Сърцето на една любяща баба е разтревожено, след като околните непрекъснато й повтарят, че внукът й не прилича на сина й. Уморена от това, тя прибягва до ДНК тест и резултатите, меко казано, я изненадват.
Айрис беше притеснена. Докато седеше на пейка в парка, една жена, седнала до нея, я потупа по рамото и каза:
— Внукът ти е прекрасен. Виждала съм ви двамата да идвате често тук. Понякога той идва с баща си, нали? Обзалагам се, че прилича на майка си.
Забележката на жената разплака очите на Айрис.
— Госпожо, — каза тя. — мисля, че трябва да тръгвам. Забравих, че имам да свърша някои задължения… И Айрис и Дани изведнъж напуснаха парка, въпреки че Дани настоя, че иска да играе още.
Айрис беше уморена хората да приемат, че Дани прилича на майка си Джес. Айрис знаеше, че не е така. Но едва наскоро тя забеляза, че той не прилича и на баща си Браян…
Дани и Айрис бяха спасителни въжета един за друг. Айрис и нейният съпруг, Итън, отглеждаха момчето заедно след смъртта на Джес, защото Браян се притесняваше, че няма да може да балансира между родителството и работата си. Той работеше в друг град и прекарваше само уикендите с Дани.
Дани обичаше баба си повече от всеки друг. Тя го придружаваше на бейзболни мачове и гледаше екшън филми, докато ядяха пица, въпреки че на нейната възраст интересите й бяха коренно различни. За съжаление Итън беше прикован към инвалидна количка, така че Айрис трябваше да придружава Дани навсякъде.
Но такава е любовта на баба. Тя прави всичко, за да види бляскавите усмивки по лицата на внуците си.
Така че за Айрис беше много трудно, когато няколко души й казаха, че Дани не прилича на сина й. И една вечер нещата просто станаха по-объркани…
— Не ме разбирай погрешно, Айрис, — каза по-малката й сестра, Клеър, гледайки как Дани играе с Итън. — но внукът ти не прилича на снаха ти. Но и на сина ти!
— О, това не е възможно… — Бузите на Айрис почервеняха. — Дани е мой внук. Аз го отгледах. Знаеш ли, децата понякога растат и изглеждат много различни от родителите си.
— Така ли? — По-голямата й сестра, Аманда, повдигна вежда. — Говориш глупости, Айрис. По-добре провери нещата, преди да е станало твърде късно… Знаеш какво имам предвид, нали?
Сърцето на Айрис подскочи. Тя виждаше накъде отива разговорът. Искаше й се да не беше поканила сестрите си у дома на вечеря. Беше ужасна идея.
— О, аз… не разбирам какво се опитваш да кажеш, но не забравяй да си вземеш ябълков пай. Сега ще го донеса. Дани го обожава с ванилов сладолед…
Тази вечер Айрис някак си избягваше темата, но след като сложи Дани в леглото и той задряма, тя прекара часове седнала до него, безшумно плачеща.
— Толкова съжалявам, скъпи! — изхлипа тя. — Аз… знам, че не трябва да правя това, но просто за да спра всички тези грозни уста и да им докажа, че ти си моето любимо внуче…
С това Айрис тайно взе няколко кичура коса на Дани от четката му и ги изпрати за ДНК тест на следващия ден.
Сърцето й потръпна от перспективата резултатите да не са това, на което се надяваше. Но Айрис бързо отхвърли тази мисъл.
— Не, това дори не е възможно. Моят Дани… той ми е внук. О, толкова много го обичам! — каза си тя.
Дълбоко в себе си Айрис се страхуваше от най-лошото. Знаеше, че Дани не прилича на Брайън и се чудеше защо. Мразеше се, че стигна до заключението, че Дани може да не е кръв на Брайън, но се овладя, надявайки се ДНК тестът да докаже, че греши.
Седмица по-късно дойдоха резултатите от теста. Айрис държеше плика в ръцете си, ужасена да го отвори.
— Дори няма значение, Айрис. — каза Итън, вперил поглед във вестника си. — Щастливи сме със семейството си. Втренчила си се в това, което другите казват и се съмняваш в сина си. Коя майка би направила това? Предлагам ти да хвърлиш този доклад.
Но Айрис не можа. Тя си спомня, че Брейн и Джес бяха на ръба на развода преди 10 години, но нещата изведнъж се подобриха и 9 месеца по-късно се роди Дани.
Айрис си пое дълбоко въздух и прочете доклада. Когато свърши, тя се успокои, преди да се обърне към съпруга си.
— Итън — каза тя. — Трябва да се обадим на Брайън. Веднага.
Думите „0% съвпадение“ в резултатите се втренчиха в Ирис. Дани не й беше внук.
— Мамо, чуй! — бледото лице и напрегнатият глас на Браян разтревожиха Айрис и Итън. Двойката беше на видео разговор със сина си. За щастие, Дани беше на училище тогава. — Работата е…
— Не ме интересува! — прекъсна Айрис Браян, преди той да продължи изречението си. — Не ме интересува каква история ми разказваш в момента, Брайън. Дани е моят красив внук и аз ще се грижа за него, докато Бог не ме призове у дома. Това, което ме притеснява, е, че мога да кажа, че синът ми не ми се е доверил достатъчно… Права ли съм, скъпи?
— Съжалявам, мамо! — тихо каза Браян. — Знам, че обичаш Дани повече от всичко, и добре, татко също го обича. Повярвай ми, мамо, аз обичам Дани като мой син.
— Като твой син? Той е твой син, Брайън! Вкарай го в главата си!
— Да, мамо, права си. Но работата е там, че Джес претърпя спонтанен аборт и беше наистина съсипана. Дори потърсихме терапевт, но нищо не помогна. Накрая решихме да осиновим и го запазихме в тайна от всички .. Джес… тя не беше в добра форма, мамо. Тогава бяхме в друг град, така че не беше трудно. Но само няколко месеца след като приехме Дани, добре, знаеш какво се случи… автомобилната катастрофа и Джес почина.
— Разбирам. — въздъхна Итън. — Но сине, трябваше да ни кажеш. Майка ти и аз не бихме били против осиновяването на дете.
— Съжалявам, татко. Всичко беше заради Джес. Тя щеше да бъде наранена, ако истината излезе наяве по този начин. Дани всъщност е бил изоставен от биологичните си родители. Никое от семействата не е искало да го осинови. Джес почувства връзка с него и го взехме у дома и така малкият Дани се появи в живота ни. Хей, шампионе!
— Татко! — Дани се върна от училище. Изтича при баба си и дядо си и ги прегърна. — Кога ще дойдеш да ме видиш?
За щастие, той не беше чул разговора на възрастните.
— Какво ще кажеш за вечеря в любимата ти пицария петък вечер? Ще си взема почивен ден. Мамо, татко, какво мислите?
Айрис държеше ръката на Дани в своята и каза:
— О, разбира се, и какво е това място, което искаше да посети това момче? Това е зона… нещо…
— Няма начин, бабо! Ще ме заведеш ли в игралната зона?
— Да, да, това място!
Развълнуван, Дани целуна Айрис по бузата.
— Ти си най-добрата баба! Обичам те!
Айрис се ухили през сълзи в очите си.
— И нямаш представа колко много те обича баба. О, ела тук! — каза тя, докато го прегръщаше.
Въпреки че Дани не беше биологичен внук на Ирис, тя си обеща, че ще бъде негова баба, независимо от всичко, защото това е, което бабите правят. Те обичат внуците си.
