Една алчна жена изоставя сина и съпруга си заради богат мъж. Но скоро кармата я застига и един ден тя се връща при старото си семейство.
Кевин е само на девет години, когато майка му, Клара, напуска домакинството им. Баща му работел като поправителен работник в жилищна компания, но му плащали жълти стотинки и семейството трудно свързвало двата края.
Клара била уморена от бедния начин на живот. Тя искаше комфортен живот и грижовен съпруг, който да изпълнява всичките ѝ изисквания. Затова започнала да излиза с други мъже. Не след дълго срещнала мъж, за когото вярвала, че може да ѝ осигури по-добър живот. Скоро двамата изразили чувствата си, а Клара опаковала всичките си вещи и заминала, за да започне нов живот с мъжа на мечтите си.
От този момент нататък Кевин я мрази и открито заявява, че вече не смята Клара за своя майка. За съжаление животът на Клара с новия ѝ съпруг далеч не е такъв, какъвто си го е представяла.
Така нареченият Ромео се оказал насилник и се развел с нея само година след брака им. Сега Клара е на улицата и проси пари, за да може да се храни поне веднъж на ден.
Един ден, докато просела в близост до спирката, където имало сигнал, тя припаднала. Не беше яла от дни и тялото ѝ се предаде. Няколко души я откарали в болница и животът ѝ бил спасен, но тогава дошла ужасна новина. Лекарят ѝ казал, че ѝ остават само три месеца живот.
В този момент Клара имала само едно желание – искала да види отново сина си. Искаше да го прегърне и да му се извини, че е била егоист и го е изоставила.
Така един ден Клара посетила старото си семейство. Бившият ѝ съпруг Джеймс отвори вратата.
“Клара? Какво се случи с теб?” – попита я той със загрижен тон. “Защо изглеждаш толкова бледа?”
Да, Клара беше същата жена, която беше изоставила него и сина им. Но Джеймс беше добър човек и не можеше да понася да вижда жена си в такова състояние. Той я посрещна в дома си и ѝ предложи чай.
“Този човек…” – заекна Клара, като стискаше здраво чашата в ръцете си. “Той се разведе с мен и ме остави на улицата да умра. Сега осъзнавам, че да напусна теб и Кевин беше най-голямата грешка в живота ми. Искам да се извиня и на двама ви, особено на Кевин.”
“Съжалявам, но това е невъзможно, Клара. Кевин те мрази. Ако те види тук или където и да е из къщата, ще бъде бесен”, обясни Джеймс.
Очите на Клара се напълниха със сълзи. “Разбирам Джеймс, но той е мой син. Моля те, позволи ми да го видя веднъж! Искам само да му се извиня.”
Джеймс я погледна съчувствено. “Клара, моля те, опитай се да разбереш. Кевин няма да те изслуша и има голяма вероятност да ти избухне. Сигурен съм, че не искаш това да се случи. Това само ще влоши нещата.”
“Моля те, Джеймс…” Клара заговори напред, а гласът ѝ трепереше. “Не разполагам с много време. Моля те, считай това за мое последно желание!”
“Последно желание?!” Джеймс беше зашеметен. “Какво става, Клара? Какво се опитваш да скриеш?”
“Просто… остават ми само няколко месеца живот. Дори да започна лечение, лекарят смята, че ще мога да живея най-много пет месеца. Така че, преди да умра, искам да се извиня на Кевин”.
Джеймс не можеше да повярва на това, което чуваше! “Клара… искам да кажа… как се случи това?”
“Нека оставим това засега, Джеймс, и те моля да го убедиш поне веднъж да се срещне с майка си. Моля те, направи това за мен. Моля те за това.”
Джеймс беше объркан. Той не знаеше какво да каже. От една страна, съпругата му умираше и ѝ оставаха само няколко месеца живот, а от друга – синът им Кевин, който мразеше майка си.
Джеймс не можа да заспи тази нощ. Той продължаваше да се опитва да измисли решение, но в крайна сметка не можеше да се сети за нищо друго, освен да позволи на Джеймс и Клара да се срещнат.
На следващия ден, когато Кевин пристигна от училище, Клара го посрещна на масата в трапезарията. Когато Кевин я видя, гневът му не познаваше граници. Той изкрещя с пълен глас: “Какво, по дяволите, прави тя тук, татко?”
Преди Джеймс да успее да каже нещо, Клара се намеси. “Моля те, прости ми, Кевин”, каза тя и стисна ръката на сина си. “Знам, че съм била ужасна майка, но моля те, дай ми един шанс.”
Кевин измъкна ръката си от нейната. “О, наистина? И защо си мислиш, че ще го направя? Ти ни напусна заради един богат мъж, нали? Защо просто не се върнеш при него?”
“Мисля, че Бог ме наказа за това, което направих, Кевин”, каза Клара с тих глас.
Кевин ѝ хвърли строг поглед. “Знаеш ли какво, не ме интересуват твоите истории. Знам, че са фалшиви. Така че просто си тръгни – каза той и продължи да се отдалечава.
Клара се разплака. “Аз умирам, Кевин. Остават ми само три месеца живот… максимум… пет.”
Кевин веднага се обърна към нея. “Наистина ли мислиш, че този емоционален трик ще проработи? Съжалявам, но трябваше да си измислиш по-добро извинение.”
В този момент се намеси Джеймс. “Тя не лъже, Кевин”, заяви той тържествено. “Срещнах се лично с доктора. Ако не ми вярваш, мога да ти покажа медицинския доклад”.
Гневът на Кевин се разсея, след като изслуша баща си. “Сериозно ли говориш, татко? Искам да кажа… дали тя наистина…” Джеймс кимна с глава.
“Не така очаквах да се извиня, но когато ми казаха за болестта ми, не можех да не те видя” – добави Клара. “Знам, че това, което направих, не може да се поправи, но искам да простиш на майка си, Кевин”.
Кевин си пое дълбоко дъх и седна до Клара. “Прощавам ти”, каза той. “Но няма да мога да те наричам майка. Това не е толкова лесно за мен. И не искам да се преструвам, че те обичам”.
“Няма страшно, Кевин. Радвам се, че поне си ми простил.” Клара каза. “Вече мога да умра спокойно.”
Пет месеца по-късно Клара ги напусна и се отправи към небесната си обител. В крайна сметка Кевин приема съдбата си и бавно се отказва от омразата към майка си.
Сега той посещава гроба ѝ всяка година на годишнината от смъртта ѝ с цветя и поздравителна картичка, на която пише: “Иска ми се да бяхме прекарали повече време заедно, мамо. С любов, Кевин.”
