Майка инсталира бебефон в стаята на сина си, за да го наблюдава, след като забелязва, че той е уморен и неспокоен през цялото време – само за да открие внезапно движение, от което я побиват тръпки…
„Не се притеснявай, скъпи. Всичко ще бъде наред. Мама е тук“, прошепва Алисия, докато люлее сина си Едуин в ръцете си. Момчето се беше събудило посред нощ и отказваше да спре да ридае.
След известно време Алисия трябваше да премести всичките си файлове и лаптопа от дивана на предната маса и да седне на дивана с Едуин, пеейки му приспивна песен. През първите 10 минути това сякаш не подейства, но в крайна сметка се получи и Алисия въздъхна с облекчение.
Тя внимателно постави Едуин обратно в креватчето в стаята му, целуна го по челото, затвори тихо вратата, за да не го събуди, и се върна на работа.
„Как ще се справя с всичко така? Иска ми се да си тук, Джон! Липсваш ми!“ – мислеше си жената, докато отиваше в кухнята, за да си вземе чаша кафе.
Преди почти година…
Когато лекарите казали на Алиша Силвърс и съпруга ѝ Джон, че няма да имат деца, те решили да обиколят света. Шоута в операта в Сидни, спокойни плажове в Хонолулу, маси и бюфети в Лас Вегас и величествени фиорди в Берген.
Щяха да планират пътуване до Бахамите, когато Алисия откри, че е бременна. Двамата с Джон бяха щастливи и се върнаха в родния си град Файетвил, Северна Каролина, за да отпразнуват момента с близки приятели и съседи.
Алисия и Джон са били сираци и са израснали в приемни семейства. Алисия е съпруга, която си стои вкъщи, а Джон работи като управляващ директор на фирма, която произвежда части за битова електроника.
Те имаха всичко, което можеха да искат в един щастлив брак. Имаха чудесен дом в прекрасен район, радваха се на компанията си, а сега имаха удоволствието да станат родители. Но за съжаление това щастие не продължило дълго, тъй като една съдбовна вечер светът на Алисия се сринал.
„Здравейте? Говоря ли с Алисия Силвърс?“
„Да? С какво мога да помогна?“
„Това е офицер Дънкан, госпожо. Съжалявам, че трябва да ви съобщя, че съпругът ви е загинал в ужасна автомобилна катастрофа на магистрала „Фарм Роуд“. Получихме номера ви за връзка от неговия телефон. Ще ви бъдем благодарни, ако можете да дойдете и да потвърдите тялото възможно най-скоро“.
Алисия не можеше да повярва на това, което чуваше! Тази сутрин Джон си беше тръгнал, като ѝ беше казал, че заминава извън града за бизнес среща. Тя не искаше той да си тръгва и му беше казала, че не се чувства добре от това. Но той я беше убедил, че реагира прекалено остро и че всичко ще бъде наред.
По онова време Алисия беше в 7-ия месец от бременността си. Когато Джон настоя да замине за срещата си, тя се съгласи и го целуна за довиждане. Той обещал да се върне скоро, но когато чула ужасната новина, тя не могла да понесе шока и започнала да ражда.
За щастие, тя бързо набрала номера на съседката си, госпожа Хол, която се втурнала към дома ѝ и се обадила на 911. Алисия веднага била откарана в болницата, където родила момченце. Заради преждевременното му раждане обаче то било прието за известно време в отделението за интензивно лечение.
Когато Алисия и бебето са изписани от болницата, тя поема бизнеса на Джон и започва да работи, за да издържа сина си. Разбирането на динамиката на компанията не ѝ отнема много време, тъй като тя има магистърска степен по бизнес администрация. Проблемите възникнали, защото Едуин бил много малък и постоянно изисквал вниманието на майка си.
Секретарката на Джон, Мадисън, й оказала изключителна помощ и разбрала ситуацията, затова предложила на Алисия да работи от дома си и й помогнала да организира работното си място, за да може Алисия да се грижи за бебето си.
Да, Алисия можеше да наеме бавачка, която да се грижи за момченцето, но тя не искаше да го прави. Искала да се грижи сама за бебето си, затова започнала да работи от вкъщи. По този начин Алисия някак си успява да се грижи за сина си и да работи едновременно.
Така измина почти една година. Алисия не знаела, че скоро на вратата ѝ ще почука друга неприятност.
Днешно време…
Докато Алисия си правеше кафе и отиваше в хола, тя подреждаше всичките си файлове и реши да прегледа за последно отчетите за деня. Беше около 1:00 ч. Отне ѝ половин час, за да приключи с работата, и жената се оттегли на дивана поради умора.
Изведнъж тя се събуди в 8 часа сутринта заради плача на Едуин. Тя скочи на крака и се втурна към него, където го откри със сълзи, стичащи се по бузите му като водопад.
„Какво стана, скъпи? Гладен ли си?“ – попита тя, като започна да го люлее. Това беше вторият път за една седмица, в който Алисия забеляза, че Едуин е неспокоен и плаче неудържимо по време на сън.
Тя погледна вътре в креватчето му, за да види дали няма нещо, което да го побутва, но не можа да открие нищо. Накрая стигна до заключението, че след известно време той може да се оправи, и реши да изчака и да види дали плачът ще продължи.
За щастие, внезапният плач на Едуин спрял след около седмица, за нейно голямо облекчение, но той изглеждал много уморен всеки ден. Продължавал да се прозява и да докосва лицето си всеки път, когато тя го държала на ръце или се опитвала да си играе с него, а играчките, които преди обожавал, му изглеждали безинтересни.
Притеснена, тя се свързала с лекар по този въпрос, но дори и това не изглеждало особено ползотворно.
„Притеснявам се, защото през повечето време той изглежда наистина спокоен, докторе, но сутрин изглежда и уморен. Защо е така?“ – попита Алисия разтревожена.
„Не се притеснявайте, госпожо Силвърс. Изглежда, че бебетата имат фаза“, посъветва я лекарят. „Може би и Едуин преминава през същото.“
„Но колко време ще отнеме, за да се оправи? Наистина се притеснявам за него.“
„Не се тревожете много, госпожо Силвърс. Няма такива срокове, но всичко ще бъде наред. При различните бебета е различно.“
Мислейки си, че това е една от тези фази, Алисия се надяваше, че Едуин скоро ще се оправи. Но дори и след седмица нямаше облекчение, а Едуин просто изглеждаше все по-уморен с всеки изминал ден.
Един следобед Алисия решила да го провери, след като го сложила да спи, и чула странен шум, идващ от стаята му. Изглеждало така, сякаш Едуин се кикоти, а в стаята му имало някой. Първоначално тя си помислила, че това е само нейно подозрение, защото разтворила вратата, но не намерила никого вътре.
Едуин я гледаше от креватчето си, а в стаята беше странно тихо. Тя погледна в банята, в шкафа и под леглото, но в стаята нямаше никой.
Алисия се върна във всекидневната, като си помисли, че това е стрес, свързан с работата, но дейността продължи и на следващия ден, и на по-следващия. Всеки ден Едуин се събуждаше от здравия си сън, кикотеше се или просто се взираше в стаята.
Мислейки, че нещо не е наред, Алисия инсталира вътре Wi-Fi бебефон, за да наблюдава Едуин, и седна във всекидневната, за да гледа на живо.
Тя впери поглед в екрана, наблюдавайки го внимателно, и през първите няколко минути всичко изглеждаше наред. След около 10 минути обаче тя забеляза внезапно движение в стаята и устните на Едуин се наклониха в усмивка.
Опасявайки се, че някой се е промъкнал в стаята на Едуин, Алисия се втурна към стаята му и затръшна вратата. Ръцете ѝ затрепериха и тя изтръпна от ужас, когато разбра, че бебето ѝ не е само в стаята.
Въпреки това Алисия въздъхна с облекчение, когато видя, че посетителят не е никой друг, а едно сладко малко куче, което обикаляше около креватчето на Едуин. То изглеждаше мръсно и слабо и издаваше нисък звук, който трудно се чуваше.
Когато Алисия отвори вратата на Едуин, малкото куче се скри зад креватчето на Едуин. Еддуин започна да се кикоти и тогава Алиса разбра какво се е случило.
Оказа се, че Алисия и Джон са имали домашно куче на име Добло и са забравили да затворят вратата на кучето в задната част на стаята, след като то е умряло. Тази стая е била стаята за игра на Добло, но след смъртта му е превърната в детска стая за Едуин.
Тъй като много неща се бяха случили, след като Джон бе заминал за небесното си жилище и Едуин се бе родил, Алисия напълно забрави да затвори вратата за кучета. И така малкото куче се вмъкна в стаята, като през цялото време си играеше с Едуин и отказваше да го остави да спи.
Алисия се почувствала ужасно за бедното животно, след като го видяла в това състояние, и решила да го осинови. Каспър, както го нарекла, сега е най-добрият приятел на Едуин. Огромна благодарност на малкия Каспър, сега Едуин не плаче толкова много, спи добре, защото Алисия се грижи двамата да не прекарват цялото си време заедно, и е много по-щастливо бебе.
