Потъването на кораба “Титаник” е било трагедия, при която от 2200 души оцеляват само 700. За тази катастрофа е заснет повече от един филм, но най-поразителният и запомнящ се е този на Джеймс Камерън от 1997 г. Зрителите са запленени от вълнуващи специални ефекти, ярката романтична линия и, разбира се, сложните и интересни герои.
Ние от Поничка се потопихме в историята и решихме да разберем какви са били в реалния живот пътниците и членовете на екипажа на „Титаник“, които Джеймс Камерън е изобразил във филма си.
Маргарет Браун
Маргарет Браун, която във филма дава на Джак костюма на сина си за вечерята с аристократите, действително е била пасажер на “Титаник”. Филантроп, общественик и активист, тя винаги е мислила за другите. Маргарет помага на пътниците да влязат в лодките, отказвайки да се спаси до последно, а след това влиза в пререкания със старшия на лодката, призовавайки го да се върне на мястото на катастрофата и да спаси удавящите се.
Когато оцелелите пътници са прибрани от кораба “Карпатия”, Маргарет прави списъци на оцелелите, търси храна и одеяла за пострадалите. Тя организира комитет за набиране на средства и оказване на психологическа помощ за оцелелите при бедствия. За своите заслуги Маргарет е наградена с Орден на Почетния легион и получава прякора Непотопяемата Моли Браун.
Капитан Едуард Смит
“Титаник” е командван от 62-годишния Едуард Смит, който е израснал в семейство на обикновени работници и е напуснал училище на 12-годишна възраст, за да се запише в Кралския морски резерв. Смит е бил най-опитният капитан на “White Star Line”, с над 40 години опит. Пътуването на Титаник трябвало да бъде последното за капитана преди пенсионирането му.
По това време било широко разпространено мнението, че плаващият лед не представлява голяма опасност, а през 1907 г. бъдещият капитан на „Титаник“ дори казва в интервю, че не може да си представи ситуация, „в която съвременен кораб може да потъне“. Има противоречиви мнения относно това какви са били последните моменти от живота на Едуард Смит, но някои очевидци твърдят, че капитанът е загинал като герой, стоейки на мостикав.
Джоузеф Брус Исмай
Джоузеф Брус Исмай е бил председател и директор на параходната компания “White Star Line”. В желанието си да надмине конкуренцията, Исмей решил да създаде кораб с несравним лукс и поради това заповядал да се намали броя на спасителните лодки на Титаник от 48 на 16.
След като е спасен от потъващия кораб, Исмай е тормозен от пресата, че е напуснал кораба, докато на борда все още имало жени и деца. И въпреки че официалното разследване доказало, че Исмай е помогнал на много пътници и се е качил на празното място в последната лодка, той е доживял живота си, носейки стигмата на страхливец.
Отрицателният образ на Исмай неизменно се подкрепя в киното и филмът на Джеймс Камерън не е изключение. Когато консултант на режисьора по историята на „Титаник“ поискал да преразгледа характера на този герой, му било казано, че при никакви обстоятелства няма да коригират сценария, и че това е образът, който публиката иска да види.
Томас Андрюс
Томас Андрюс е бил дизайнерът на „Титаник“ и се качва на първия курс на парахода, за да наблюдава работата му. След сблъсъка с айсберга Андрюс е бил сред малцината, които са знаели за неизбежното потъване на лайнера.
Той призова съпротивляващите се пътници да влязат в лодките, претърсвал кабините, призовавал хората да облекат спасителни жилетки и да се качат на палубата. Андрюс не успява да оцелее. Мъжът е видян за последно малко преди “Титаник” да бъде напълно потопен. Андрюс изхвърлил шезлонгите от палубата, надявайки се, че хората във водата могат да ги използват като салове.
Уилям Мърдок
Уилям Мърдок е имал 16 години опит във ветроходството и бил първи помощник-капитан на “Титаник”. Той е бил дежурен в деня на трагедията и се опитал да избегне сблъсък, но айсбергът бил забелязан твърде късно и сблъсъкът се е случил в рамките на 37 секунди след откриването му.
Сложният и двусмислен образ на Мърдок в лентата на Камерън предизвиква възмущението на племенника му и жителите на родния град на офицера. Създателите на филма лично са посетили родината на моряка и се извинили на роднините му, а също така дарили пари на благотворителната награда на Мърдок.
Фредерик Флийт
Фредерик Флийт е бил наблюдател в нощта на трагедията и пръв е забелязал айсберга. По-късно, давайки показания пред американската и британската комисии за разследване на бедствието, Флийт казва, че на наблюдателите при това пътуване не се давал бинокъл и че той би могъл да забележи леда по-рано, ако е разполагал с това устройство.
Някои експерти обаче смятат, че дори с бинокли наблюдателите пак не биха могли да забележат айсберга навреме, предвид условията на нощта. Флийт бил назначен да гребе на същата лодка като Непотопяемата Моли Браун и успял да оцелее.
Чарлз Лайтолър
Чарлз Лайтолър е бил вторият помощник-капитан на “Титаник”. Когато лайнерът започнал рязко да потъва във водата, офицерът скочил от кораба и като по чудо не бил засмукан във вентилационната шахта. Той се качил на преобърната спасителна лодка, на която освен него имало още 29 мъже. Лайтолър ги научил как да балансират лодката, за да не позволят да потъне. Не всички дочакали кораба, който ги прибрал призори: някои просто се отпуснали във водата от изтощение.
Лайтолър е оцелелия с най-висок ранг и след бедствието предлага значителни подобрения в превозването на пътници с кораб. Той настоява за увеличаване броя на лодките на корабите, препоръчва обучение за тяхното използване, както и установяване на денонощна радиокомуникация с всеки кораб и непрекъснато излъчване на сигнали за райони, които са опасни от гледна точка на метеорологичните условия.
Арчибалд Грейси IV
Полковник Арчибалд Грейси е писател, любител историк и пътува на “Титаник” в първа класа. След сблъсъка той помагал на помощник-капитан Лайтолър да качва жените и децата в лодките. След потъването на кораба успял да се спаси в преобърната лодка. Веднага след завръщането си в Ню Йорк Грейси започва да пише книга за пътуването си на “Титаник”, която се е превръща в ценен източник на информация за историците и изследователите на бедствието.
Здравето на полковника било сериозно разклатено от хипотермия и 8 месеца след трагедията той починал поради усложнения на диабета. Потъването на “Титаник” оставило незаличима следа върху Грейси, а последните думи на полковника били: „Трябва да ги качим в лодките. Трябва да ги качим в лодките.”
Джон “Джак” Филипс
В деня на трагедията радиооператорът на “Титаник” Джак Филипс, бил залят от телеграми от пътници, тъй като предния ден радиопредавателят бил счупен. Изтощен, Филипс не предал на капитана няколко предупреждения от близките кораби за ледника. Филипс дори не изслушал последното съобщение от най-близкия кораб, което би могло да помогне да се избегне сблъсък, тъй като колегата му радист не го означил като „важно“.
Когато катастрофата се случила, капитанът наредил на радиооператорите да изпратят сигнал за бедствие. И Джак Филипс не спирал да излъчва, докато радиозалата не се наводнила. Филипс не успял да се спаси. Харолд Брайд, който е работил с Джак, си спомня: „Изведнъж почувствах истинско страхопочитание, докато го гледах как продължава да работи тихо, докато всички се втурваха нанякъде. Никога няма да си позволя да забравя работата на Филипс в последните ужасни моменти.”
Ида и Исидор Щраус
Филмовата сцена, в която възрастна двойка се прегръща в леглото по време на потъването на “Титаник”, остава запечатана в паметта. Тези трогателни герои имат истински прототипи – Ида и Исидор Щраус. Съпрузите били много привързани един към друг и когато бизнесменът и политикът Исидор трябвало да отсъства поради работа, той и съпругата му всеки ден си изпращали писма.
Капитанът на “Титаник”, предвид възрастта на двойката, бил готов да им позволи да се качат на спасителната лодка, но Исидор отказал, решавайки да сподели съдбата на останалите мъже на кораба. Той се опитал да вкара жена си в лодката, но Ида не искала да остави съпруга си на потъващия лайнер. „Живеем заедно толкова години. Където си ти, там съм и аз”, му казва Ида. Възрастна двойка е видяна за последно седнала на шезлонги на една от палубите на кораба.
Уолъс Хартли
Сцената във филма, в която, въпреки паниката, предизвикана от потъването на “Титаник”, оркестърът продължава да свири, остави малко хора безразлични. Този кадър е базиран на истинска история. Уолъс Хартли е бил ръководител на оркестъра на лайнера и след удара в айсберга, Хартли и другите музиканти започнали да изпълняват композиции, за да поддържат пътниците спокойни.
Много очевидци казват, че оркестърът продължавал да свири до самото потъване на кораба. Никой от музикантите не оцелял. Тялото на Хартли било намерено от спасителите, а към него била привързана неговата цигулка, на гърба на която имало надпис от годеницата му, който гласял: „За Уолас от Мери по случай годежа ни“.
Чия история ви докосна най-много?
