Жена изоставя новороденото си на прага на непознат, защото не може да си позволи да се грижи за него. 20 години по-късно историята се повтаря, когато тя открива бебе в кафява плетена кошница на прага си.
Джулиана Ларсън беше само на 16 години, когато забременя, но приятелят й отказа да поеме отговорност и се отдалечи от живота й, оставяйки я съвсем сама да взема решения за детето им.
Не знаейки какво да прави, тя се обърнала за съдействие към родителите си, но и там не срещна разбиране и те я изгониха от дома си, като й казаха да се върне едва когато прекъсне бременността.
Бездомна и безработна, Джулиана се скита известно време по улиците, преди да си намери работа като сервитьорка. Започна да спестява пари за раждането и бъдещото си дете, но осъзна, че това няма да е достатъчно, за да осигури достоен живот на детето си. Така след раждането тя остави бебето си на прага на непознат с бележка.
“Моля, не губете време да ме търсите, ако намерите тази бележка. Надявам се, че ще й осигурите щастлив живот. Моля, отгледайте я с любов и като своя собствена дъщеря. От Джулиана Ларсън”, пишеше.
20 години след този ден Джулиана не можеше да забрави колко трудно й беше да не погледне назад и да вземе детето си обратно, но тя разсъждаваше, че така е за добро. През следващите години тя получи почти всичко, което искаше: стабилна работа, любящ съпруг и красив дом.
Това, което тя нямаше – или, както тя виждаше, с което Бог не я благослови – беше дете. Тя и съпругът й Питър се опитваха да имат дете от няколко години, но без успех. Накрая бяха решили, че са достатъчни един за друг. Но всичко това се промени в един съдбовен ден, когато тя откри бебе в кафява плетена кошница на прага си…
— Питър! — извика тя, когато отвори вратата. Тя не повярва на очите си, когато видя красиво новородено момиченце в кошницата. Тя я вдигна на ръце и изведнъж на пода падна бележка.
— Бебе? — Питър беше объркан, когато се приближи до вратата. — Как е…. — Той погледна Джулиана в очите и за момент и двамата си припомниха как бе изоставила бебето си. Никога не беше крила от него истината за миналия си живот и той винаги беше искрен с нея.
Въпреки това, когато откриха бебе, те не знаеха какво да правят.
— Скъпи — каза Джулиана. — Има бележка на пода. Сигурна съм, че този, който е оставил бебето тук, я е оставил при нея.
Питър взе бележката, за да я прочете, но докато свърши, Джулиана беше в сълзи.
„Здравей, мила мамо,
Дано си платиш за греховете! За това, което направи и как ме остави! Мислиш ли, че би могла да изоставиш дъщеря си и да живееш спокойно? Е, познай какво? Тръгнах по твоите стъпки и направих същото. Отгледай това дете щастливо, защото не мисля, че имаш избор!
От изоставената ти дъщеря – Роуз Смит.”
Джулиана едва не припадна на прага.
— Скъпи, какво ще правим сега? Ако тази бележка е вярна, тогава това бебе е моята внучка. Не мога да повярвам!
— Не можем да задържим бебето просто така, Джулиана. Трябва да информираме полицията.
— Но, скъпи, ние знаем коя е майката и можем да се опитаме да я проследим и да я попитаме защо го е направила. Моля те! И ако разбера къде е дъщеря ми днес, може би най-накрая мога да поискам прошка. Моля те, Питър! Искам да направя това. Можеш ли да се обадиш на Джош?
— Но, скъпа…
— Питър, моля те!
— Добре!
Джош управляваше малка детективска агенция и поддържаше тесни връзки с полицията и съдебните власти в града. Въпреки че не беше наистина известен, Джош беше съкровище, когато ставаше дума за проследяване на хора. Преди две години Петър, който беше адвокат по професия, го срещна по дело. Оттогава те бяха добри приятели.
Когато Питър се обади на Джош онази вечер, той веднага се съгласи с молбата.
— Разбира се, приятелю. Но трябва да ми изпратиш снимка на бебето и писмото и ако Джулиана си спомни нещо за адреса, на който е оставила бебето, или нещо друго, това би било от голяма полза.
— Вярвам, че има адреса при себе си. Но е доста стар. Семейството може да се е преместило.
— Всичко е наред, Питър. Просто ми изпрати каквото имате и ще ви уведомя, ако разбера нещо.
— Благодаря, Джош! Това би означавало много!
Три месеца по-късно…
Адресът, на който Джулиана беше оставила детето си, не помогна много, защото ново семейство наскоро се беше преместило там. Все пак Джош не се отказа и правеше всичко възможно, за да намери Роуз.
Питър и Джулиана бяха решили, че ако не успеят да намерят Роуз, ще осиновят законно детето и ще го отгледат като свое. Но тогава, една съдбовна сутрин, телефонът на Питър иззвъня и Джош съобщи, че най-накрая е намерил Роуз. Оказа се, че е работила като сервитьорка в кафене в Лос Анджелис.
На следващата сутрин Питър и Джулиана бяха на полет за Ел Ей, за да се срещнат с Роуз. Когато пристигнаха в кафенето, Джулиана бързо я забелязала. Тя изглеждаше точно като по-младата й версия с изумрудени лешникови очи, кафяви къдрици и белег по рождение над горната си устна.
Джулиана се приближи до Роуз с бебето, което тя и Питър бяха кръстили Лили.
— Роуз? — попита тя и очите й се напълниха със сълзи. — Може ли да поговорим, моля?
Младото момиче се обърна и замръзна, когато видя Джулиана с бебето си.
— Какво, по дяволите, правиш тук? Просто си тръгни! Няма нужда да правиш сцена тук!
— Просто трябва да говоря с теб, Роуз.
— Виж… — Роуз тъкмо беше започнала да говори, когато шефът й я повика. — Виж, аз работя тук и не искам да се вдига врява! Разкарай се и не се връщай! Нямам нищо общо с теб!
Но Джулиана нямаше да се откаже толкова скоро. Двамата с Питър седяха в кафенето и чакаха, докато смяната на Роуз свърши. Когато я видяха да излиза от кафенето, те я последваха.
— Роуз! Моля те, изслушай ме! Просто ми дай шанс и няма да те безпокоя отново! — Джулиана се разплака.
Роуз спря и се обърна.
— Защо ме преследваш? Нищо не можеш да поправиш! Просто си тръгни, моля те!
— Роуз! — каза Джулиана и я прегърна. — Всичко е наред. Тук съм. Знам какво ти се е случило. Съжалявам, че не бях до теб.
В този момент Роуз не можеше да спре да плаче.
— Всичко свърши. Животът ми, кариерата ми, всичко… аз съм губещата!
— Не, Роуз. Не си. Моля те, спри да плачеш. Нека седнем и да поговорим, става ли?
Питър и Джулиана заведоха Роуз в близкия парк и й казаха, че са я проследили с помощта на частен детектив. Джош им беше дал подробен доклад за Роуз и те знаеха, че тя посещава терапевт поради травма.
Роуз се беше отдалечила от дома преди една година, за да преследва кариера като актриса в Лос Анджелис. Един кастинг режисьор й беше обещал роля и тя се беше влюбила в него или поне така вярваше, докато не забременя с детето му.
— Не бях с правилната нагласа. Всичко тръгна на зле изведнъж. — обясни Роуз. — Когато навърших 18, мама и татко ми казаха, че съм осиновена. Казаха, че майка ми ме е изоставила на прага. Когато се преместих в Лос Анджелис година по-късно, забременях, но мъжът, в когото бях влюбена, си тръгна. Всичко стана прекалено тежко за мен и бях депресирана, затова започнах да посещавам терапевт. Родих дъщеря, но като вид отмъщение я изоставих.
— Съжалявам за случилото се, Роуз — извини се Питър. — Как разбра за нас?
— Тъй като знаех името на биологичната си майка, направих търсене и намерих три жени с това име. Първите две не приличаха на мен, така че знаех, че третата е биологичната ми майка. Намерих адреса ви и оставих бебето на прага ви. Мама и татко не знаят за нищо от това. Те предполагат, че все още съм на прослушване за роли в Ел Ей, но аз на практика се отказах и започнах да работя като сервитьорка, защото ме беше твърде неудобно да се прибера вкъщи.
И Петър, и Джулиана съжалиха младото момиче и решиха да й помогнат да премине през трудния период. Те убедиха Роуз да се върне при осиновителите си и я придружиха там. Те разказаха всичко на осиновителите на Роуз и четиримата възрастни се съгласиха, че най-доброто, което могат да направят и за Лили, и за Роуз, е да им осигурят добра семейна среда, забравяйки миналото си, така че момичетата да не се чувстват изоставени или отхвърлени.
В резултат те решиха да гледат момичетата заедно като семейство. Сега Лили има два чифта обожаващи я баба и дядо, а Роуз се справя много по-добре с терапията си.
