Докато се справя с труден развод, Елис среща смел млад мъж в бар, който предлага да промени живота ѝ. Неговият чар и увереност изглеждат като перфектното разсейване, но връзката им скоро води до неочаквани разкрития, които принуждават Елис да се изправи срещу миналото си – и семейството си – по начин, който никога не е очаквала.
Елис си спомня за една вечер със съпруга си Марк. Двамата бяха женени от почти 25 години. Животът им се е превърнал в скучна, предсказуема рутина.
Същата вечер Елис забелязал, че нещо не е наред. Марк изглеждаше неспокоен, като се местеше на мястото си.
„Какво не е наред?“ Елис го попита, като го наблюдаваше внимателно.
„Нищо, всичко е наред“, каза Марк и й махна с ръка. Но Елис знаеше, че той лъже. Винаги беше успявала да разбере кога не е честен. Тя сведе очи в очакване той да заговори.
Марк въздъхна дълбоко. „Добре, трябва да поговорим“ – каза той накрая.
„Защо? Какво се случи?“ Елис попита, гласът ѝ беше напрегнат.
„Спомняш ли си командировката ми отпреди няколко седмици?“ Марк попита, като избягваше погледа ѝ.
„Да, с Дона“ – бавно каза Елис.
Марк погледна към пода. „Спахме заедно“ – призна той.
„Ти какво?“ Елис каза, че гласът ѝ едва надвишава шепота. Тя не можеше да повярва на това, което чуваше.
„Не знам защо се случи“ – каза Марк. „Мислех много за 25-ата ни годишнина. Ти си единствената жена, с която някога съм бил. Предполагам, че започнах да се чудя за нещата и всичко се случи толкова бързо. Но, Елис, това беше грешка. Оттогава се чувствам ужасно. Обичам те, само теб.“
„Как можа да ми направиш това?“ Елис попита. Тя не изкрещя, но сърцето ѝ натежа, сякаш можеше да се пръсне.
„Толкова ми е жал. Моля, простете ми. Никога повече няма да го направя, обещавам – каза Марк, а гласът му трепереше.
„Напусни“, каза Елис твърдо.
„Недей да правиш това, моля те“, помоли Марк.
„Отиди си.“ „Не мога да те гледам в момента“, каза Елис.
Марк кимна и тръгна към спалнята. Елис седеше мълчаливо, а умът ѝ препускаше и едва забеляза кога той си тръгна.
„Това е най-тъжният коктейл, който някога съм виждала – каза един глас, изтръгвайки Елис от мислите ѝ. Тя примигна и се огледа, осъзнавайки къде се намира.
Седеше на бара и се взираше в документите за развод, които Марк беше подписал. Те се намираха точно пред нея.
Тя беше подала молба за развод и беше принудила Марк да ги подпише. И все пак нейното собствено име оставаше неподписано.
Бяха минали седмици, откакто беше научила за аферата на Марк, но тя все още не можеше да продължи напред.
Елис се обърна към гласа. Тя видя млад мъж, който стоеше наблизо. Той изглеждаше едва ли не по-възрастен от дъщеря ѝ.
„Какво искаш?“ – попита тя, като се намръщи. „Не съм в настроение да говоря.“
„Казвам се Лео“ – каза той с усмивка. „Гледах те да идваш тук вечер след вечер. Седиш сама и изглеждаш нещастна. После се оплакваш на бармана за брака си. Това вече омръзна. Доста жалко, честно казано.“
„Ако си дошъл тук, за да ме обиждаш, не си прави труда – отвърна Елис. „А и съм те виждал да си тръгваш с различна жена всяка вечер. Така че кажи ми кой е по-жалък? Аз поне знам какво е любов“.
„Ауч“ – каза Лео със смях. „В теб има малко борбеност. Това ми харесва. Виж, не съм тук, за да ти се подигравам. Тук съм, за да ти предложа малко помощ. Дай ми няколко дни и ще те върна във форма.“
„Във форма за какво?“ Елис попита, свеждайки очи.
„За съблазняване на мъже, разбира се – отвърна Лео.
„Аз съм на 42 години“, каза Елис. „Била съм само с един мъж.“
„Точно така“, каза Лео. „Ето защо искам да ти помогна. И така, какво ще кажеш?“ Той протегна ръка.
„Какво имаш от това?“ Елис попита подозрително.
„Това е предизвикателство – каза Лео.
Елис въздъхна. После неохотно стисна ръката му. Не се интересуваше от флиртуване с мъже, но си помисли, че едно разсейване може да не е най-лошата идея.
През следващите няколко дни Лео се впусна с главата напред, за да помогне на Елис да преоткрие себе си.
Той я заведе да пазарува в модерни бутици, като настояваше да пробва дрехи, които бяха далеч от обичайния ѝ стил.
Първоначално Елис се колебаеше, заставайки неловко пред огледалото в прилепнали рокли и смели цветове.
Той не спря дотук. Лео я обучаваше как да държи главата си високо и как да говори убедено.
Той дори й посочва мъже в бара, към които да се приближи, като й предава начални реплики. Отначало Елис се почувствала нелепо.
Тя се препъваше в думите си, ръцете ѝ трепереха, докато се представяше. Но след няколко опита нещо се промени.
Мъжете й се усмихнаха. Някои от тях дори я помолиха за номер. За първи път от години Елис се почувствала видяна.
Все пак едно нещо я тормозеше. Чарът на Лео с жените, макар и без усилие, се усещаше празен.
Той флиртуваше лесно, смееше се на шегите им и всяка вечер изчезваше с нова жена. Една вечер, докато седяха в бара, Елис наруши мълчанието.
„Защо го правиш?“ – попита тя. „Не искаш ли нещо истинско?“
Лео избягваше погледа ѝ. „Какъв е смисълът?“ – каза той.
„Страхуваш се да не те наранят“ – нежно каза Елис.
Лео направи пауза, преди да отговори. „Не съм готов за нищо сериозно – призна накрая той. „Виждал съм какво се случва, когато хората се влюбват – това ги съсипва.“
Елис поклати глава, но не го притисна повече. Тя познаваше страха, когато го видеше.
Една тиха вечер Елис седеше на бара и отпиваше от питието си, когато към нея се приближи един мъж. Името му беше Райън.
Беше учтив, с лесна усмивка и говореше уверено.
Направи комплимент за роклята ѝ и често ѝ се усмихваше. Но докато седеше там, Елис усети, че мислите ѝ се разбягват.
Тя си спомни как Марк я караше да се смее, докато не я заболяха страните. Мислеше си как той винаги знаеше от какво има нужда, дори когато тя не знаеше.
„Трябва да отида до тоалетната – каза Елис и внезапно се изправи. Но вместо да се върне, тя излезе от ресторанта, качи се в такси и се прибра вкъщи.
В къщата цареше тишина. Семейните снимки висяха по стените и се взираха в нея. Елис видя неподписаните документи за развод на масата. Тя вдигна телефона си и изпрати съобщение на Лео.
@Ellis:
Къде беше? Не съм те виждала повече от седмица
@Leo:
Срещнах някого
@Ellis:
Уау. Но трябва да говоря с теб
@Leo:
Не мога точно сега. Аз съм с нея
@Ellis:
Мисля да се върна при Марк
@Leo:
Ще бъда там след 20 минути
Двадесет минути по-късно Елис чу острия звук на клаксона на кола отвън. Тя излезе на верандата си и видя Лео да слиза от колата си. Лицето му беше напрегнато и изглеждаше разочарован.
„Не можеш да се върнеш при него!“ Лео изкрещя, докато вървеше към нея.
Елис кръстоса ръце. „Осъзнах нещо. Аз го обичам. Винаги съм го обичала. Никой друг не се доближава до него“, каза тя твърдо.
„Той ти изневери!“ Лео изкрещя, а гласът му се повиши. „Той те предаде!“
Елис отстояваше позицията си. „Аз знам. Но мисля, че мога да му простя.“
„Не можеш да му простиш това!“ Лео се счупи, като поклати глава.
„Защо не?“ Елис попита. „Ти се промени. Намерил си някого. Защо той да не може?“
„Той… не е същият“, промълви Лео, избягвайки погледа ѝ.
„Мисля, че е – отвърна Елис, гласът ѝ беше стабилен.
Лео направи пауза, след което вдигна ръце. „Добре. Прави каквото искаш. Свърших – каза той рязко. Без да каже нито дума повече, той се обърна и се върна в колата си.
Елис наблюдаваше как той потегля, а гумите му вдигат прах по тихата улица.
На следващата сутрин тя се събуди с натежало сърце. На този ден се навършваха 25 години от сватбата на Елис и Марк.
Тя реши, че е време да поговори с него. Поемайки си дълбоко дъх, тя изпрати съобщение на Марк, в което го помоли да дойде, без да обяснява защо.
Тя прекара следобеда в приготвяне на вечеря, като използваше рецепти, които беше приготвяла на предишните им годишнини.
Късно вечерта на вратата се позвъни. Елис отвори вратата и откри Марк, който стоеше там, с отпуснати рамене и натежали от съжаление очи.
„Здравей“ – каза Марк тихо, когато вратата се отвори.
„Здравей“, отвърна Елис и се отдръпна. „Влез.“ Тя направи жест към всекидневната, гласът ѝ беше стабилен, но нервен.
Марк влезе бавно, като очите му сканираха стаята. „И така, за какво искахте да поговорим? За развода ли става дума? Ще го направим ли официално?“ Тонът му беше предпазлив, раменете му напрегнати.
„Не съм подписвала документите“ – каза Елис, а думите ѝ бяха премерени.
Марк замръзна. „Какво? Защо не?“
Преди Елис да успее да отговори, на вратата се позвъни. Тя се намръщи и погледна часовника. „Кой би могъл да бъде?“ – зачуди се тя на глас.
„Каза ли на Сара за развода?“ Марк попита, а веждите му се смръщиха.
„Не, не можах. А ти?“ Елис попита, срещайки погледа му.
„Не – каза Марк и поклати глава.
Елис въздъхна. „По дяволите. Тя знае, че е нашата годишнина. Сигурно е дошла да празнува“, каза тя и тръгна към вратата.
Когато Елис я отвори, тя смаяно видя Сара да стои там – но дъщеря ѝ не беше сама. До нея стоеше Лео.
„Какво правиш с дъщеря ми?!“ Елис попита, като се втренчи в Лео.
„Мамо“, каза Сара, като сияеше. „Това е моето гадже, Лео. Мислех, че днес е чудесен момент да ти го представя.“
Елис се взираше невярващо в Лео. „Няма как! Знаеш ли, че той е женкар?!“
„Бил е“ – каза Сара, а усмивката ѝ избледня. „Но… Чакай. Откъде знаеш това?“
„Учех я как да флиртува с мъже“, каза Лео небрежно, след което примигна объркано. „Чакай… как така тя е твоя майка? Тя е твърде млада!“
„Защо мислиш, че съм се омъжила на 17 години?“ Елис отговори сухо.
„Какво става тук?“ Сара попита, а гласът ѝ се повиши. „Защо учеше майка ми как да флиртува? Тя е омъжена!“
„Те се развеждат“ – намеси се Лео. После, забелязвайки Марк, добави: „А може би не.“
„Какво?!“ Сара възкликна. „Защо не ми каза?“
Елис погледна дъщеря си, а лицето ѝ омекна. „Защото все още не бях сигурна. А днес поканих баща ти, за да му кажа, че искам да се съберем отново“.
Главата на Марк се вдигна. „Наистина?“ – попита той, а гласът му беше изпълнен с предпазлива надежда. Елис кимна.
Лео скръсти ръце. „Той не те заслужава.“
Елис повдигна вежда. „И ти не заслужаваш дъщеря ми.“
„Ти каза, че съм се променил“ – отвърна Лео.
„И това е вярно“, каза Сара и пристъпи напред. „Мамо, ние сме влюбени. И идеята на Лео беше да се срещнем с теб.“
„Не знаех, че сте нейни родители – защити се Лео.
На Елис ѝ отне миг, за да обработи всичко. В стаята цареше тишина, докато Марк не заговори. „Наистина ли си готов да ми простиш?“
„Да“, каза Елис. „Реших, че си струва да ни дам още един шанс. Щом някой като Лео може да се влюби, значи след 25 години и ние можем да поправим нещата“.
Марк пристъпи напред и я прегърна силно. Елис се вкопчи в него, а по лицето ѝ се стичаха сълзи. Тя го обичаше и заедно можеха да се възстановят.
„Но – каза Марк и се отдръпна, – все още трябва да знам откъде познаваш Лео“.
„И аз!“ Сара възкликна. Всички избухнаха в смях и Елис ги покани на масата. Заедно седнаха, оставяйки любовта да ги води напред.
