Странностите на модата и креативността на модните дизайнери ни изненадват всеки сезон, но независимо от това, всяка необичайна тенденция има фенове. Така е било и в древността и през Средновековието и това се доказва от историите за някои много популярни някога модни тенденции.
Ние от Поничка ви предлагаме да оцените селекцията от модни акценти от минали векове и да разберете причините, поради които са възникнали.
1. “Елизабетинските” яки станаха първообраз на яките за животни
Тези яки са били на върха на модата през XVI век, при управлението на английската кралица Елизабет I. Никой не можеше да си представи, че модата на ленените яки, идваща от Испания, ще провокира подобно „гигантство“. Елизабетинските яки растяха всяка година и за да се поддържа формата им, бяха използвани рамки, колосване и наслояване. Гордата стойка на главите на благородниците беше принудителна – опитайте се да завъртите главата си в такава яка.
През 1960 г. лекарят Франк Л. Джонсън обърна внимание на тази принудителна фиксация и измисли яки за животни, които се използват в следоперативния период. Името “Елизабетински” е оцеляло и до днес.
2. Перуките идват на модата, за да скрият последиците от епидемията от сифилис
През XVI и XVII век Европа страда силно от епидемията от сифилис. Следователно популярността на дългата коса, мустаците и брадата като показатели за здравословното състояние се е увеличила. Плешив човек е означавало болен човек, хората започнали да се срамуват дори от естествено падане на косата. Но тези, които бяха завладени от болестта, бяха принудени да скрият това под перуки и дрехи.
Модата за перуки е въведена от краля на Франция Луи XIV. Той започва да оплешивява в ранна възраст, като брат си, кралят на Англия Карл II. Не е известно със сигурност дали са боледували от болестта, но десетки фризьори спасили образа на кралете, а придворните и благородниците са последвали техния пример. Перуките се превърнали в символ на благополучието, а цената им и продуктите за грижа (прах, парфюм) постоянно се увеличавали изкуствено. Модата продължила до XVIII век, когато естествената коса отново дойде на мода.
3. Египетските жени носели восъчни конуси на главата си, за да ароматизират косата и тялото си.
Древните египтяни са знаели много за грижата за тялото – те са измислили принципа на студеното къдрене на косата с глина и първия парфюм. Ароматните масла били много широко използвани и за удобство египетските жени носели конус от специално направен ароматен восък на главите си. На слънце восъкът започвал да се топи и постепенно покривал косата и тялото с ароматен филм.
Често на главите си имали перуки, носени в Египет от мъже и жени. От хигиенни съображения главата била обръсната, а формата на перуката била избирана в зависимост от случая.
4. Акцент върху половите характеристики на мъжете
Първоначално гулфикът – част от бронята, покриваща гениталиите – е изобретена за защита, а едва по-късно тя е трансформирана в ключова част от дрехите. Рицарите започват да се фокусират върху него през XVI век, той е един от символите на властта. От рицарите гулфикът мигрира към тоалетите на крале и благородници.
За поддържане на формата се използвали своеобразни подплънки – там се съхранявали слоеве плат или портфейли, монети и дребни неща. За да се привлече вниманието към тази част от облеклото, тя беше бродирана със златни нишки и украсена със скъпоценни камъни. Върхът на популярността на гулфикът е в началото на XVI век. В края на века на английския престол се възкачва Елизабет I, която не харесвала подобни демонстрации на мъжка сила. Кралският двор на Испания бил благочестив и не подкрепил „срамната мода“. Следователно гулфикът постепенно изчезнал.
5. Скъпоценни пръчици, използвани да се прогонят въшките и бълхите
Огромните и сложни прически, които са били толкова популярни в края на XVIII век, са създавали трудности при грижата за тях. Всъщност за какъв вид миене или сресване на косата става въпрос, когато имате модел на кораб, цветя в истинска ваза или птица на главата си?
Такива дизайни съществуват дълго време, така че фактът, че в тях се заселват паразити, не е изненадващ, но са намерили изход от ситуацията. Специалните пръчици, с които, без да се повреди прическата, са прогонвали паразитите, са били един от основните аксесоари на придворните дами. Често те са били украсявани с бижута, но перфектната пръчица трябвало да е плоска и гладка, за да не се оплете косата в нея.
6. Откровените дрехи на корейските жени
От XVII до началото на XX век в Корея царува необичайна женска мода. Разбира се, не всички жени носеха специфичните тоалети с отворени гърди, които бяха част от националните дрехи.
Тази дреха се наричала джеогори. Под нея се е носела блуза – хеорити, но само представителките на висшите класове са я носили.
Тази дреха се носела у дома и на публични места и се свързва с майчинството. Джеогори е удобно за хранене на новородени деца, а фактът, че това се случва пред погледите на околните, се смятало за проява на гордост от тяхното положение.
7. Модата за “джобните” любимци – да препишат лошите миризми на тях и да си избърсват ръцете
Съвременните любители на „джобните“ кучета дори не подозират, че подобна мода се е разпространила през Средновековието поради наличието на паразити. Телесната температура на кучетата и котките е по-висока от тази на хората, което означава, че е възможно бълхите и въшките да ги предпочетат пред хората за свой дом.
Освен това благородните дами смятали, че за насекомите козината на животните е по-привлекателна от косата. Следователно те носели навсякъде своите домашни любимци. В допълнение, тези животни изпълнявали още няколко функции: благородниците бършели ръцете си след вечеря в тях или са преписвали неприятната миризма на тялото, която дори парфюмите не са могли да убият, на любимеца.
8. Дългите камизоли са измислени, за да се скрият кривите крака
Кралят на Франция Карл VIII, който управлява в края на XV век, много държал на външният вид. По-специално той се тревожел от кривината на собствените си крака. Те привличали ненужно внимание и шивачите трябвало да скрият дефекта.
Богато бродираните дълги камизоли били произведени първо по поръчка на краля и, разбира се, придворните нямало как да не подемат новата тенденция. По време на царуването на краля нюансите на бродерията и декорацията на този елемент от гардероба се променили, но дължината трябвало да остане непроменена.
9. Специални прически за самураи
Смешните прически на самураите носят определена символика, удобство и помагат в битката. Удобно е да скриете косата под шлем, ако е необходимо.
Прическите могат да варират, но има често срещани характеристики: високо, често обръснато чело; коса, усукана или сплетена в плитка, която може да бъде насочена в различни посоки, но трябва да е плътно до главата.
Аксесоарите, които са били използвани в прическите, често са били изработени от метал или силно дърво, за да действат като оръжие, ако е необходимо. Подобна защита често беше неочаквана за врага и спасявала живота на самураите.
10. Липса на вежди и мигли
Добре известният факт, че през епохата на Ренесанса, модните икони предпочитали високо чело и често бръснели или скубели косите си, за да подчертаят челото и шията, се отразява в много картини от онова време.
Но фактът, че веждите и миглите също не са били на мода, не е добре известен. Дамите искали да постигнат ефект на “чисто лице” и за това правили веждите и миглите си по-малко забележими или просто ги изскубвали напълно.
Най-известното доказателство в изкуството е известната Мона Лиза.
11. Хамелеоните като декорация
“Хамелеоновият бум” избухва в Америка в края на XIX век. Малките гущери били прикрепяни към верижки и използвани като пръстени, брошки, колиета, орнаменти за коса. Този избор не бил случаен, защото гущерите променяли цвета си, което добавяло „стил“. Животните са били внасяни в големи количества и умирали в големи количества, защото всъщност никой не е разбрал с какво да ги храни и как да се грижи за тях.
Обществото за хуманно отношение към животните се намесило доста бързо и разпространението на тези жестоки декорации престанало.
12. Токчета с различна височина, които да имитират накуцването на кралицата
Принцеса Александра Датска, съпруга на Едуард VII, крал на Великобритания и Ирландия, управлявал в началото на XX век, е била истинска модна икона и нейните тоалети веднага са били копирани.
Ето защо, когато Александра се разболява от ревматоиден артрит след раждането и започнала да накуцва, походката й била копирана с цялата сериозност – като модерен нюанс. Но за здравият човек е много трудно да имитира накуцване през цялото време, затова е измислено решение.
Обувките с различна височина на тока започнали да се правят по поръчка, а модната походка помела висшето общество. Малко по-късно тези обувки дори започнали да се продават в магазините.
