Живея в Китай и ще ви разкажа интересни факти за тази страна

Здравейте! Казвам се Джулия и от почти 3 години живея и работя в Китай. Една далечна и до голяма степен неразбираема за нас страна, която наистина ме завладя, а командировката се превърна в преместване за постоянно. Изтокът ми показа нещо, което не можете да намерите в пътеводителите, защото най-интересното са хората, техните традиции и навици.

Днес каня читателите на Поничка да се разходят из Поднебесната империя. Ще споделя факти за живота в тази мистериозна страна, които със сигурност все още не знаете.

Сгради на националните малцинства в провинция Фуджиан.

Когато ми предложиха да отида в командировка в Китай за една година, се съгласих без колебание. По това време вече учех китайски, гледах клипове за Китай в YouTube и бях сигурна, че съм готова за това, което ме очаква.

Още на летището ме чакаше първата изненада, която се оказа приятна. На някои международни летища има фонтани с питейна вода. В Китай отиват по-далеч: оказа се, че имат бойлери с топла вода на всички обществени места! Тоест можете не само да пиете малко вода, но и да си сварите инстантни спагети, например.

Бинхулу – плодове на пръчка, покрити с карамел.

Следващият шок ме чакаше на гарата, когато дори не ме пуснаха в сградата с електронен билет за влак. Както се оказа, пускат само ако имате паспорт и валиден билет за влака на ваше име. И това означава без изпращане до вагона, без посрещане директно от влака. Но, от друга страна, никакви съмнителни елементи, търсещи къде да нощуват.

И тогава се започна! Пристигнах в малък град в централен Китай и веднага се убедих, че славяните наистина действат на китайците като змиеукротители. Например веднъж вървях с тясна пола тип молив и тогава чух вик – оказа се един китаец, който падна от велосипеда си, защото гледаше не към пътя, а към мен. Да, точно като в епизода на филма “Мемоарите на една гейша”. Тогава току-що бях пристигнала и не бях свикнала с факта, че в Китай хората се обличат различно. И, разбира се, трябваше да се примиря с факта, че постоянно ме снимаха, често дори тайно, без разрешение.

След първата година ми предложиха удължаване на договора и разбрах, че искам да продължа да изследвам тази невероятна и разнообразна страна. В същото време отново си казах: “Годината ще свърши – ще се прибера вкъщи.”

Ако искате да разсмеете Бог, разкажете му за плановете си. Втората година в Китай донесе много промени в личния ми живот: срещнах мъж, от когото не исках да си тръгвам, вдигнахме сватба и затова сега наричам Китай свой дом.

Дори сега, след 3 години живот в Китай, все още срещам неочаквани и удивителни неща, продължавам да научавам повече за страната и нейните обитатели.

Относно храната

Ястието се нарича “малатан”.

• В нашата страна има стереотипи за китайската храна: смята се, че ядат насекоми, маймунски мозъци и Бог знае какво още. Този стереотип е само отчасти верен, тъй като Китай е огромна страна и всеки регион има своя собствена кухня. Живея в централната провинция Хънан, която не е известна с кулинарните си странности, така че аз лично не съм попадала на много странна за нас храна. Но истината е, че сигурно има село някъде в Китай, където хората ядат маймунски мозъци, и кучета, и костенурки, и буболечки, и така нататък.
• Въпреки това ядох костенурки с буболечки дори в провинция Хънан. Супата от костенурка е традиционно ястие на сватба, тя символизира дълголетието на новото семейство, защото костенурката живее много дълго.
• От бръмбарите в Хънан са популярни цикадите: те се пържат в масло, хрупкат като бисквити и имат изненадващо приятен вкус.

Вечеря в китайско семейство, в центъра – същите цикади.

• В същото време е важно да се изясни, че тези странни продукти са деликатес, а всеки ден китайците ядат едни и същи зеленчуци, риба, свинско месо, нудъли, хляб.
• “Китайски самовар” – така можете свободно да преведете името на едно от най-популярните ястия. Основната идея е, че компанията се събира в ресторант на маса с монтирана електрическа печка, клиентите поръчват сурови продукти, сервитьорът им носи купа с бульон и хората сами си готвят храната. Вероятно е трудно да се нарече ястие, защото няма конкретна рецепта, но има популярни съставки: тънко нарязано агнешко, шунка, зеленчуци, морски дарове, тофу, нудъли. За 3 години живот в Китай все още не разбирам защо китайците обичат да плащат за храна, която сами готвят, но форматът е популярен по целия свят.

Ето как изглежда “китайски самовар”.

• Това, което най-много ме учудва, е огромното разнообразие от зеленчуци и по принцип това, което се нарича храна. Тук ядат пилешки крака, млади издънки на дървета, цветя, различни зеленчуци. И имената на огромен брой зеленчуци дори не са ми известни и преводът не помага много: ние просто нямаме такива. Любимият ми китайски зеленчук е корен от лотос.
• И разбира се, все още не съм срещнала нито един китаец, който да предпочита западната храна пред китайската.

За поведението в ресторантите

• Всички знаем, че китайците ядат с клечки. Но ако трябва да ядете с ръце (пица, раци), китайците обикновено го правят с ръкавици за еднократна употреба. На чужденците, които ядат с голи ръце, се гледа като на диваци.
• Боклукът често се хвърля направо под масата на пода, особено в провинциалните райони.
• Ако приятели се хранят заедно в ресторант, те обикновено не споделят сметката, а се карат за нея (кой да плати цялата сметка).

• В ресторантите от среден клас приборите за хранене са опаковани във фолио, сякаш гарантират тяхната чистота – разопаковането (тоест използването) се заплаща (но е евтино, около $0.20). Клечките се дават отделно и безплатно, а ако желаете можете да ядете директно от купата/чинията, в която ви е донесено ястието. Но според традицията обикновено не се поръчват отделни порции, а се поставят „общи“ чинии в центъра и всеки си слага колкото иска. И в този случай всеки има нужда от индивидуална чиния, чаша и може би малка купа за ориз или супа – това са съдовете, които са опаковани. Но в същото време самите китайци нямат доверие на ресторантите си. Обикновено на масата винаги има малък чайник с преварена вода – посетителите често мият чинии и чаши с тази вода преди употреба.

Отделните кабини за караоке са повсеместни.

• В почти всеки ресторант има VIP салон с кръгла маса за 8-15 души: китайците, които разпускат с компания, не обичат да се смесват с другите посетители. По същата причина караоке (най-популярният вид забавление) не се провежда в голяма зала със сцена, а в малки звукоизолирани кабини, предназначени за една компания.

Относно сватбата

• Преди самата церемония се организира сватбена фотосесия (в сватбено облекло). И именно тези снимки по-късно ще бъдат върху поканите (които традиционно са в електронен формат, а не хартиени картички). Тук не съществува поверие, че младоженецът не трябва да вижда булката в рокля преди сватбата.
• Церемонията се провежда на сцена в хотел.

• Водещият на сватбата обявява съпруга и съпругата (в същото време подписването се извършва предварително в напълно нецеремониална атмосфера).
• Канят се много гости, но няма нито танци, нито игри, нищо подобно.
• Самата сватба се провежда през деня, продължава не повече от 2 часа. Гостите идват да ядат и дават пари в червени пликове. В същото време китайците не винаги могат да кажат колко се поставят в тези пликове – няма таблица или набор от правила, дори в различните семейства сумите ще се различават. Единственото правило е, че ако са поканени колеги, тогава сумата от около $30 се счита за нормална.

• Гостите пристигат в нормално ежедневно облекло. Булката сменя 3 вечерни рокли, шаферките също са с едни и същи рокли според американската традиция, гостите са по маратонки, шорти, дънки и якета. Между другото, за тях не е прието да свалят якетата си на закрито.
• Младоженците нямат собствена маса, защото имат друга роля: да се разхождат между масите, да приемат поздравления, да пият и да се снимат с всички.

За парите

• На всички китайски банкноти има портрет на Мао Цзедун. Но това вече няма значение, защото парите в брой на практика са изчезнали и дори картовите плащания са в миналия век. Сканирайте QR кода с вашия смартфон и сте готови!
• Мислехте, че плащането с вашия смартфон е поздрав от бъдещето? Дори този метод се развива и на някои места вече е възможно да платите… с лицето си. До касата има камера, разпознава купувача и това е – покупката е платена.
• Но в същото време парите ще живеят, макар и само заради традиционните китайски подаръци за сватба, Нова година, раждане на дете и т.н. – червени пликове. За всички тези празници винаги дават пари в червени пликове.

Клиентите тестват плащането на стоки чрез система за лицево разпознаване.

• По време на разпродажбите няма да видите обичайните надписи като „70%“. Първо, у нас имаме отстъпка – процент, част от сто, те имат една цифра, част от дузина. Второ, имаме 70% – това е частта от първоначалната цена, която не плащате (70% отстъпка, което означава, че плащате 30%). Тук пишат частта от цената, която трябва да бъде платена. Така че, ако магазинът има знак 7折 (дори не пишат процент, те си пишат собствен знак), това означава, че плащате 70% и отстъпката е 30%. А 70% отстъпка се обозначава като 3折(плащате 30% от цената).

Относно цените

• На всички плодове, зеленчуци, месо цената е изписана не за 1 кг, а за дзин (500 г). Ако на касата цената на храната внезапно се удвои – не се притеснявайте, не ви лъжат, те просто довеждат цената до стандарта за 1 кг.
• Чаша американо струва $ 1.60. Хляб (европейски тостерен) – $ 1.30. Китайски хляб – $ 0.26.
• Разходите за посещение на кафене варират значително. Обяд за един в евтино кафене – около $ 3. Бургер, кола и картофки в ресторант за бързо хранене – $ 5.50. Сметката за вечеря в европейски ресторант за двама без алкохол е около $ 40. Всички цени са в град Джънджоу. В Пекин или Шанхай е много по-скъпо.

• Билетът за кино струва около $ 4, а литър бензин (92) – $ 0.70.
• Обувки – от $ 7 (не много добро качество, купени онлайн). Добро качество за ежедневно носене – $ 30-40. Цените на дрехите варират значително, има всяка ценова категория (от $ 5 с отстъпка до безкрайност). Съществуват и много ниски цени, които могат да се видят в AliExpress (например ботуши за $ 4), но самите китайци обикновено презират такива стоки, тъй като са наясно, че има връзка между цена и качество.
• Наемането на 2-стаен апартамент в Джънджоу е около $ 370 (отново зависи от много фактори: кадри, местоположение, възраст на сградата и т.н.).

Относно знаците

Празнични стикери за прозорци.

• Китайците вярват в магията на думите и всички добри поличби (както и лоши) се основават на съзвучието на думите. Например думата “четири” на китайски звучи много подобно на “смърт”, така че числото 4 е много презряно. Думата “риба” е подобна на “просперитет”, така че рибата се сервира на големи празници и винаги се рисува върху новогодишната украса (стикерите на прозорците).
• По същата причина в Китай не можете да подарявате часовници: думата за “часовник” звучи като “да погребеш, да участваш в помен”.
• Подобно на нас, китайците вярват, че счупените съдове са добра поличба. Разбира се, пак заради съзвучието на думата “чупя” – и народното пожелание “мир на дома ви”.
• Китайците изграждат цели изрази около съзвучието на числа и други думи. Например 520 звучи като „Обичам те“ и следователно 20 май е един от китайските еквиваленти на Свети Валентин. Или числото 1314, което е съзвучно с „за живот”.

За традиционната медицина

• Китайците вярват, че в човешкото тяло има различни елементи: огън, земя, метал, вода и дърво. Всеки от елементите е отговорен за функционирането на определени органи.
• Елементът, за който китайците най-често говорят, дори извън медицинския контекст, е огънят (топлината). Нивото на топлина в тялото може да се контролира с помощта на храненето: всеки китаец знае кои храни “увеличават топлината” и кои “понижават”.
• Така пикантната храна и месото „увеличават топлината“, а излишъкът му може да доведе до възпаление на лигавицата, кожни обриви и лошо храносмилане. Дините, краставиците и водата “намаляват топлината”. Ако обаче я намалите до твърде ниско ниво, това може да доведе до настинки и слабост.
• Например, ако внезапно се възпали долният ви клепач, не е нужно да бягате при офталмолог: това е просто вътрешна топлина! Яжте краставици, пийте вода – ще мине от само себе си.

За отношенията между хората

• На запад човекът си е човек и всичко, което е свързано с индивидуалността и свободата на индивида, има голяма стойност. В Азия (и особено в Китай) фокусът не е върху индивида, а върху колектива и хората в повечето ситуации наистина се радват да почувстват, че са част от него. Западният култ към индивидуалността („ти си уникален и различен от другите“) тук се смята за изключително егоистичен.
• Китайците могат да бъдат много нетактични и изразът на загриженост е съвсем ясен. Няма проблем да ви кажат направо в лицето: „Тук имаш огромна пъпка, сигурно не се храниш добре“ или „Напълняваш, ще ти изпратя видео с упражнения, опитай“, или дори от любим човек: „Скъпа, какво си облякла днес? Не ти отива, да отидем да ти купим рокля и веднага ще се преоблечеш.” Когато свекърва ми разбра, че съм купил сватбената си рокля от моята страна, тя каза: „Е, нямаше нужда, и тук щяхме да намерим нещо, в Китай също има дебели жени.“ Между другото нося размер С.
• Докато си студент, си още дете. Студентите празнуват с радост Деня на детето (1 юни) като свой празник. Преходът към ранг на възрастен става след брака.
• В първия университет, в който работех, кампусът беше извън града и се стигаше за час с автобус. Освен университета там няма нищо, но наблизо имаше около дузина малки хотелчета. Дълго не можех да разбера защо, защото мястото, честно казано, не е туристическо. Малко по-късно разбрах истинското им предназначение. Студентите живеят в отделни общежития, момчета не се допускат в женските, момичета не се допускат в мъжките. Познайте за ролята на тези хотели.

• За китайците все още е типично да се запознават не сами, а чрез сватовник. Някой от роднините или общи приятели може да действа като сватовник.
• Семейството е основната ценност за китайците. Ако млад мъж и момиче се срещат, всеки знае, че това е с цел създаване на семейство.
• В отношенията си китайските мъже обикновено много защитават жените си и на практика ги носят на ръце. Една от причините е, че Китай има демографски дисбаланс: мъжете са повече от жените.
• Когато една двойка е на среща, не е необичайно да видите мъжът да помага на жената и дори да носи чантата й!
• Китайската нова година е най-важният празник. Обикновено всички го празнуват на село, в семеен кръг. Ако млад мъж покани момиче да празнува с него Нова година в родното му село, това е сигурен знак, че скоро ще има сватба.
• Обикновено китайците, дори след брак и раждане на дете, предпочитат да живеят с родителите си, поне докато детето тръгне на детска градина или училище. Причината е проста: бабите и дядовците помагат в отглеждането на децата.
• Децата за китайците са най-важното нещо, тъй като се смята, че те ще се грижат за родителите си, когато остареят. Това правило е неизменно, а настаняването на стари хора в старчески дом е немислимо нарушение на социалния ред. Съседи, приятели, познати, дори познати на познати – всеки ще ви осъди.

За отглеждането на деца

• До 3-годишна възраст китайските деца тичат по голи дупета (имат специален изрез на панталоните), а когато трябва да отидат до тоалетната, клякат там, където са застанали.
• В Китай е обичайно децата да се отглеждат само от своите баби и дядовци. Родителите обикновено са много заети на работа, а понякога дори работят в друг град и виждат децата си 2 пъти в годината, така че възпитанието пада върху раменете на бабите. И обикновено това са родителите на съпруга, а не на съпругата. По закон отпускът по майчинство продължава 3 месеца и младата майка може сама да избере в кой момент да го вземе (преди раждането или след). В този случай обикновено отпускът по майчинство не се заплаща. Възможно е да има изключения от тези ситуации, но това е по преценка на работодателите на младата майка.

Традиционна детска количка.

• След раждането на детето и изписването от болницата, майката и детето трябва да останат вкъщи цял месец. През този месец изобщо не могат да напускат къщата. Няма изключения от това правило. Смята се, че детето се нуждае от това време, за да укрепне, а майката трябва да си почине и да се възстанови след раждането. По-консервативните настояват през този месец младата майка да не мие дори косата си!
• До около 5-годишна възраст децата в Китай имат право да правят почти всичко, което искат, но веднага щом тръгнат на училище, родителите стават много по-строги, натоварват децата си с много допълнителни дейности и изискват само високи оценки. Така мнозина признават, че натискът върху децата в училище дори надвишава натиска върху възрастните на работа.
• След почти 3 години живот в Китай разбирам, че наистина успях да намеря нов дом в страна, за която никога не съм мечтала и дори не съм мислила да живея в нея. И че глобалните промени в живота не винаги са лесни, но почти винаги си заслужават.

Били ли сте в тази мистериозна страна? Какво ви направи впечатление?