Иван Петров
Пътуване-мечта, което се превърна в безсънна одисея – така американската репортерка Джоуи Хадън описва своето приключение с нощен влак из Европа.
Идеята ѝ била проста и гениална: да събере цели четири държави в две седмици, да спи по трасето и през деня да обикаля Германия, Австрия, Италия и Швейцария.
Планът на хартия изглеждал перфектен… докато реалността не ѝ показала друго.
Хадън избира 11-часово нощно пътуване от Виена до Венеция с популярния Nightjet – влак, който стига до над 230 км/ч и предлага различни категории кабини.
За да спести пари, тя купува легло в споделено купе за шестима души – само за около 84 долара, включително лека закуска. „Пътувам, спя, събуждам се във Венеция – какво по-хубаво?“, мислела тя.
А после ударила на камък.
Още на гарата започнали изненадите. Залите били претъпкани, нямало нито едно свободно място за сядане.
Наложило ѝ се да плати допълнителни 10 долара за салона на OBB – тихо, празно и приятно място с вода, кафе и леки хапки. „Как никой не го използва?“ – чудела се Джоуи, докато чака влака си.
Истинският стрес обаче я застигнал на перона. На таблото пишело, че влакът отива за Цюрих, а не за Венеция.
Паника, бързо търсене на служител, обяснение, че част от вагоните се откачат по линията и продължават към различни дестинации. За да стигне до Венеция, трябвало да се качи точно в своя вагон.
Когато най-накрая се качила, разбрала, че 74 квадратни фута звучат повече, отколкото изглеждат.
Очаквала малко място – получила почти никакво.
Купето било предвидено за шест души. Когато пристигнала, вътре вече имало един пътник, а до час пространството се запълнило с още двама.
Само четирима души и багажът им били достатъчни, за да се почувства задушено.
Нямало завеси между леглата, никаква визуална преграда, нищо, което да даде усещане за лична зона.
Един от пътниците спокойно се преобличал пред останалите, докато Джоуи предпочела да ходи до общата баня в края на вагона, за да запази поне малко дискретност.
Тя избрала долно легло, защото в други влакове горните легла ѝ се стрували по-нестабилни. Оказало се, че това има „бонус“ – вратата се заключвала само от горното легло.
Около 2 през нощта, будна и с пълен пикочен мехур, репортерката се чудела дали да събуди момичето над себе си или да стиска. Накрая се наложило да я събуди – неловък момент, който само добавил напрежение.
Сън почти нямало. Тясното пространство, клатенето, спиранията и шумът от влизане и излизане на хора я държали будна през по-голямата част от нощта.
През голяма част от времето гледала нещо на таблета си, защото просто не можела да заспи.
Когато слязла от влака във Венеция, била напълно изтощена.
Вместо да се чувства отпочинала и готова за приключения, първият ѝ ден в града минал в борба със съня и умората – точно обратното на това, което е очаквала от нощното пътуване.
Така Джоуи стигнала до заключението, че споделената кабина в нощен влак просто не е за нея. Да, по-евтино е, но цената се плаща с нерви и безсънни нощи.
Затова при следващото си идване в Европа през ноември 2023 г. тя вече не прави компромиси – резервира частна кабина за нощното пътуване между Венеция и Виена.
Да, цената е около 200 долара, но получава собствено пространство от около 30 квадратни фута, тоалетка, мивка, място за багаж – и най-важното: тишина и спокойствие. „Спах като бебе“, казва тя.
Отсега нататък – само частни кабини за нощните влакове. Урокът е научен.
Последно обновена на 10 декември 2025, 13:28 от Иван Петров