Майката с огорчение чува, че няма да участва в сватбата на дъщеря си. Но тя не оставила дъщеря си на мира и й дала урок по трудния начин.
Ребека Лейтън е самотна майка, която сама отглежда дъщеря си Дженифър. Съпругът на Ребека, Питър, умира, когато Дженифър е само на две години, и след това тя е принудена да работи, за да осигури прехраната и на двамата.
Ребека толкова много обожава Дженифър, че отлага всичките си амбиции, за да ѝ посвети цялото си внимание. Тя искала дъщеря ѝ да има по-добро бъдеще от нея, затова въпреки че имала нископлатена работа като продавачка в магазин за хранителни стоки, направила всичко възможно Дженифър да не пропусне нищо.
Ребека не успява да завърши университета, тъй като забременява през първата година, а по-късно има здравословни проблеми, които я принуждават да се откаже. Когато обаче дойде време Дженифър да се запише в университет, тя подкрепи дъщеря си да сбъдне мечтата си и да се запише в избрания от нея курс. Но когато Дженифър била в последния курс на колежа, историята се повторила.
“Бременна съм, мамо”, казва тя на Ребека една вечер по време на вечеря. “Приятелят ми, Рон, ами… той обеща, че ще поеме отговорност за детето. Той дори ми предложи брак и възнамеряваме да се оженим, след като бебето се роди.”
“Дженифър?” Ребека я погледна зашеметена. “Сигурна ли си в това? Виж, аз винаги съм насреща, за да те подкрепя, но отглеждането на дете не е шега! Трябва да помислиш за разходите и…”
“Бащата на Рон е бизнесмен милионер, мамо! Той има всички пари на света! Можеш ли да спреш да се държиш толкова властно? Аз съм възрастна, мога да вземам сама решенията си!” – измърмори тя.
Ребека беше разстроена, че Дженифър дори не слушаше какво има да ѝ каже, но се радваше, че Дженифър ще има по-светло бъдеще. Рон беше заможен, така че нямаше да има нужда да се тревожи за Дженифър и детето им.
Изминаха няколко месеца. Когато детето на Дженифър се родило, тя и Рон се преместили в ново жилище, което родителите на Рон били купили за тях. Дженифър и Рон все още учеха в университета, затова Дженифър помоли Ребека да се грижи за бебето Лили, когато те са извън дома.
“Помниш инструкциите, нали, мамо?” Дженифър попита Ребека един ден, когато двамата с Рон тръгваха към колежа.
“Трябва да нахраня Лили два пъти. Не бива да забравям лекарствата ѝ и не трябва да я оставям сама”, отговори весело Ребека. “Аз знам всичко, скъпа. Можеш да бъдеш спокойна.”
“Не това, мамо!” Дженифър отвърна. “Не докосвай нищо друго освен това, което съм ти наредила! Имаме скъпи вещи в тази къща; ако нещо се счупи, ще ни се наложи да платим голяма сметка! Тръгваме си, довиждане!”
Ребека се намръщи. “Все още си дете, Дженифър”, промълви тя. “Кога ще разбереш, че вече си майка? Трябва да спреш да бъдеш толкова безразсъдна! Внимавай какво говориш на другите!”
Два дни по-късно Ребека се грижи за Лили до късно вечерта. Когато Дженифър се прибрала, Ребека ѝ казала, че иска да вечеря с нея, тъй като била твърде уморена, за да се прибере вкъщи и да сготви. Дженифър обаче категорично ѝ отказала.
“Не, мамо, това няма да е възможно!” – каза тя. “Родителите на Рон ще дойдат и ти трябва да си тръгнеш.”
“Какво? Защо? Хубаво е, че всички можем да вечеряме заедно.”
“Не е моментът да спорим, мамо! Те могат да се приберат всеки момент. Трябва да си тръгнеш сега!” – нареди тя, взе палтото и чантата на Ребека и й ги подхвърли.
Този ден Ребека беше съсипана и ридаеше по целия път до вкъщи. Следващия път, когато Дженифър я помоли да гледа Лили, Ребека се замисли. В крайна сметка обаче се съгласи.
Същия ден Дженифър се прибра рано у дома и помоли Ребека да приготви овесената каша на Лили, преди да си тръгне. Ребека беше в кухнята, докато Дженифър отиваше с Лили в спалнята си. Когато свърши, Ребека отиде да уведоми Дженифър за това и точно тогава чу нещо през открехнатата врата на спалнята си – Дженифър говореше с приятелката си Тереза за сватбата си.
“Разбира се, Тереза, подготовката за сватбата е в разгара си. В края на краищата до нея остават само две седмици. Дипломирането е тази седмица, а ние с Рон официално ще станем мъж и жена следващата седмица! Но все още не съм казал на мама. Не искам тя да присъства!”
Сърцебиенето на Ребека се ускори. “Какво? Дженифър вече планира сватбата и не ми е казала? Защо?”
“Какво точно имаш предвид, защо?” Дженифър продължи да говори по телефона. “Виж, Рон иска сватбата да е тук, в Ню Йорк, защото там е израснал. И можеш да се обзаложиш, че присъстващите ще бъдат елитни, включително бизнес партньори на баща му и дори някои знаменитости. Тогава погледнете мама, Тереза!
“Тя, по дяволите, работи в магазин за хранителни стоки! Виждали сте й ръцете, нали? Всички са груби и твърди от годините работа в това нископлатено заведение. Никакъв маникюр няма да успее да премахне мръсотията, която се е натрупала по ръцете ѝ от хранителните магазини. Така че тя не е в списъка на гостите!”
Ребека не можеше да повярва на коментарите на дъщеря си. Сълзите ѝ потекоха, докато напускаше къщата този ден, а през нощта се просълзи насън. На следващата сутрин се чувствала толкова потисната, че дори не отишла на работа. Отиде до шкафа и извади дървената кутия, в която бяха всичките ѝ средства за сватбата на Дженифър.
Седнала на леглото си и решила да не присъства на сватбата на Дженифър, но си обещала, че ще накара Дженифър да разбере колко неправилно е да ѝ се подиграва.
Така че по време на седмицата на дипломирането на Дженифър Ребека излъгала, че е наранила крака си и ще бъде прикована към леглото за две седмици. Дженифър изпита облекчение, че да забрани на “мръсната” си майка да участва в сватбата вече е проста задача. Но няколко дни преди сватбата Дженифър внезапно промени решението си. Тя се чувстваше засрамена от себе си и не можеше да спре да плаче, докато получаваше пакет от Ребека.
Вътре намерила бродиран шал, украсен с малки розички, и бележка, адресирана до нея.
Наистина съжалявам, че ръцете ми не са достатъчно чисти, за да присъствам на твоята сватба от висока класа. Независимо дали детето харесва майка си, или не, майчиното сърце винаги ще се разтопи за него. Това не е писмо, което да те обижда или да ти се подиграва, както може би си мислиш. Вместо това исках да изразя съжалението си към вас.
Исках да се извиня за това, че сменях пелените ти, когато беше новородено, с мръсните си ръце. Съжалявам, че те държах безброй вечери, докато ти пеех приспивна песен, за да спиш спокойно. Извинявам се още веднъж, че тези мръсни ръце също така ти помагаха в първите стъпки като бебе, опаковаха хранителни продукти, за да можеш да отидеш в колежа, грижеха се за бебето ти и подготвиха подарък (шала, който виждаш) за най-важния ден в живота ти, жертвайки съня пет поредни нощи.
Надявам се, че когато Лили порасне, никога няма да говори за теб или за ръцете ти като за мръсни и да те гледа отвисоко, както ти постъпи с мен. Скъпа, пожелавам ти щастлив семеен живот. Винаги ще се надявам на най-доброто за теб.
Дженифър трябваше да получи това писмо и сватбения подарък от Ребека в деня след сватбата, но съдбата се намеси и тя го получи много по-рано. Сълзите ѝ продължиха да се стичат, докато четеше писмото, и тя се втурна към дома на майка си.
Когато Ребека отвори вратата, Дженифър я прегърна и се разплака неудържимо. “Наистина съжалявам, мамо. Ти ще присъстваш на сватбата. Ако не присъстваш, отменям всичко! Аз съм толкова лоша дъщеря. Съжалявам.”
“Дженифър, какво стана?” – попита Ребека, объркана.
“Получих писмото ти, мамо. Наистина се срамувам от това, което исках да направя! Ще ти кажа какво, промених решението си. Сватбата няма да се състои в Ню Йорк. Мамо, тя ще бъде в родния ми град и ти ще бъдеш там!” – обеща тя на Ребека.
На следващия ден тя каза на Рон за това и отмени сватбата. Всички бяха шокирани, но Дженифър не промени решението си. Седмица по-късно сватбата се състоя в родния ѝ град и тя облече бродирания шал на Ребека вместо воала, докато вървеше с нея до олтара.
