Сигурно сте чували фразата „Зад всеки велик мъж стои една велика жена“. Когато става въпрос за Табита Кинг, съпругата на писателя Стивън Кинг, този цитат е на място. Тази двойка е изминала повече от 50-годишен път от бедност до успех и просперитет и не са загубили чувствата си. Затова решихме да не губим възможността да ви разкажем тази невероятна любовна история.
Те са калили любовта си в сериозни предизвикателства.
Табитa и Стивън се запознават на поетични четения в университетската библиотека в края на 60-те години. Тези двама младeжи от семейства с ниски доходи имали интерес към писането и моментално се влюбили един в друг. Ето как Стивън описва този момент:
“Влюбих се в нея отчасти защото разбрах какво прави с работата си. Защото тя разбираше какво прави.”
Те се женят веднага след университета. Церемонията била много семпла и Стивън дори трябвало да заеме обувките и костюма за деня. Това не било последното предизвикателство за младата двойка.
Те нямали голям литературен успех в първите дни. Никой не искал да публикува стиховете на Табита, а Стивън пишел романи, които също не били публикувани, както и разкази за мъжки списания. През 1973 г. едва изкарвали пари за храна. Налагало се да живеят в каравана с 2 малки деца и да работят на няколко места, за да оцелеят. Двойката пише своите творби на пишещата машина на Табита, защото да имат 2 пишещи машини било прекалено скъпо. Стивън дори се шегувал, че това, че бъдещата му жена имала пишеща машина, е една от причините да се ожени за нея.
Стивън дължи първия си успех на Табита.
Стивън нямал много добра репутация, защото имал публикации в мъжки списания. Един от читателите дори казва, че авторът само представял себе си като мачо, но в реалния живот се е страхувал от жени и не знаел как да пише за тях. Гордостта на Стивън била наранена и той започнал да пише история за момиче, което осъзнава, че има суперсили и си отмъщава на училищните хулигани.
Но историята била трудна за писане. Стивън написал първите 3 страници и ги изхвърлил, съгласявайки се с коментарите за неговите женски образи. И тук на помощ дошла мъдрата Табита.
“Изхвърлих страниците. На следващата вечер, когато се прибрах от училище, Таби ги държеше. Беше ги забелязала, докато изпразва кошчето ми, изгладила ги и седнала да ги прочете. Тя искаше да продължа с това. Искаше да научи останалата част от историята. Казах й, че не знам нищо за момичетата в гимназията. Тя каза, че ще ми помогне с тази част.”
Романът “Keри” бил завършен, въпреки че Стивън не го хареса. Но не станал успешен веднага – романът е отхвърлен от 30 издателства. Но в един от дните, когато Стивън работел в училище, той бил поканен на телефона, защото жена му се обаждала. Двойката нямала телефон в караваната, защото не можела да си го позволи, а писателят знаел, че жена му трябва да отиде при съседите, за да се обади, така че било важно. Задъхана, Табита казала на Стивън, че “Doubleday” най-накрая са купили правата за книгата и са платили 2500 долара предварително. Семейството най-накрая можело да се премести от караваната в апартамент, да си купи кола и храна. Имали дори телефон. Но това все още не бил крайният успех.
Продажбите на книгата не били големи и писателят обмислял да се върне на работа в училището. Но друго издателство купува правата за книгата за безумната сума от 400 000 долара. Половината от парите отишли при Стивън. Когато получил първия си голям чек, той изтичал до магазина, за да купи подарък за жена си, но всичко било затворено. Така той купи първото нещо, което намерил: сешоар.
Романът прави Стивън Кинг изгряваща звезда на жанра на ужасите. 3 години по-късно той ще купи на Табита годежен пръстен на Cartier, който й „дължи“ от сватбата им.
Табита и Стивън не само сами преодоляха всички трудности, но и започнаха да помагат на другите.
Въпреки невероятния успех, самият Стивън не бил в най-добрата си форма поради нездравословния си начин на живот. Дълго време той губи контрол над себе си и дори не си спомня как е работил през тези години:
“Има един роман, “Куджо”, който почти не си спомням да съм писал. Не го казвам с гордост или срам, само със смътно чувство на скръб и загуба. Харесвам тази книга. И ми се иска да си спомням как съм се наслаждавал на добрите части, докато ги оставям на страницата.”
Табита все още обичала съпруга си, но виждала ямата, в която той пада, и не искала децата й да бъдат в опасност. Тя поставила ултиматум – или да се лекува, или да напусне къщата. Заплахата да загуби семейството си проработила, а оттам животът им се подобрил.
Табита със сина си Джо и внука си.
Табита и Стивън имат голямо семейство — 3 деца, 2 от които са доста успешни писатели. Имат и 4 внуци. Но истинското им семейство е много по-голямо. Известната двойка дарява огромни суми пари на приюти, библиотеки, млади семейства, които не могат да плащат сметките си за отопление, и други нуждаещи се. Разбира се, те помагат и на писатели. След като Стивън попада в болница заради небрежен шофьор, те започват да помагат още повече на писателите.
Освен това Табита управлява местни радиостанции и пише романи и научно-фантастични истории.
Стивън никога не забравя да подкрепя и благодари на жена си.
Често хората, които пишат заглавия във вестниците, пренебрегват да включват имената на по-малко популярните партньори на известни хора. Но Стивън не позволява това да се случи. Веднъж фондацията на Стивън и Табита Кинг прави дарение на Историческото генеалогично дружество на Нова Англия. Новинарските издания бързо излизат със статии като „Стивън Кинг и съпругата му…“ Двойката бързо реагира:
В друг туит те продължават:
Публиката хареса реакциите им на сексисткото заглавие и се шегува с тях. Синът на Табита и Стивън, Джо, също коментира:
Стивън не само защитава съпругата си, но постоянно й благодари за подкрепата. Например, той й посвещава романът “Кери”. И в една от многото си благодарствени речи той казва следното:
“Има момент в живота на повечето писатели, когато са уязвими. Накратко, има време, когато нещата могат да се развият и в двете посоки. Това уязвимо време за мен настъпи между 1971 и 1973 г. Ако жена ми беше казала дори с любов, доброта и нежност… че е дошъл моментът да загърбя мечтите си и да подкрепя семейството си, щях да го направя без оплакване.”
Кои книги от Стивън Кинг харесвате?
