Синът ми Крис беше разстроен, след като любимите му маратонки се повредиха, затова обещах да му купя нов чифт. Когато обаче бившата ми съпруга ми каза колко струват маратонките, бях в пълен шок…
16-ият рожден ден на Крис беше преди няколко седмици. Тъй като бившата ми съпруга Клара не можеше да бъде с него на рождения му ден, тя му изпрати чифт маратонки “Адидас” като подарък за рождения му ден.
Крис е бегач и обича да тича всеки ден, за да се освободи от стреса и тревогите, така че Клара смяташе, че чифт маратонки ще бъде най-добрият подарък за него. Честно казано, тя беше права. Крис не можеше да откъсне поглед от тях от момента, в който ги получи.
Когато обаче доведеният ми син, Джейк, видя маратонките, той се фиксира върху тях, защото му напомниха за обувките, носени от любимия му музикант Кейн Браун в музикалния клип към песента “Famous Friends”. В резултат на това той често молеше Крис да му позволи да ги види и да ги пробва.
Крис никога не е отказвал на Джейк да види и да пробва обувките; никога обаче не е позволявал на Джейк да ги носи, защото Джейк имал по-големи крака и Крис се страхувал, че Джейк ще ги съсипе. Но въпреки че знаеше това, Джейк искаше да носи маратонките и да ги показва на приятелите си.
Той дори се измъкваше с тях на няколко пъти, което накара Крис да ги скрие от него. Но сега, когато вече не можеше да се измъква, той молеше Крис да му позволи да ги обуе за последен път на едно парти.
Крис категорично отказа на Джейк, но Джейк някак си успя да ги намери и вместо да ги носи, ги отряза с ръчна ножица и ги държеше в стаята си.
На следващата сутрин, когато Крис намери любимите си маратонки в такова състояние, той беше много разстроен. Затова му обещах, че ще му купя нов чифт, и се обадих на Клара, за да попитам за цената и подробностите за модела.
Когато обаче Клара ми каза колко струват, не можах да повярвам на ушите си. “$600! Защо си похарчила толкова много пари, Клара? Искам да кажа, че разбирам, че обичаш Крис, но мисля, че това беше малко прекалено много!” Казах ѝ ядосано по време на разговора.
“Но Джеймс, аз работя като хирург и ми се плаща добре. След като се разведохме, никога не съм мислила да се омъжа за друг, така че Крис е единственият, когото имам. Не мисля, че съм направила нещо лошо, като съм купила нещо скъпо за сина си!” – отговори тя.
“Разбирам те, Клара – казах аз след малка пауза. “Но какво трябва да направя сега? Обещах на Крис, че ще му купя нов чифт, но не мисля, че мога да си го позволя”.
“Е, можеш”, продължи Клара. “Спестила си пари за летния лагер на Джейк. Тъй като той е този, който го е повредил, той трябва да плати за него”.
“Но слушай…” Преди да успея да довърша, Клара ми каза, че е заета с работа, и прекрати разговора.
След като приключих разговора, седях известно време сама и се чудех дали това, което Клара предложи, е правилно. Джейк беше доведеният ми син и макар че това, което беше направил с обувките на Крис, не беше правилно, не смятах, че е редно да похарча спестяванията му.
Мислех да обсъдя въпроса отново с Клара, но като имах предвид колко притеснен беше Крис, след като видя любимите си обувки в такова състояние, знаех, че отговорът на Клара няма да се промени. Затова обмислих да поговоря с Джейк за това. Но за съжаление този разговор се оказа безполезен.
“Това не е правилно, татко! Не можеш да ми правиш това!” каза Джейк, когато му казах, че може би ще използвам спестените пари за летния му лагер.
“Ами, Джейк, ти си този, който е направил грешка. Не мислиш ли, че трябва да носиш отговорност за това?” Казах му спокойно.
Джейк се втренчи в мен. “Татко, ти знаеш колко важен е този летен лагер. Чакам го от месеци!”
Хванах ръката на Джейк в моята и се опитах да му обясня отново. “Но Джейк, брат ти има проблеми с тревожността. Майка му купи тези обувки, защото той обича да тича всеки ден, за да държи тревожността си под контрол. Все още искаш да наруша обещанието си и вместо това да те изпратя на лагер?”
“Не знам, татко!” Джейк изкрещя с пълен глас. “Ще кажа на мама, че правиш това с мен! Толкова съм ядосан! Ти винаги се грижиш само за Крис! Толкова ли си зъл към мен само защото съм твой доведен син?!” – добави той и си тръгна.
Не можех да повярвам на ушите си. Как можеше Джейк да бъде толкова зъл? Как можеше изобщо да не му пука за брат му? Само защото беше мой доведен син, той си мислеше, че не го обичам? Чудех се.
Същата вечер се обадих на съпругата ми Анна и ѝ разказах всичко, което се беше случило. Но вместо да каже на Джейк, че е сгрешил, тя ми каза, че преувеличавам и че летният лагер на Джейк е много по-важен, тъй като той го чака от много време.
Уведомих я също, че майката на Крис разбираемо е възмутена, че Джейк е развалил подаръка ѝ за него, и че тъй като Джейк е действал от злоба и злонамереност, е разумно той да плати за подмяната. Но тя настояваше, че ако Джейк е знаел колко ценни са и колко много означават за Крис, никога не би ги докоснал.
Скоро прекъснах разговора. Знаех, че няма смисъл да го обсъждам нито с Анна, нито с Джейк. Анна просто щеше да вземе страната на Джейк, а Джейк щеше да продължи да се държи подло. Затова взех окончателното решение.
Купих на Крис нов чифт маратонки с парите, които Анна и аз бяхме отделили за летния лагер на Джейк.
Съгласна съм, че маратонките бяха доста скъпи и че е естествено децата да завиждат на своите връстници или братя и сестри, които притежават скъпи вещи. Но аз съм баща на Крис и Джейк и ги обичам и се отнасям към тях еднакво.
Джейк е бил виновен. Той е бил наясно, че маратонките са означавали много за Крис. Въпреки това той ги повреди от ревност и не се извини. Така че като баща смятам, че това, което направих, беше правилно.
В края на краищата понякога има неща, които някои деца ценят много и не искат да споделят. Маратонките означаваха много за Крис, защото той знаеше, че майка му е работила много за тях.
От друга страна, Джейк беше бесен, когато научи, че летният му лагер е отменен, и не ми говори в продължение на много дни. Един ден обаче, когато Крис предложи да върне обувките в замяна на пари за летния лагер на Джейк, Джейк разбра, че е сгрешил.
Той се извини на Крис, че се е държал неуважително и е съсипал обувките, и сега двамата ми синове са по-близки от всякога.
