Никой родител не трябва да преживява мъката да бъде разделен от децата си. В случая на Бил Фърнър дъщеря му е дадена за осиновяване против волята му и той е изправен пред възможността никога повече да не я види.
Бил тъкмо си бил взел душ и влязъл във всекидневната, когато забелязал, че приятелката му Мерелин говори с някого по телефона. “Но сигурен ли си в това? Какво ще стане, ако Бил разбере за това?” Мерелин попита.
“Защо Бил да не се съгласи? Бил би бил щастлив от всичко, което прави майката на бебето щастлива” – прекъсна го Мерелин, която махна телефона от ушите си и симулира естествена усмивка. “О, мислех, че все още си в тоалетната, скъпа.”
“Имаш ли връзка, Мерелин?” Бил се пошегува. “О, не, как можеш да ми изневеряваш?” “Не, не, не, не.
“Млъкни, Бил” – засмя се Мерелин и се върна на телефона. “Ще ти се обадя по-късно. Бил е тук.”
“И така, с кого си говорила? Или да попитам кой е мъжът, който се осмели да открадне красивата ми приятелка?” – попита Бил с чувство за хумор.
“Ти няма да се промениш, Бил, нали? Скоро ще станеш баща! Най-малкото престани да се шегуваш глупаво точно сега. Това беше Сандра. Тя ме молеше да я посетя утре, но знам, че се притесняваш за бременността, затова й казах, че няма да е възможно”.
“Благодаря ти, скъпа”, каза Бил и я прегърна. “Не искам да те спирам да правиш това, което искаш, но се притеснявам за усложненията. Както и да е, до датата на раждането ти остават само няколко дни, а лекарят казва, че можеш да родиш по всяко време”.
“Да, Бил, разбирам. Най-накрая ще станем родители, така че трябва да сме внимателни. Не се притеснявай – отвърна Мерелин и се отпусна в ръцете на Бил.
Бил се събуди рязко, когато слънчевите лъчи от прозорците удариха лицето му. Той погледна часовника си и видя, че вече е десет часа. “Не мога да повярвам, че вчера спах на дивана! Но къде е Мерелин? Защо не ме събуди?”
“Скъпа, там ли си?” – извика той, докато влизаше в спалнята им, но нея я нямаше. Той провери тоалетната и другите стаи, но Мерелин не беше открита никъде. Изглеждаше така, сякаш тя просто е изчезнала.
“Здравей, Сандра, това е Бил. Има ли Мерелин? Тя не отговаря на обажданията си и не отговаря на съобщенията си”. Той се обади на Сандра, мислейки, че е отишла в дома ѝ, но тя не беше там. Всъщност не можеше да бъде.
“Не, Бил, тя не е тук.”
“О, помислих си, че може да е в дома ти, защото ти й се обади вчера. Но благодаря…”
“Чакай малко, какво? Аз се свързах с нея?! Няма как, Бил. Не сме си говорили от една седмица.”
“Какво?” Бил беше изненадан. Той си спомни, че предишния ден беше говорил с Мерелин и тя беше споменала името на Сандра.
“О, добре, няма значение. Може би е казала нечие друго име и аз съм го объркал. Нека да се обадя на другите ѝ приятели и да видя дали знаят нещо”, каза Бил и сложи слушалката.
Въпреки това, след като се свързал с всички приятели на Мерелин, все още нямало никаква вест за нея. В този момент Бил започнал да се притеснява за бременната си приятелка и решил да подаде сигнал за изчезнал човек.
Минали обаче няколко дни, а Бил не получил никаква вест от полицията за Мерелин. Къде си отишла, скъпа? Ти и бебето в безопасност ли сте? Вече е минал срокът на раждането ти. Бил изстена една вечер, когато влезе в спалнята им и погледна люлката, която двамата с Мерелин бяха купили за детето си.
Бяха развълнувани да посрещнат първото си дете и искаха да обсипят бебето с цялата си любов – поне така си мислеше Бил, докато не стана нетърпелив и не реши сам да намери Мерелин.
Премина през всички родилни домове и болници в града, показвайки й снимки, и дори се свърза със сиропиталището, където Мерелин е била отгледана, но там нямаше никакви данни за нея. Накрая решава да посети болниците извън града и попада в Ривърсайдската медицинска болница – малка болница в покрайнините на Флорида, където за щастие намира медицинска сестра, която разпознава Мерелин.
“О, тя дойде тук с приятеля си за раждане. Но се държеше странно”, обяснява тя на Бил.
“Какво? Това не е възможно? С кого е дошла?”
“Страхувам се, че не мога да ви дам информация за пациентката, сър. Но тази жена просто е изоставила бебето си и не се е върнала да го види. Детето й беше изключително здраво въпреки многобройните усложнения по време на бременността. Чудя се защо го е дала за осиновяване?”
“О, хайде! Това е невъзможно. Мерелин е искала това дете! Тя толкова много искаше да стане майка!”
“Ами, сър. Почти съм сигурен, че именно тази жена се е отказала от детето си. Тя и приятелят ѝ изоставиха бебето и казаха, че не ги интересува дали детето ще умре! Просто са искали да се отърват от него.”
“Не мога да повярвам на това, което чувам! Не мога да повярвам, че Мерелин е изоставила бебето ни” – каза Бил, борейки се със сълзите си. “Най-малкото, бихте ли ми казали къде е детето? Аз съм нейният биологичен баща. Моля, помогнете ми да намеря дъщеря си.”
Медицинската сестра нямаше право да разкрива медицинската документация на бебето. Но сърцето ѝ се свило, когато видяла Бил в такава беда. “Господине, ще ви покажа документацията. Надявам се, че ще намерите дъщеря си, но никой не бива да знае, че сте получили записите от мен” – казала медицинската сестра, докато водела Бил към склада, където се съхранявали записите. Бил кимна и мълчаливо я последва.
“Бебето беше преместено в нашия старчески дом преди няколко дни и една двойка вече е подала молба да го осинови. Името ѝ е записано като Мадисън тук”, каза медицинската сестра, докато прелистваше документите.
“Бихте ли ми дали адреса им? Знам, че не бива, но това е молба на бащата!” “Не, не, не.
Медицинската сестра провери дали има някой пред склада и подаде на Бил лист хартия с адреса на двойката. Бил ѝ благодари за помощта, даде ѝ няколко долара и тихо излезе от болницата, преди някой да забележи.
Когато обаче пристигнал на адреса, получил само незабавни подигравки. “Махай се оттук! Няма да си променя решението! И какво доказателство имаш, че си биологичният баща на Мадисън?”. Колтън Моралес, бъдещият осиновител на Мадисън, се нахвърли върху Бил.
“Аз не лъжа. Ако не ми вярваш, мога да направя ДНК тест с моето бебе”.
“Престани да я наричаш бебето си и се махни! Не ме интересува!” Колтън изкрещя и се канеше да затвори вратата пред лицето на Бил, когато съпругата му Линда се намеси.
“Скъпа, трябва поне да изслушаме историята му. Ако казва истината, нямаме право да разделяме дъщерята от баща ѝ”.
“Благодаря ти. Много ти благодаря!” Бил благодари на госпожа Моралес, докато тя го въвеждаше вътре и му предлагаше чаша чай. Бил им разказа цялата история и накрая те се съгласиха на ДНК тест, който показа, че Бил не лъже. Така в крайна сметка Колтън и Линда решиха да оттеглят молбата си и Бил успя да вземе дъщеря си обратно у дома.
Бил разхождал Мадисън от училище, когато забелязал слаба бездомна жена с бебе, която просела милостиня на улицата. Бил се приближава до нея, за да ѝ предложи пари, но когато се вглежда внимателно, не може да повярва, че жената е Мерелин.
Оказва се, че тя е изневерявала на Бил и е искала да създаде семейство с новия си любовник, затова е оставила Мадисън в болницата и е избягала. Но когато така нареченият й богат любовник открива, че е бременна, той я изоставя заради друга жена и я изхвърля от къщата.
Тя се извинява на Бил и го моли да я приеме обратно. “Съжалявам, Бил. Моля те да ми простиш. Това е нашата дъщеря, нали?” – попита тя, като погледна Мерелин. “Тя изглежда прекрасно!”
“Татко, защо тази жена ме нарича своя дъщеря?” Мадисън попита Бил. “Съжалявам, но майка ми ме чака вкъщи. Тя се казва Роуз. Познаваш ли я?” – попита тя Мерелин.
Очите на Мерелин се насълзиха.
“Виждаш ли, скъпа. Тъй като тази жена е болна, тя ни взе за някой друг”, обясни Бил. “Вземи тези пари и й ги предай. Мама сигурно ни очаква вкъщи”.
“Добре, татко!” Мадисън каза, докато пъхаше парите в малката шапчица пред Мерелин. След това взе ръката на баща си в своята и щастливо тръгна към дома си, към майка си Роуз, с която Бил се беше запознал на работното си място няколко месеца след като доведе Мадисън у дома.
Тя беше разведена с двама сина и макар че за нея и Бил не беше любов от пръв поглед, те се свързаха дълбоко с болката си и се ожениха след няколко месеца срещи, като се зарекоха да прекарат остатъка от живота си заедно.
