедливото нападение на момчето. Родителите слушаха спокойно, но когато г-жа Дикенс започна последната част от речта си, вълна от емоции, предимно гняв, започна да се излива.
— И така? Какво точно искате да направим? – изсмя се една жена. — Ако родителят не може да осигури храна за децата си, той не трябва да ги изпраща на училище.
— Е, госпожо — каза г-жа Дикенс. — Всичко, което моля, е да бъдем щедри към момчето и да му помогнем. Горкото дете яде остатъци от кафенето. Един от съучениците му го е видял да го прави.
— Кой го е видял? И ако е толкова загрижен за приятеля си, защо не помоли родителите си да му плащат храната? – избухна един мъж.
— Страхувам се, че не мога да разкрия самоличността, сър. Съжалявам. Ако не желаете да…— Преди г-жа Дикенс да успее да завърши изречението си, Кортни скочи на крака.
— Синът ми го е видял! И е ужасно, че вие, възрастните, не виждате колко ужасно е това!
Майката на Ейдън също присъстваше на срещата, седнала в ъгъла, криейки сълзите си, когато разбра, че всички говорят за нейния син.
— Е, тогава давай и му помогни! – изсъска мъжът.
— Разбира се, че ще го направя, сър, но преди това трябва да знаете цялата истина. Семейството на момчето преживява финансова криза, а той дори няма пари, за да си позволи храна! Осъзнавате ли колко ужасна е цялата тази работа? Едно дете не може да получи храна! Необходимост! Само си представете, ако детето ви беше гладно и нямаше средства да яде. Ще се обвинявате, че сте ужасен родител и сте съсипали живота на детето си.
— Разбирам, че понякога обстоятелствата ни принуждават. — продължи Кортни. — Ние нямаме контрол над тях. Но моля, опитайте се да разберете за какво говорим тук: четвъртокласник чака съучениците си да излязат от кафенето, след като се нахранят, за да напълни стомаха си! И се крие да яде, за да не му се подиграват другите деца!
— А вие какво правите междувременно? Вие сте заети да съдите него и семейството му! Знаете ли какво, децата ви са много по-добри от всички вас! Те често споделят храната си с него и му помагат. Просто ви показва как по-младото поколение може да бъде много по-зряло от по-възрастните!
— Имаме две възможности да разрешим този конфликт: да продължим с осъдителните дискусии или да направим крачка напред и да му помогнем по начин, който не застрашава достойнството му или неговите родители. Всичко, което искам, е всички вие да платите скромна сума, каквато можете, за да можем да му помогнем. — С тези думи Кортни отвори портфейла си, извади две банкноти от 100 долара и ги постави на масата на г-жа Дикенс.
Цялата стая беше притихнала. Но скоро след това избухнаха аплодисменти и родителите един по един започнаха да оставят пари на масата. Няколко родители напуснаха залата, без да дарят, но успяха да съберат прилична сума, за да покрият разходите за обяд на Ейдън до края на учебната година.
Докато Кортни се канеше да се качи в колата си пред портата на училището, майката на Ейдън я срещна и й благодари за помощта. Тя призна, че се е чувствала зле от целия инцидент и е знаела какво се случва, но не е имала средства да помогне на детето си. Кортни я увери, че всичко е наред.
Два дни по-късно, когато Питър се прибра от училище, той имаше голяма новина!
— Мамо, мамо! — каза той, като се приближи до нея. — Ейдън се храни с нас сега! Вече няма нужда да яде остатъци. Майка му му казала, че си му помогнала. Толкова си готина, мамо!
Кортни му се усмихна.
— Това е страхотно, скъпи. Радвам се, че Ейдън е щастлив сега.
Какво можем да научим от тази история?
- Бъдете добри към другите и помагайте на нуждаещите се. Начинът, по който Питър и Кортни помогнаха на Ейдън, е прекрасен пример за това.
- Понякога по-младите в крайна сметка преподават ценен урок на по-възрастните. Безкористната постъпка на Питър да помогне на свой съученик беше наистина брилянтна. Всички трябва да се опитаме да бъдем като него.
- Бъдете положителен модел за подражание на децата си, както Кортни направи, като помогна на Ейдън и майка му.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
