Тази есен Нетфликс пусна минисериала „Дамски гамбит“, който разказва историята на Елизабет Хармон, момиче-чудо, което успява да победи на шах най-добрите гросмайстори от цял свят. Главната роля е изиграна от една от най-обещаващите млади актриси в Холивуд – 24-годишната Аня Тейлър-Джой. Проектът незабавно се превърна в един от най-гледаните и обсъждани през 2020 г. и получи възторжени отзиви както от критиците, така и от зрителите.
Ние от Поничка решихме да разберем защо историята за брилянтната шахматистка е завладяла публиката. А накрая ще намерите бонус, който може да ви подтикне да играете шах.
Вплетена е лична история
Поредицата е базирана на едноименния роман на Уолтър Тевис. Написан е през 1983 г. и до някъде отразява личната история на автора, който сам е бил шахматист. Планирано е романът да бъде филмиран почти веднага след публикуването му, но скоро след това Уолтър починал и възникнали проблеми с правата върху книгата.
През 2000-те адаптацията на романа е обсъждана отново и Хийт Леджър е бил готов да режисира филма. Актьорът се заинтересувал много от тази история, защото и той, като главната героиня, беше пристрастен към наркотиците и искаше да подчертае тази тема, използвайки своя опит. Елън Пейдж е била разглеждана за ролята на Елизабет Хармон. Трагичната смърт на Леджър обаче съсипа всички планове.
Интересът към проекта се събужда отново 12 години по-късно. Режисиран е от успешния сценарист Скот Франк, който решава да заснеме не филм, а мини сериал, като по този начин разширява разказа. Играейки умело със сценария и улавяйки публиката от първите кадри, Франк превръща тази история в драма и психологически трилър.
Отчасти „Гамбитът на кралицата“ се основава на реални събития
Въпреки че Бет Хармон е измислен герой, съществува поразителни прилики с истинското шахматно чудо Боби Фишер. Той също е влязъл внезапно в шахматния свят през 60-те години, мразел е баща си, изкарвал е прехраната си с игра на шах още от детството си и печели шампионата на САЩ на 14-годишна възраст. В допълнение, Фишер, подобно на Хармон в сериала, учи руски, за да се справи със съветските гросмайстори. По ирония на съдбата обаче Боби е бил доста пренебрежително настроен към шахматистките, твърдейки, че жените не са толкова способни в тази игра.
За да придаде на сериала максимална достоверност, режисьорът наема за консултанти един от най-опитните треньори по шах, Брус Пандолфини, както и 13-ия световен шампион по шахмат Гари Каспаров. В резултат на това всички актьори на екрана играят истински и техните ходове и игри изглеждат много убедителни. Нещо повече, последната игра на Елизабет с Боргов е частично копирана от истинска игра през 1993 г., когато Василий Иванчук и Патрик Улф се срещат на масата. Така че не е изненада, че сериалът беше добре приет в шахматния свят, което е голяма рядкост. Дори Международната федерация по шах туитва „Страхотна игра, Netflix“.
Авторите създават красива драма за израстването, която повдига важни теми
Въпреки факта, че „Гамбитът на кралицата“ дори в заглавието на поредицата ювучи като глава от учебник по шах за начинаещи, това не е история за спорта. Сериалът разказва за живота и трудностите на израстването. На пръв поглед може да изглежда, че наборът от теми, повдигнати в поредицата, е доста стандартен: трудно детство, проблемите на сираците, борба с всякакви зависимости, феминизъм и снизходително отношение към жените в мъжкия шахматен свят. Авторите обаче представят всички тези идеи много деликатно. Поредицата трудно може да бъде упрекната в морализаторство – публиката просто наблюдава живота на Бет. Те преминават през всички важни етапи с нея: загубата на близките, търсенето на приятели, първата любов, всички победи и поражения. В същото време на преден план излизат не конфликтите на главната героиня с външния свят, а търсенето на нейното място в него.
Разбира се, тук не може да не се отбележи брилянтната работа на Ани Тейлър-Джой, която успя да предаде цялата гама от чувства на своята героиня с помощта на минимални актьорски техники. Понякога изглежда, че актрисата играе само с очите си, а публиката усеща цялото напрежение, което се случва в кадъра.
В поредицата няма злодеи
Режисьорът успя да създаде сериал, в който няма негативни герои и някакъв вид глобално зло. Може би това прави историята толкова трогателна и увлекателна, защото зрителите просто са уморени от негативизма.
В сиропиталището никой не се подиграва на малката Бет – дори прословутите хапчета не се дават на децата от лошотия и спират тази практика веднага, щом подходът към медицината се променя. Приемните родители също не се отнасят зле с момичето – да, вторият баща напуска семейството, но това е по-скоро подлост, а не злоба. А майката по свой начин дори помага на осиновената си дъщеря, доколкото може.
Разбира се, тя получава бонуси от таланта на Бет, но не може да се каже, че я експлоатира. И дори след като попада в доста суровия „мъжки“ свят на шаха, героинята не се сблъсква с тормоз и подигравки – никога няма да й бъде отказано участие в турнира поради пола и статуса й. Всички партньори на Елизабет се оказват изключително достойни хора – дори след загуба, те приемат поражението с чест и се възхищават на таланта и интелигентността на своя съперник. Някои от тях дори стават неини приятели.
Красива картина и костюми
“Гамбитът на кралицата” може да се нарече естетически безупречно издържан проект с много симетрични кадри. Още от първите минути поредицата изумява с красотата на визуалната гама, която между другото се допълва от отличен саундтрак. Много често случващото се в кадъра наподобява приказка – или заради омагьосващата тема на шаха, или защото става въпрос за отдавна отминалата ера на 50-60-те години на миналия век.
Костюмите заслужават специално място. Те не само ни отвеждат в миналото, но и предават настроението и характера на героинята. Отначало това е дискретен и доста скучен образ на момиче от сиропиталище. С течение на времето обаче Бет придобива увереност и предпочита да носи ярки и контрастни тоалети. Доста често тя избира черно-бели тоалети – точно както в шаха. Като цяло ерата на 50-те е плодородно време от гледна точка на модата, така че разглеждането на костюмите от това време е истинско удоволствие: бухналите рокли и перфектно оформените коси на жените, официалните костюми и шапки на мъже. За да помогнат на феновете на поредицата да разгледат по-добре всички тоалети на Елизабет, създателите на проекта, заедно с музея в Бруклин, организираха виртуална изложба на костюмите.
В сериала има изрични препратки към Набоков и Луис Карол
Вероятно няма много писатели, които са се занимавали с темата за шаха в работата си. Един от най-известните беше, разбира се, Владимир Набоков. Дори тези, които са далеч от света на шаха, сигурно са прочели романа му „Защита Лужин“. Основният му герой е аутист и доста недружелюбно момче, което играе шах гениално. Той пътува из различни градове, за да участва в турнири, придружен от съмнителния си настойник. Паралелите с поредицата са съвсем очевидни, но „Гамбитът на кралицата“ се различава от „Защита Лужин“ с щастлив край. Друга препратка към романа са измислените шахматни игри, които Бет играе на тавана в съзнанието си, като си представя, че сенките на дърветата са фигурите на дъската. Героят на Набоков също вижда шахматни дъски навсякъде – дори в самия край в горящите прозорци на къщата отсреща.
Можете да намерите и друг литературен прототип на Елизабет – Алиса от книгата на Луис Карол „Алиса в Огледалния свят“.
Можете да се уверите в това, като гледате последния епизод. По време на решителния мач между Бет и съветския гросмайстор Боргов чуваме фразата: „Пешката става кралица“. 7-те епизода от поредицата са 7-те квадрата, през които Алиса трябва да премине, за да стане кралица. Неслучайно във финалната сцена главната героиня дори прилича на Бялата кралица – с бяла шапка и бяло палто.
Бет се появява на булевард “Гоголевски” в Москва, където възрастни мъже играят аматьорски шах и им казва: “Да поиграем ли?” По този начин сюжетът се завърта, защото още в първия епизод Бет играе шах с възрастния портиер от сиропиталището. Може би създателите на поредицата ни намекват, че светът е един вид шахматна дъска и трябва да играем достойно.
Бонус
След премиерата на поредицата интересът към шаха в света рязко се увеличи. През първите 10 дни след излизането на сериала интернет потребителите започнаха да въвеждат думата „шах“ в търсачките 273% по-често от преди. Тоест на всеки 6 секунди някой търси информация за шаха. Кой знае, може би благодарение на “Гамбитът на кралицата” ще имаме нов шахматен гений.
Гледахте ли вече този минисериал? Какво впечатление ви направи?
