Една жена предлага помощ на бездомно момче въпреки подигравките на приятелите си. Няколко години по-късно това буквално спасява живота ѝ.
“О, хайде! Не ми казвай, че ще харчиш пари за този мръсник!” Аманда казва на Джина. Те седели в ресторант с няколко приятели, когато Джина видяла бездомно момче пред ресторанта.
“Но ми е жал за него. Забелязах го да брои монети. Не вярвам да има достатъчно пари, за да се нахрани” – отвърна Джина. “Погледни го. Изглежда толкова слаб и уморен!”
“Всъщност, Джина, съгласен съм с Аманда” – прекъсна я Кевин. “В тази страна има толкова много бездомни хора. Не можеш да помагаш на всички!”
“Аз също съм съгласна!” Дейв се изказа. “На тези бездомници също не можеш да се довериш. Те най-често се превръщат в крадци и ограбват хората!”
“Но момчета…” Джина започна да говори, но тогава всички я прекъснаха.
“Ще имаме достатъчно време да поговорим за това по-късно. Нека да хапнем сега. Храната е тук!”
Джина не можеше да понесе гледката на бездомното момче, което се взираше с нужда във всички в ресторанта. Затова, докато приятелите ѝ бяха заети да се хранят, тя грабна портфейла си и тръгна да купи храна за момчето.
“Здравей, искаш ли да се присъединиш към мен за обяд? Чувала съм, че храната тук е вкусна”, попита Джина нежно момчето, когато се приближи до него. Момчето не каза нищо. Просто стоеше мълчаливо с наведена надолу глава.
Джина го дари с приятелска усмивка. “Не е нужно да се чувстваш неловко заради това. Можеш да си вземеш каквото пожелаеш.”
“Не, всичко е наред” – най-накрая той наруши мълчанието. “Не съм гладен.”
“Добре, тогава просто седнете тук и изчакайте. Ще ти купя нещо. Ще можеш да го изядеш по-късно”, каза Джина и отиде до касата, за да му купи нещо. Когато обаче бръкна в джоба си за портфейла си, той липсваше. Джина огледа цялото място, но не успя да го намери.
Накрая се върна на мястото си и попита Аманда дали може да ѝ даде пари назаем. “Ще ти върна парите възможно най-скоро, Аманда. Трябва да купя нещо за това дете”.
“Но нали си взехте портфейла със себе си?” Аманда попита, докато подаваше картата си на Джина.
“Ами, да, аз го направих. Но сега не мога да го намеря”, отговори Джина.
“И аз също не мога да намеря момчето” – прекъсна я Дейв.
“Чакай, какво, но той е точно там.” Аманда се обърна, за да погледне към мястото, където стоеше момчето, но то вече не беше там. Тя също излезе навън, за да провери дали не се е преместил на друго място, но момчето не се виждаше никъде.
Скоро приятелите на Джина започнали да ѝ се подиграват за това, че е предложила помощ на момчето, твърдейки, че то сигурно е взело портфейла, след като го е открило.
По-късно вечерта на вратата на Джина се почукало. Когато отворила вратата, тя с изненада видяла бездомното момче да стои на прага ѝ.
Той ѝ подал портфейла си, като обяснил, че го е намерил близо до ресторанта. Джина му благодари и го покани на вечеря. Той продължава да отказва, но накрая Джина го убеждава.
Докато момчето се хранело, тя го попитала защо се скита по улиците и защо по-рано ѝ е отказал помощ. Оказало се, че момчето е сирак. Той казал, че иска да завърши образованието си, но няма достатъчно средства дори да си позволи три подходящи хранения на ден. Страхувал се да помоли хората за помощ, защото те или си затваряли ушите, или го гледали отвисоко.
Джина се почувствала тъжна за него. Позволила на момчето да прекара нощта в дома ѝ и решила на следващата сутрин да говори с родителите си, за да го приемат в училище. Когато обаче се събудила на следващата сутрин, момчето вече го нямало. Той ѝ оставил бележка, в която ѝ благодарил за храната и обещал да ѝ се отплати занапред за щедростта.
Няколко години по-късно, докато Джина отивала на работа, я сполетял ужасен инцидент. За щастие, тя е откарана навреме в болницата и е спасена.
Въпреки това, когато се запознала с лекаря, който я оперирал, тя останала изненадана. Тя научила, че той е момчето, на което е помогнала преди няколко години.
“Радвам се, че успях да ти помогна. Чувстваш ли се по-добре сега?” – попитал я лекарят.
“За щастие, да”, отговори Джина. “Не очаквах обаче, че ще се срещнем отново по този начин!”
“Дори аз бях изненадана, но исках да ви благодаря. Благодаря, че ми помогнахте и ми дадохте храна и подслон, когато никой не го направи!”
“Но защо изчезнахте внезапно?” Джина попита любопитно.
“Ами…” – започна да говори докторът.
Оказало се, че той отишъл да си намери работа в местен склад, където работил дълго време и малко по-късно успял да наеме скромен апартамент. След като работил в склада, той спестил и достатъчно пари, за да отиде в университет и да завърши образованието си.
“Това е страхотно!” Джина възкликна радостно, когато докторът приключи. “Наистина се гордея с теб!”
Докторът я дари с приятна усмивка. “Всичко това е благодарение на теб. Твоята доброта ме вдъхнови да се стремя към кариера, в която да служа на хората, затова станах лекар.”
Няколко дни по-късно Джина била изписана от болницата. Когато отишла на рецепцията, за да оправи сметките си, научила, че лекарят е платил всичко. Джина се почувствала зле, че човекът е направил толкова много за нея, и поискала да вземе парите от нея, но лекарят отказал, твърдейки, че тя вече му се е отблагодарила с доброта.
