Момче губи следите си, след като тича след камион за сладолед. Почукало на всички врати в непознат квартал, молейки за помощ, за да се прибере у дома, и се изплашило, когато вратата отворило неговото копие.
Малкият Дейл се разхождал с баба си на претъпкан пазар. Той я държеше здраво за ръка, точно както тя го беше инструктирала да прави, когато е на многолюдни места.
Бабата на Дейл, Дороти, предположила, че той все още я държи за ръка. Но когато погледнала надолу, той не бил там. Пръстът ѝ се допираше до броколите, които изскачаха от чантата ѝ.
Дороти се паникьоса и си спомни, че преди малко е видяла камион за сладолед. Подозираше, че Дейл е побягнал след него, и се паникьоса, оглеждайки се за него…
“Дейл? Дейл, момчето ми, къде си?” – крещи тя, а сълзите се стичат по уплашените ѝ очи.
“Кой си ти? И как така приличаш на сина ми?” – изкрещяла майката на другото момче.
“Хей, хей, видяхте ли едно малко момче? Той е седем….” Дороти питаше минувачите, но никой не го беше видял.
“Господи, моля те, върни го обратно. Моето малко момче, къде отиде?”
Дороти се оглежда за Дейл, но така и не открива следи от него. За момент си помислила, че може да е бил отвлечен. Но кой би отвлякъл внука на беден, скромен търговец на пресни градински продукти?
“Сигурна съм, че е избягал след онзи камион за сладолед. Но къде е той? Никъде не виждам камиона.”
Инстинктите на Дороти са били правилни. Малкият Дейл я подканяше да му купи сладолед и когато видя микробуса, пусна ръката ѝ и побягна след него. Той последва камиона, който потегли към друг квартал, и доста късно осъзна, че се е изгубил и е далеч от пазара.
Дейл се взираше в огромните сгради, които изглеждаха страшни. Той беше малък и никога не беше излизал сам навън. Червата му се гъделичкаха от страх, като чуваше зад себе си да тръбят превозни средства. Той се затича към една групичка къщи наблизо, за да помоли за помощ.
“Кой е?” – отговори една дама, след като чу Дейл да чука на вратата ѝ.
“Искам да се прибера вкъщи. Можете ли да ми помогнете? Искам да отида при баба!” Дейл извика.
“Баба? Тук няма баба. Махай се”, изкрещя дамата, предполагайки, че той е съседско дете, което си прави шеги с нея.
“Не, не, моля ви, помогнете ми!” Но жената хлопнала вратата пред лицето на бедния Дейл.
Съкрушен и уплашен, той почукал на всички къщи, молейки за помощ, но му отказали, защото всички помислили, че разиграва някаква шега, тъй като децата там вече го били правили.
Дейл почти се отказал, когато забелязал последната къща, на която пропуснал да почука. Той бил безнадежден, но все пак опитал.
Малкото момче почука на вратата. Никой не отговорил.
Този път вратата се отворила със скърцане, което шокирало Дейл. Той гледаше своето копие!
“Огледало? Не, дрехите му са различни” – промълви Дейл.
“Какво… Боже мой, мамо, ела тук!” – извика другото момче, викайки Ема, която беше също толкова изненадана, след като видя Дейл и невероятната му прилика със сина ѝ Питър.
“Кой си ти? И как така приличаш на сина ми?” – изкрещя тя. “Влезте.”
“…изтичах зад камиона и… Обърнах се и баба я нямаше”, разказва Дейл през сълзи.
Ема все още беше шокирана. Тя дала на Дейл малко вода и миг по-късно надникнала през завесите, след като чула полицейски сирени на улицата.
“Сигурно са дошли за теб… ела с мен”, каза тя и поведе Дейл за ръка.
Ема се приближи до полицая, който държеше снимката на Дейл, и го попита за него. “Офицер, момчето е тук. Дойде тук преди малко и аз го накарах да остане. Тъкмо се канех да се обадя на 911.”
Дороти слезе от патрулната кола и се втурна към Дейл. “О, скъпи, защо ме остави? Сърцето ми почти спря да бие! Слава богу, че си добре! И ти благодаря, скъпа! Никога няма да забравя помощта ти!”
Дороти се усмихна на Ема, само за да се стресне, след като видя малкия Питър да наднича иззад нея.
“Господи! Как изобщо е възможно това?” – извика тя.
“Да, исках да поговоря с теб за това. Моля, влезте”, каза Ема.
Дороти научава, че Питър не е биологичният син на Ема. Тя е негова мащеха, която преди шест години се е омъжила за мъж на име Саймън. Името прозвуча познато на Дороти.
“Мога ли да видя негова снимка, ако нямаш нищо против, Ема?” – попита тя колебливо.
“Разбира се, ето – каза Ема и показа сватбената си снимка.
Дороти беше шокирана, защото младоженецът беше съпругът на покойната ѝ дъщеря Сара.
“Но аз мислех, че той се е преместил в чужбина. Той така и не се свърза с мен след погребението на дъщеря ми и ми даде сина си Дейл”, изкрещя Дороти, все още объркана кой е Питър.
Ема осъзна какво би могло да се случи и разкри нещо, което Дороти никога не би си представила.
“Госпожо Търнър, мисля, че тук Питър е и ваш внук – каза Ема и показа на Дороти стара снимка на две бебета, облечени в подобни червени тениски и лежащи на леглото на Саймън. “Намерих я на тавана.”
“Две бебета? Едното от тях Петър ли е? Но Саймън ми каза, че Сара е родила близнаци и само едно е оцеляло и това е Дейл”, възкликна Дороти, като внимателно наблюдаваше картината.
Оказа се, че Дейл се е родил 30 минути след Питър. Въпреки че раждането на Питър е било успешно, същото не се е случило по време на сложното раждане на Дейл. В резултат на това Сандра починала след раждането му, а Саймън обвинил новороденото за смъртта на съпругата си.
Той толкова много мрази Дейл, че скрива новината за раждането на близнаците от Сара от Дороти, която тогава живее в друг щат. След погребението на Сара той дава Дейл на Дороти и ѝ казва, че не може да се грижи за “единствения” си син, и Дороти вярва на лъжата му.
“О, Боже мой, това е невероятно!” възкликва Дороти. Тя прегърна Питър и Дейл. “Какво ще правим сега? Искам и двамата си внуци, но Саймън няма да приеме Дейл”.
По-късно същата вечер Саймън се прибрал вкъщи и бил шокиран да види тъща си и Дейл. “Вие? Как сте тук?”
“Преместих се тук преди две години и странно, но никога не сме се сблъсквали, въпреки че живеем в един и същи град”, отговаря Дороти, ядосана и изискваща обяснение.
“…Това не беше несправедливо. Просто не можех да понасям гледката на това дете. Затова взех Питър, първия ми син, и се отървах от Дейл. Той уби жена ми!” Саймън се аргументира. “Махнете го от къщата ми.”
Ема беше наясно с безчувственото поведение на Саймън, но чувстваше, че това е прекалено. Тя се страхуваше от по-лошото за Питър и смяташе, че е най-добре да го изпрати при баба му.
След дълги съдебни спорове Дороти и Ема получават попечителство над Питър. По същото време Ема се развежда със Саймън и се премества при Дороти и момчетата.
В крайна сметка Саймън изпитва горчивина, че е изоставил Дейл. Съдът го призовава да плаща издръжка за близнаците, докато навършат 18 години.
Що се отнася до Дороти, тя не можеше да благодари достатъчно на Ема за това, че ѝ помогна да се събере отново с внуците си, особено с Питър, за когото никога не е знаела, че съществува.
