Едно момиче на име Оля се омъжва за порядъчен мъж, малко по-възрастен от нея. Момичето дошло да живее с голям куфар с пъстри рокли, обувки, костюми и красиви чорапи. Към куфара била прикрепена чанта с козметика, фиби, гребени и други дамски вещи. В допълнение към тях имаше много кутии със салфетки, котлони, завеси.
Не беше много отдавна времето, когато съвместното съжителство преди брака не беше толкова разпространено, колкото е сега. Затова хората често научавали за домакинските навици един на друг, докато вече са били женени. И често са се сблъсквали с изненади.
Това се случило с Оля и Алексей. По време на срещите Оля виждала само „експортния“ вариант на бъдещия си съпруг. Мъжът се появявал с риза, добър костюм, вратовръзка. Говореше за литература. Носеше зефир за чай и букет карамфили.
Покани и мен в дома си – с приятел, разбира се, за да не компрометираме дамата. Вкъщи Алексей нямаше изненади, но апартаментът беше „много ергенски“ – по думите на същата приятелка, която отиде с Оля на гости. Ергенска, неудобна, без пердета, с някакъв тъжен парцал вместо нормална гъба за съдове.
Кърпата за чинии с внушителна дупка в нея беше особено очарователна за Оля. Чрез тази дупка тя беше закачена на кука. Оля я видя и сякаш сърцето ѝ се прободе: тя разбра, че просто трябва да се омъжи за Алексей, защото кърпата миришеше на самота, липса на живот и глуха мъжественост.
Омъжили се. Преместила се. Оля щедро окачи апартамента със завеси, лепенки, някои забавни дреболии, обзаведени с кадифен халат …
Алексей погледна критично към халата. Попита дали няма нещо по-просто. Трябва да носиш не такива крещящи неща из къщата, а малко по-скромни. Като неговите, например: чорапогащник с удължени колене и риза с кръпка. Защото ако се прибереш вкъщи с нови и красиви неща и не се грижиш за нищо, изобщо няма да останат нови и красиви неща!
В началото Оля не осъзнаваше мащаба на бедствието. Тя дори се захили, отбелязвайки мислено за в бъдеще: да купи на мъжа си прилично домашно облекло. Той съвсем се беше развихрил тук, сам. Тя обясни на глас: халатът е домашен и не е нов, просто е с добро качество. Донесен от приятел от ГДР.
Младоженката ентусиазирано започна да подрежда занемарената ергенска бърлога, но като от рог на изобилието паднаха нови изненади.
Оля нямаше време да почисти овехтялата готварска печка – Алексей излезе с парче фолио. Той мигновено покри цялото пространство между горелките и обясни на смаяната Оля: че няма да се изцапа, а е удобно! Човек трябва да пази нещата в безопасност.
Скоро почистените первази на прозорците бяха покрити с вестник, рафтовете в банята – с кално фолио, и други дреболии. Оля мълчеше, беше възпитана по този начин: мъжът ѝ беше прав, семейството беше най-важното; мълчи, жено, иначе ще останеш сама…
Веднъж Оля откри, че кърпата ѝ за баня е украсена с внушителна дупка. Алексей обясни: за да не падне от куката на стената! Всичките му кърпи са с дупки, така е удобно. Оля обработи дупката с перовия бод, за да не се изтърка, и отново замълча.
Времето мина. Кадифеният халат се износваше. Чорапите, роклите и обувките се износваха заедно с него, кремовете, червилата и парфюмите свършваха, кърпите се износваха. Алексей не ѝ позволяваше да си купи нови: трябваше да пести пари – за всеки случай? И тогава чорапите и другите неща можеха да се зашият, палтата можеха да се зашият отново, все още имаше много рокли, изобщо не се нуждаеше от козметика – ти беше млада и красива жена, Олга!
Ето как са живели. Ходеха на работа – и двамата, между другото, работеха като инженери, живееха скромно, тихо, без инциденти. Живяха три години. Само Олга някак бързо се натъжи и остаря, дори на работа забелязаха това. Отдадоха го на зрелостта. Към зрелостта и сериозността на брака се прибави и хихикането на Оля, това е страхотно!
И тогава на гости дойде един приятел. Същият, който пътуваше до ГДР. Тя видя Оля в скъсан халат, на перваза на прозореца с вестник, и издиша:
– Оля, ти си като моята баба…..
Тя обърна лицето си към огледалото, побутна нелюбезно с пръст. И Оля видя отраженията на две жени. Едната имаше очи, сякаш покрити с прах, ъгълчетата на устата ѝ гледаха надолу, в косата ѝ имаше сребро, а тоалетът ѝ беше скъсан. Другата беше просто жена, с прическа и грим, но с десет години по-млада. И не можеше да се каже, че са на една и съща възраст.
Алексей така и не разбра защо Олга реши да се разведе. Само присви очи, когато жена му каза, че е невъзможно да се живее така. Тя си тръгна без особени емоции: извади от гардероба куфар, искаше да си събере багажа. Отвори гардероба и се засмя, защото нямаше какво да опакова. Дори проклети чорапи за опаковане, наистина!
Оля вероятно не е постъпила правилно. Вероятно е трябвало да обясни, че готварската печка и первазът на прозореца се замърсяват и това е нормално. Ако се замърси, можете да го измиете. А ако е паднала кърпа, можете да я вдигнете. А ако нещо се е развалило – трябва да се замени с ново, ако средствата го позволяват.
Това е животът, той е променлив и не стои на едно място. Нищо не може да бъде запазено завинаги, заковано и консервирано. Нещата се замърсяват, остаряват, рушат се. Така се случва. Но Оля не обясняваше. Може би просто бе мълчала твърде дълго – обясненията бяха остарели, изтъркани и вече не бяха полезни.
Защото има някои неща, които не можеш да направиш. Не можеш да покриеш перваза на прозореца със стар вестник, ако имаш хубав и чист перваз. Това не е „удобно“. Този красив перваз на прозореца ви ще ви надживее. А вие ще остареете в компанията на пожълтял вестник.
Също така не можете да изрязвате дупки в кърпа, за да я предпазите от падане. Това не е „удобно“. Това е идването на смъртта. Като в крипта, където всичко е вечно, неподвижно и неизменно.
И така, нека се изцапа и падне. Нека животът се движи напред, да се променя, да разцъфтява. Оставете всичко да продължи, както трябва. Ще го измием, ще го вдигнем, ще се смеем. А за кърпата ще завием красив държач, ако е толкова важна, че да не падне ….
P. S. Олга, ако ви е интересно, отдавна е станала баба и сега живее много далеч. В двора й растат портокали, децата й крещят силно на руски и италиански, а съпругът й вари най-вкусното кафе на света, като всеки път залива готварската печка и несъзнателно замърсява цялата кухня, за да я почисти по-късно под мърморенето на Оля. Но това е друга история…
