Нанси винаги е мечтала да бъде майка, но имаше здравословни проблеми, които попречиха на това. Но когато, по Божията милост, тя най-накрая забременя, се сблъска с много препятствия. В крайна сметка любовта й към детето надделя над всички пречки.
Нанси и съпругът й Джеф се ожениха направо след колежа. Нанси обичаше съпруга си и нямаше търпение да имат деца. Тя винаги беше мечтала да стане майка, но не успяваше да забременее.
Жената беше израснала с някои здравословни усложнения, които затрудняваха зачеването. Двамата със съпруга й обаче не се отказаха. Нанси беше категорична да сбъдне мечтата си.
Въпреки че нейният лекар винаги е бил наясно, че за нея ще бъде почти невъзможно да зачене, Нанси никога не беше губила надежда. Междувременно, докато Нанси и Джеф се опитваха да имат дете, Джеф едновременно се сблъскваше с проблеми в работата.
Нанси обожаваше съпруга си, но не беше сляпа за недостатъците му. Джеф беше склонен да бъде мързелив, винаги избирайки лесния изход. Наскоро той беше освободен от работа за неподчинение и изглежда нямаше намерение да си намери работа в скоро време.
Това стана още по-голям проблем, когато Нанси най-накрая забременя. Тя беше на седмото небе, но се тревожеше, че Джеф няма да може да си намери работа и да се грижи за семейството им. Джеф я увери, че всичко ще бъде наред и че той ще се погрижи за нея и бебето.
За съжаление, когато дойде време Нанси да ражда, здравословните й проблеми предизвикаха големи усложнения. В крайна сметка лекарите бяха принудени да я поставят в медикаментозна кома.
Нанси беше видяла детето си само за минута, преди да изпадне в кома. На фона на непоносимите болки след раждането, най-истинската болка на Нанси беше да види как мечтата, за която толкова дълго бе мечтала, бешевзета от ръцете й след минута.
Тялото й започна да се гърчи, докато лекарите я подготвяха за лекарството, което щеше да я приспи за много дълго време.
Последното нещо, което видя, беше как лекарят предава новородения й син на Джеф. И с последни сили в себе си тя изрече едва забележимо думите
— Б—Бра—Брандън… Н—Неговото… Името му е Брандън. — След това тя загубила съзнание.
Предвид тежестта на усложненията при раждането и нейното медицинско състояние, Нанси трябваше да остане в кома повече от три години. Финансовото положение на Джеф се влоши по това време и той започна да се отчайва.
Докато търсеше решения извън намирането на работа, Джеф научи, че като самотен родител има право на някои държавно финансирани обезщетения и привилегии. Той реши да се превърне в единствен законен настойник на тяхното момченце и да издои колкото може.
Така Джеф успя да получи пълно попечителство над сина им, а съдът лиши Нанси от родителски права, тъй като беше в кома. Скоро съпругът й взе сина си и се върна в родния си град, за да живее с родителите си без да плаща наем.
Няколко години по-късно Нанси излезе от комата и не намери никого до себе си.
Когато научи колко време е била в кома, тя заключи, че семейството й е продължило напред. И прие това. Тя би искала те да се наслаждават на живота си.
Обаче беше решена да се оправи и да ги види. Тя копнееше най-накрая да стане майката, каквато винаги се е надявала да бъде. И именно този копнеж й помогна през предизвикателното и продължително възстановяване.
Нанси трябваше да се научи да ходи и да се храни отново. Мускулите й не бяха използвани толкова дълго, че всяко леко движение причиняваше агония. Въпреки това тя пребори болката, казвайки си, че всичко е заради нейното момче Брандън.
След като се възстанови, Нанси проследи Джеф и сина си до къщата на родителите му. Тя беше въодушевена, че най-накрая ще получи шанса да държи момченцето си в ръцете си. Тя пристъпи към вратата, все още накуцвайки, но с радост като никога досега, когато си помисли какво я очаква от другата страна.
Когато чу приближаващи стъпки, Нанси натисна звънеца и извади прясно набраните цветя, които имаше за тях. Джеф отвори вратата, шокиран да види въодушевената Нанси на вратата с цветя.
— Какво правиш тук? — попита Джеф разочаровано объркан.
— Джеф… К-какво имаш предвид? Мислех, че ще се радваш да ме видиш. — каза Нанси, напълно объркана.
— Не трябва да си тук. — сопна се Джеф.
— Любов, ставаш смешен. Пусни ме да вляза. — каза Нанси с усмивка, приближавайки Джеф с отворени ръце, надявайки се на прегръдка.
— Аз съм сериозен, Нанси. Вече не си добре дошла тук. — каза Джеф, като нежно избута Нанси.
— Това не е смешно, Джеф. Къде е Брандън? — настоя Нанси, опитвайки се да мине покрай Джеф без успех.
— Слушай, Нанси! Вече имам пълно попечителство над него! Нямаше те твърде дълго! — Джеф се сопна, преди да изрече с мек, колебливо спокоен тон. — Не се връщай тук повече. — завърши той, преди да затвори вратата пред лицето на Нанси.
Нанси се върна у дома, напълно объркана от това, което току-що се беше случило. Тя се опита да се свърже с Джеф по телефона, но той не отговори на нито едно обаждане. За Нанси раждането на детето й и любовта, която сподели с Джеф, бяха нещо, което носеше в продължение на няколко години. Но за тях беше минало толкова много време и отговорът на Джеф я остави още по-неразбираща.
След няколко дни на лутане, опитвайки се да разбере нещата и опити да се събере, тя остави чувствата си настрана и реши, че ще върне сина си, независимо от всичко.
В една грозна, наситена с драма сага, Нанси ходеше в къщата на Джеф всеки ден, крещейки да види сина си, и всеки път Джеф или затръшваше вратата в лицето й, заплашваше да я извика в полицията или просто я игнорираше.
Един ден Нанси дойде в къщата, планирайки да приложи същия натиск, както преди. Тя беше решена да си върне детето.
Тя почука яростно на вратата, готова за още един скандал с бившата любов на живота си. Вратата се отвори и Нанси беше готова да предизвика сцена, но гледката пред нея я спря, а емоциите й преливаха.
— Б—Б—Брандън? — каза Нанси, докато гледаше сега деветгодишния си син с пълни очи, думите й се провлачиха, както първия път, когато го погледна.
— Вие ли сте ми майка? — попита Брандън.
Нанси просто стоеше там в пълно страхопочитание. Докато успя да събере дума в отговор, Джеф нахлу вътре, затваряйки вратата пред лицето й отново.
Нанси беше напълно обезумяла. Въпреки това, виждането на детето, за което тя се надяваше през целия си живот, но задържа само за една минута, предизвика нещо в Нанси. Сега беше по-решителна от всякога. Тя беше готова да заведе Джеф в съда.
Малко по-късно Нанси се озова в съда в един от най-трудните моменти в живота си. Тя гледаше с разбито сърце как придружават уморения й син до трибуната.
Докато го гледаше, тя си помисли как са си казали само единадесет думи през всичките му девет години съществуване. Болката от това да си толкова близо до своята мечта, желание и любов, но все пак толкова далече, се наниза дълбоко на струните на сърцето й.
Всички съдебни процедури до този момент бяха в полза на Джеф. Ако зависеше от Нанси, тя щеше да спре цялата работа веднага.
Искаше да бъде със сина си, но повече от това искаше той да е добре и щастлив. И последното нещо, което искаше, беше той пред хора, които не познаваше, да изразява неща, които със сигурност не можеше да разбере напълно.
Когато Брандън се приближи до трибуната, съдията удари чукчето си и всички замлъкнаха. Брандън си пое дълбоко дъх и хвърли поглед към разбитата си майка. Докато го гледаше в очите, тя си спомни първия път, когато видя мечтата си, малкото си момче, Брандън.
Една сълза се стичаше по лицето на Нанси. И точно като магия, в момента, в който седна на пейката, Брандън погледна нагоре с безпрецедентна увереност. Не арогантна увереност, а истина, неговата истина. Преди адвокатът дори да успее да го въведе в показанията му, Брандън започна да говори.
— Аз… не познавам никого от вас. И честно казано мисля, че се опитвате да помогнете. Но познавам родителите си, двамата хора, които ни доведоха всички тук. — Брандън спря, не само мислейки относно следващите си думи, но размишлявайки върху живота си за кратък момент.
— Баща ми, баба ми и дядо ми ме отгледаха. Обичам баща си, но не си спомням да съм прекарвал много време с него. Това, което ясно си спомням, е копнежът да бъда с майка ми. Спомням си, че ходех на училище и виждах приятелите ми да целуват нежно техните майки и копнеж да разбера това – продължи Брандън.
— Спомням си безбройните нощи, в които се молех на Бог и го молех да я върне при мен… дори ако беше просто за сладолед или тя да ме приюти за една нощ. Тези… Това са нещата, които помня всеки ден. — продължи Брандън. Сега съдът беше в емоционален ангажимент с думите на малкото момче.
Брандън хвърли рязък, нежен поглед към майка си, която вдигна поглед към него, опитвайки се да не изпадне в чиста мъка. Тогава Брандън я посочи право в сълзи.
— И сега, тя е точно тук… Красива както винаги. Все още не я познавам, но бих искал. Всичко, което моля, е да ми дадете този шанс. И двамата вече загубихме твърде много време заедно. — заключи Брандън.
Трогателните думи на момчето убедиха журито и в крайна сметка Нанси доказа правотата си в съда. Брандън заживя с Нанси и беше щастлив, че най-накрая има майка. Джеф изчезна от живота им. Оказа се, че той е отгледал детето само заради облаги и привилегии.
