Когато Джулия най-накрая решава да си намери нов приятел, тя не очаква, че ще попадне в един от най-страшните дни в живота на непознатия, нито че ще се обади на полицията.
В главата на Джулия Браун се чуват два гласа. Единият глас я подтикваше да си седи вкъщи, вярвайки, че е неприспособима сред класните, луксозни съседи. А другият глас искаше да излезе навън и да бъде фриволната си същност, без да се интересува от това дали ще се впише.
Днес тя реши да изненада себе си и да послуша втория глас.
“Днес трябва да изляза от къщи”, помисли си тя.
Бяха минали три седмици, откакто Джулия и съпругът ѝ Еван се бяха преместили в Лос Анджелис. И вече три седмици Джулия се е скрила в новия си дворцов дом. Джулия не беше свикнала с този лукс.
Тя беше истински щастлива от голямото повишение и успеха на съпруга си. Светът им се промени бързо – разкошна нова къща, служебна кола и куп екстри, които Джулия не разбираше напълно. Двамата с Еван бяха мечтали за този нов живот, но когато той най-накрая дойде, Джулия се почувства силно уплашена от него.
От абстрактните картини по стените до режимите на душ слушалката ѝ се налагало да разбере и научи много неща.
Опитваше се всячески да скрие това чувство от Еван, но той беше започнал да забелязва колебанията ѝ.
Крайно време е това да се промени – помисли си Джулия, докато хвърляше престилката си. Имаше перфектния план да спечели съседите си. Може и да нямаше престижни дрехи или речник, но имаше силата да направи най-неустоимия и вкусен боровинков пай на света.
Планът беше прост. Джулия щеше да пече по един пай на ден и да го носи на един от съседите си като подарък за “здравейте”.
Планът може би е бил малко старомоден. Но кой може да откаже на пай?
Първа спирка: къщата от другата страна на улицата.
Жената от разкошната къща отсреща беше единственото познато лице в квартала за Джулия. Красивата жена ѝ махаше всеки път, когато я забелязваше на моравата. Странно, но Джулия имаше чувството, че непознатата ще я разбере и няма да я съди за простотията ѝ.
Джулия носеше в едната си ръка топлия, току-що изпечен пай и пресече улицата. Точно когато практикуваше нежната си усмивка и наближаваше алеята, покрай нея изсвири кола в обратната посока. Тя се разтревожи от това, но успя бързо да се съвземе, преди да позвъни на звънеца.
След дълго чакане жената най-сетне отвори вратата. Изглеждаше малко изнервена, но сладкият ѝ глас го прикриваше.
“Е, здравей. Аз съм новата ви съседка, Джулия Браун. Реших, че трябва да дойда да ви поздравя.”
Джулия се опита да не звучи прекалено нетърпеливо. В същото време забеляза, че нещо в жената не е наред. Тя се мъчеше да се усмихне в отговор на Джулия и не установяваше контакт с очи.
“А и ти донесох най-добрия пай, който си яла през живота си”.
Жената се стресна и се върна в реалността и каза: “Разбира се, колко нелюбезно от моя страна. Здравейте, аз съм Клер Мейн. Този пай изглежда вкусен!”
Клер се опитваше да звучи искрено, но нямаше как да заблуди Джулия.
Не се колебайте да предлагате помощ винаги, когато можете.
“Е, взех го току-що излязъл от фурната, което означава, че изгаря ръката ми. Мога ли да го държа някъде…”
Клер знаеше, че не може да отлага повече. “Да, разбира се, моля, влезте.”
Когато Джулия влезе в къщата, й се стори, че е попаднала в съвсем друг свят. Стените с нежна текстура, вазите с цветя във всяко кътче и величествено широките полилеи почти спряха дъха на Джулия.
“Моля те, остави го тук, до дивана – каза Клер.
“Всъщност, ако няма нищо против, трябва да го държа в някой топъл ъгъл на кухнята”. Като каза това, Джулия започна да влиза в кухнята.
“Не, недей!” Клер се опита да я спре, но беше твърде късно. Джулия вече беше забелязала шокиращата бъркотия.
По пода бяха разпръснати парчета стъкло и керамика. Рафтовете бяха полуотворени, вратата на съдомиялната машина беше разбита, а на хладилника имаше вдлъбнатина.
Тя забеляза и преобърнатата пластмасова купа за зърнени закуски с ярък цвят, а около нея разлято мляко и зърнени закуски.
Джулия беше шокирана и загрижена. Току-що там се беше случило нещо ужасно. Възможно ли е това да е свързано с колата, която е потеглила? Дори без да познава Клер или нейната история, Джулия знаеше, че съседката ѝ е в беда.
“Какво се е случило тук?” Джулия попита.
Клер се опита да избегне въпроса, но Джулия не изглеждаше така, сякаш ще го остави.
“Нищо. Просто съпругът ми… стана малко агресивен след един спор. Разби кухнята и си тръгна”.
“Добре ли си, скъпа? Ела, седни.” Джулия се опита да я успокои. Клер очевидно беше по-стресирана, отколкото даваше да се разбере.
“Не, трябва да му се обадя. Той трябва да се върне. Не може просто да си тръгне така.” Клер трескаво се обаждаше на съпруга си отново и отново, но без резултат.
Джулия ѝ донесе чаша вода. “Клер, поговори с мен. Какво наистина се е случило? Той си тръгна, сякаш никога няма да се върне?”
Клер извика: “Не ме интересува дали няма да се върне! Но този път е взел дъщеря ми със себе си!”
Клеър обясни, че съпругът ѝ и преди си е тръгвал, но напоследък я заплашва, че ще я напусне и ще я откъсне от живота на 4-годишната им дъщеря Мариса.
“Тогава това променя всичко” – Джулия се изправи и започна да набира номера на телефона си.
“Какво правиш?” Клер попита.
“Обаждам се на полицията. Това приключва сега.”
“Не! Ако се обадиш на полицията, семейството ми ще разбере.” Клер се опита да я спре.
Джулия беше озадачена и я попита защо това има значение.
“Това няма да се отрази добре. Семейството ми държи на репутацията си. Ти не разбираш как функционират нещата…”.
Джулия не можеше да повярва на това, което току-що беше чула. Прилив на гняв премина през гръбнака ѝ.
“Не, не разбирам. Не разбирам как функционират нещата тук. Не разбирам как функционират социалните взаимоотношения тук, точно както не разбирам изкуството, естетиката или брънча. Но за мен е шокиращо как можеш да се грижиш толкова много за репутацията и за това какво ще кажат родителите ти, когато безопасността на собственото ти малко момиченце е под въпрос.
“Просто ми отговорете на това: Искаш ли Мариса да се върне вкъщи в безопасност или не?”
Клеър беше изненадана от куртоазията на Джулия, но знаеше, че тя е права. Джулия не губи и минута, преди да съобщи за инцидента в полицията.
Със сигурност полицаите пристигнаха в рамките на 20 минути и взеха цялата необходима информация.
Тази нощ Джулия остава до Клер. Тя я нахранила, изслушала я как говори сърцето си и я утешила.
Някъде след полунощ на вратата се почукало. Мариса се беше върнала у дома! Съпругът ѝ беше хванат при опит да напусне града и щеше да прекара нощта в затвора.
Джулия изпита облекчение и удовлетворение, гледайки как майка и дъщеря се събират отново. Знаеше, че вероятно е преминала няколко граници с новата си съседка, но въпреки това беше щастлива, че може да ѝ помогне.
Два дни по-късно Джулия се събуди и чу гласа на Еван.
“Джулс, Клер е тук. Казва, че иска да ти демонстрира “брънч”.
Джулия се усмихна на чувството за хумор на новата си приятелка. Имаше чувството, че ще бъдат приятели години наред.
