Иван Петров
Шеф Андре Токев отвори нова страница в живота си и направи едно от най-искрените си признания.
В разговор с Мариян Станков – Мон Дьо, кулинарът сподели какво се е променило след излизането му от затвора и как борбата с вътрешните демони продължава всеки ден.
„Както излязох на свобода, проблемите станаха стотици“ – признава той с усмивка, но и с видима тъга. Мнозина си мислеха, че след като приключи наказанието си, животът му ще се върне към нормалното. Но за самия Токев нормалното вече не съществува. „Няма бутон за изключване. Всичко, което си преживял, остава в теб“ – казва той.
В началото на разговора с Мон Дьо, Андре се представя просто и човешки: „Аз съм Андре Токев. Баща, вече и дядо – и готвач.“ В тези няколко думи се събира всичко – признание, опит, болка и надежда.
Той признава, че именно ролите на баща и дядо му помагат да се върне към себе си. „Когато гледам внучката си, осъзнавам какво е важно. Не славата, не телевизията, не ресторантите. А това, че някой те чака у дома с усмивка“ – казва с трепет в гласа.
„Кухнята е история, а историята е една кухня“ – обобщава философията си той. За Андре готвенето никога не е било просто професия. Това е начин да разказва истории. Всеки вкус, всяка подправка носи спомен, всеки сос е като глава от книга. „Винаги имам съмнение в себе си, че мога да бъда по-добър. Готвачът никога не трябва да е доволен. Когато се чувстваш беден, ти липсва и вкус“, казва той.
В разговора с Мон Дьо Андре се връща и към големите си кулинарни срещи. Признава, че е имал честта да готви за някои от най-влиятелните личности в света. „Когато Бил Клинтън беше в България… то беше страшно!“ – спомня си той. „Навсякъде имаше охрана. По инсталациите се криеха хора. Проверяваха всеки нож, всяка чиния. Но аз имах една мисия – храната да е перфектна. И беше.“
След това си спомня с усмивка и за актьора Вал Килмър. „Беше много спокоен човек. Каза ми: ‘Абе направи някаква приятна паста’. Направих му я. После два месеца ядеше само това!“ – разказва Андре и се смее от сърце.
Сред имената, за които е готвил, е и Ангела Меркел. „Тя беше изключително точна и дисциплинирана. Не обичаше излишен лукс, но ценеше детайлите. Това беше най-тихият и най-подреден обяд, който съм сервирал в живота си“, споделя той.
Но не славата и известните гости са темата, която днес вълнува шеф Токев. Той говори за грешките си – без оправдания, без излишни думи. По повод видеото, в което беше заснет да шофира в нетрезво състояние, и последвалата присъда, Андре казва:
„Опитах се да не го гледам. Знаех, че това не съм аз. В момента, когато вървеше, се стараех да запазя спокойствие, трезво мислене и да не се паникьосвам.“
Мълчи за миг и добавя: „На размисъл миришат дните без свобода. Там си като в манастир – проблемът си само ти. Гледаш се в огледалото и няма на кого да се сърдиш.“
Затворът променя човека, но не и сърцевината му – това вярва Андре. „Влизаш като човек, който вярва, че знае всичко. Излизаш като човек, който разбира, че не знае нищо. Най-голямата битка е със самия себе си.“
Днес той продължава да работи в кулинарията, но вече по различен начин. Повече с душа, по-малко с показност. „Преди готвех, за да впечатля. Сега готвя, за да усмихна“ – казва той. Създава нови рецепти, обучава млади готвачи и участва в проекти, свързани със здравословно хранене. „Вярвам в новото поколение. Те имат плам, който ние сме изгубили някъде по пътя“ – признава шефът.
Относно телевизията, той не изключва възможността да се върне на екран. Но не по същия начин. „Телевизията ми даде много, но и ми взе. Вече не искам да съм звезда, искам да съм човек“, казва с усмивка.
Интервюто с Андре Токев показва един мъж, който е минал през грешки, падения и осъзнаване. Но не се срамува от миналото си. Напротив – използва го като рецепта за нов живот. „Всеки може да сбърка. Въпросът е какво ще направиш след това“ – заключава той.
Цялото интервю ще бъде излъчено по Нова телевизия и в YouTube съвсем скоро. Зрителите очакват с интерес да чуят още за уроците, които Андре е научил извън кухнята – тези за живота, прошката и втория шанс.
Последно обновена на 31 октомври 2025, 22:30 от Иван Петров