Когато една бедна старица нямала пари да си плати покупките, един касиер платил сметките ѝ, без да знае, че на следващия ден ще бъде извикан при шефа си.
“Часът е 1:30… трябва да побързам да се прибера вкъщи”, въздъхна Тим, докато подаваше касовата бележка на клиент. “Просто ще пропусна обяда, защото баба сигурно ме чака.”
21-годишният младеж е във втори курс на колежа. След като губи родителите си в трагична автомобилна катастрофа като дете, Тим намира последно спасение в лицето на баба си, 65-годишната Елза.
Той работел като касиер на непълно работно време в местен супермаркет, за да си позволи таксите и лекарствата за артрит на баба, така че тази работа била нещо, което не можел да рискува на всяка цена…
“Довиждане, бабо, имам удължаване на работното време с два часа в магазина и след това обучение. Ще закъснея малко, така че яж и спи, добре?” Тим целува баба си за довиждане и бърза да се върне на работа.
“Знам какво си направил вчера, Тим. Искам да поговорим за него”, каза шефът.
Той караше бързо колело и стигна до работното си място, като застана зад щанда, за да обслужи клиентите.
Сред тях била и една възрастна дама на име Кристин. Тя бе прекарала дълго време в обикаляне по различните пътеки, пълнейки количката си с храна и стоки от първа необходимост за бебета.
Тим седна да си почине малко, след като обслужи последния клиент на опашката. Той чу как една количка се движи към гишето.
“Позволете ми да ви помогна – каза той, след като видя, че Кристин се мъчи да вдигне кутия с олио.
Той сканира артикулите и скъса банкнотата, като ѝ я подаде.
“Госпожо, 120 долара, с карта или в брой?” – попита той.
Кристин казала, че няма карта, и посегнала към портфейла в чантата си. Тим изчака, докато жената усърдно ровеше в чантата си, като тревожно проверяваше всички джобове.
“О,” Кристин възкликна шокирано, а погледът ѝ бе замъглен от отчаяние и смущение.
“Какво е това, госпожо? Нещо не е наред?” Тим попита, виждайки разтревоженото ѝ лице.
Кристин преглътна и се огледа, за да види дали я наблюдават. Тя се страхуваше, че ще ѝ изкрещят, ако каже, че е забравила да вземе портфейла си.
“Сине… Нямам пари. Сигурно съм забравила да си взема портфейла”, подсмърча срамежливо тя. “Съжалявам, много съжалявам… Ще върна всичко обратно по рафтовете. Не мога да си позволя да ги купя сега”.
Тим погледна количката ѝ, която беше пълна с хранителни продукти за цяла седмица. Имаше бебешки пелени и бебешка храна, което показваше, че тя има внуче вкъщи.
“Бихте ли имали нещо против да почакате тук две минути, госпожо?” – попита той Кристин, която изглеждаше озадачена. Тя си помисли, че касиерът ще ѝ изкрещи, че му губи времето, но отговорът на Тим я озадачи.
“Защо, да, ще почакам, сине”, каза тя, докато Тим бързаше да излезе, ровейки за нещо в джоба на панталона си.
Кристин изчака малко повече от две минути. Магазинът започна да се пълни с още клиенти, които минаваха покрай нея и тежко натоварената количка наблизо. Тя се престори, че не изразява притеснението си, и остана спокойна, чакайки касиерката.
“Много се извинявам, че ви накарах да чакате”. Тим беше задъхан, когато се върна. “Банкоматът беше малко претъпкан. Наложи се да чакам на опашка. Съжалявам, госпожо!”
Кристин все още нямаше представа за какво говори той. Усещаше топлината в лицето си, когато то започна да се изчервява от объркване.
Тим отиде зад гишето и хвърли пачка пари в чекмеджето, като каза, че сметките ѝ са уредени и може да вземе покупките.
“Какво? Ти ми плати за хранителните продукти?” Кристин възкликна, а очите ѝ се напълниха със сълзи.
“Ами да, платих! Имам баба като теб и просто нямах сърце да те изпратя с празни ръце”, каза Тим, добавяйки още нюанси на радост към насълзените очи на жената.
“Можех да платя с картата си, но исках да проверя дали са ми останали пари в брой. Вместо това изтеглих парите. Така или иначе, радвам се, че успях да ви помогна, госпожо”.
Трогната от любезната помощ на касиерката, Кристин взе покупките си и си тръгна, избърсвайки сълзите си. Междувременно Тим се върнал към обслужването на клиентите си, мислейки, че никога повече няма да види дамата. Но съдбата имала други планове още на следващия ден, когато бил извикан в офиса на шефа си.
“Тим, млади човече, моля, влез”, чува той грубия глас на шефа си Андрю, докато чука на стъклената врата.
Той беше нервен. Никога досега не беше чувал Андрю да звучи толкова сурово.
“Знам какво си направил вчера, Тим. Искам да поговорим за това – каза шефът.
В този момент тревогата се засили, когато страхът се търкулна в подкорието на Тим. Той само се влоши, след като видя Кристин до Андрю.
“Съжалявам, но просто се опитвах да помогна…” Тим се заинати.
“Една секунда, млади човече” – намеси се Андрю. “Нашата клиентка госпожа Уилямс е дошла тук с една новина за теб”.
Тим получи смътна представа накъде отива това, докато сърцето му започна да бие по-бързо.
“Госпожа Уилямс току-що ми каза, че имаме служител с голямо, добро сърце!” – обяви Андрю. Безпокойството на Тим се стопи, когато той погледна по-възрастната жена.
“Тя иска да благодаря на любезния млад мъж… Така че, Тим, момчето ми, вече не е нужно да работиш зад щанда. Ти си новият управител на магазина… И вземи това. Това е твоята компенсация за това, че си платил за покупките на госпожа Уилямс!”
По бузите на Тим се търкулнаха сълзи. “Благодаря ви, много ви благодаря, господине – заекна той от радост. “Благодаря ви, госпожо Уилямс.”
“Ами аз трябва да ти благодаря, че си толкова любезен млад човек. Сигурна съм, че с това скромно отношение ще постигнеш по-големи неща в живота. Добра работа, Тим!” – каза Андрю и потупа младежа по рамото.
Няколко дни по-късно Кристин посетила супермаркета, като този път не забравила да вземе портфейла си. Въпреки това тя вече не виждала Тим зад гишето за фактури и се зарадвала, че той инструктира персонала.
“Бог да те благослови!” – каза тя отдалеч, наблюдавайки как успешният, но скромен млад мъж върши работата си.
От този преломен момент Тим никога повече не се бори и успява да си позволи разходите и лечението на баба си. Той се издигнал до големи висоти благодарение на усърдната си работа и помагал на възрастните хора винаги, когато можел!
