По време на бизнес пътуване до Лос Анджелис Мери няма представа, че съпругът ѝ има връзка с хотелска камериерка. Какво ще се случи, когато и двамата открият, че камериерката има зловещ мотив да съсипе живота им?
Майкъл проверява часовника си и затваря лаптопа си, като отлага поръчаните от него произведения на изкуството заради предстоящия си гост. Разхвърляната хотелска стая не го притесняваше; той даде приоритет на душа и облече небрежно облекло. Почукване на вратата сигнализира за пристигането на госта му – камериерката Луси.
Ако само Майкъл знаеше каква е реалността на Луси, никога нямаше да преспи с нея. Похотта му го беше заслепила. Той я придърпа в прегръдките си, целуна я страстно, а после затвори вратата зад тях.
Луси мразеше докосването на Майкъл, но точно сега беше съсредоточена единствено върху отмъщението си. Знаеше, че няма да получи по-добър шанс да си отмъсти на двойката за това, което ѝ бяха сторили.
„Толкова дълго чаках петък, когато най-накрая ще се върнеш при мен – каза той и я изтегли на леглото.
„Аз също чаках, скъпи мой. Иска ми се да можехме да правим това всеки ден“, отвърна Люси, въпреки отвращението си.
Изведнъж силно почукване на вратата ги прекъсна.
„Поръчала ли си нещо?“
„Не“, поклати глава Луси.
Майкъл отвори вратата и пребледня. Съпругата му, Мери, неочаквано се беше върнала от бизнес презентация. „Изненада!“ – изкрещя тя.
„Мери, любимата ми жена!“
Паникьосан, той се престори на невинен, опитвайки се да попречи на Мери да влезе в спалнята, където се криеше Люси. Но Мери не повярвала на историята му.
„Стига лъжи. Къде е тя?“ Мери избухна, провирайки се покрай него. Тя знаеше, че изневярата не е нещо ново за него.
„Не знам за кого говориш!“ Майкъл каза небрежно. Но пренебрегвайки го, Мери се приближи до банята. Страх обзе Майкъл; той знаеше, че има секунди, за да отклони вниманието ѝ.
„Скъпа, моля те, кажи ми какво се случва. Трябва да слезем в ресторанта на хотела…“
Мери отвори вратата на банята, разкривайки празна стая. Разхвърляното легло подсказваше за тайната среща на Майкъл, но Луси не се виждаше никъде.
„Виждаш ли, тук няма никой, скъпа. Ти просто се навиваш. Напрежението в работата те е направило недоверчива.“
Мери въздъхна и Майкъл забеляза, че напрежението в тялото ѝ е изчезнало. Тя му се усмихна и обви ръце около врата му.
„Ако обичаш само мен, докажи го“, предизвика го тя.
Майкъл я избута на леглото, като прошепна палаво. Мери се засмя, но моментът им беше прекъснат от звън на телефон под леглото.
„Чий е този телефон?“ Мери попита, като бутна раменете му.
„О, хм… той е мой“, отговори Майкъл.
Отчаян, Майкъл посегна под леглото, където телефонът беше паднал, когато двамата с Луси бяха заети по-рано. За щастие Люси му подаде телефона изпод леглото.
„Виждаш ли? Току-що смених мелодията на звънене“, каза Майкъл. „Така мога да разбера кога получавам работно обаждане или кога ми звъни любимата ми Мери“.
Мери седна, цялото ѝ настроение беше развалено. Усещайки, че тя отново се съмнява в него, Майкъл бързо ѝ показа стикера на телефона си. „Спомняш ли си, че ми го подари на един благотворителен панаир? Смених мелодията на звънене, но любовта ми към теб не се е променила“.
„Просто е странно. Кълна се, че усещам женски парфюм…“ Мери въздъхна.
Майкъл обгърна Мери с ръка и тя облегна глава на рамото му. „Тук няма никой, а и никога не е имало. Вероятно това е само автоматичният освежител на въздуха – каза той.
Мери погледна към малкото устройство, прикрепено към стената близо до входа на спалнята. „Може би си прав“, кимна тя.
Майкъл прибра един отпуснат кичур коса зад ухото ѝ. „Просто трябва да подишаш малко свеж въздух, добре? След това, щом се почувстваш малко по-добре, ще обядваме, а после…„ той се усмихна внушително, „може би ще мога да те “убедя“ колко много те обичам по-късно.“
„Добре.“ Мария се усмихна леко и го целуна по бузата. „Ще отида да се поразходя около басейна. Ще се върна веднага.“
Майкъл въздъхна с облекчение, когато Мери си тръгна. „Беше близо!“ Люси възкликна, като се измъкна изпод леглото.
Рано вечерта Луси буташе количката си за почистване по коридора на хотела, доволна от успешния си план срещу Майкъл. Изведнъж един глас я стресна.
„Здравей.“ От ъгъла се появи Мери.
„Здравей“ – нервно отвърна Луси.
„Как ти харесва съпругът ми?“ Мери попита и Луси пребледня. Дали Мери беше заподозряла нещо? Не, това не бива да се случва, защото планът ми ще се провали!
„Е… какво имаш предвид?“
„Искам да кажа, харесваш ли го?“ Очите на Мери блеснаха с ледена ярост.
„Не! Искам да кажа, че да… е, не. Исках да кажа „не“ – запъна се Луси. „Виж, той е просто един обикновен гост“, настоя тя, възвръщайки си самообладанието. „Никакви лични отношения не са позволени. Това може да ме уволни.“
Мери се усмихна. „О! Просто се шегувам!“
Успокоена, Луси се усмихна. Но Мери настоява: „Виждала ли си съпруга ми с гост днес или миналия петък?“.
„Не съм виждала никого, госпожо“, отвърна Луси.
„Трябва да видя записите от охранителните камери в коридора“.
„Съжалявам, но правилата на хотела забраняват това“, отказа Люси.
„В него има един хубав бакшиш за вас“.
„Не, не мога“, настоява Люси.
„Е, в такъв случай предполагам, че ще трябва сама да говоря с охранителя“, каза Мери. „Просто ще им кажа, че… съм си загубила портфейла. Сигурна съм, че те ще се радват да ми предоставят това високо ниво на обслужване“.
Люси изпадна в паника. Щеше да има още по-големи неприятности, ако охраната на хотела я хванеше на камера с Майкъл. „Д-не го правете. Охраната..няма да може да ти помогне. Аз ще ти помогна“, скочи да предложи тя.
Люси се добра до стаята за наблюдение с помощта на един от старите си колеги. Тя седна пред конзолата, докато Мери нареждаше: „Върни записа назад към около 11 часа тази сутрин“.
„Добре“ – поколеба се Луси.
С треперещи пръсти тя коригира записите от охранителните камери, за да покаже как бута количката за почистване по коридора. „Тук няма нищо особено“, каза тя.
„Така виждам“ – отвърна Мери, като внимателно разглеждаше черно-бялото видео. „Нека да гледаме по-нататък.“
Докато гледаха, Луси бършеше праха от една картина в коридора, а времето тиктакаше на хронометъра.
Люси се възползва от възможността да изпрати SMS на Майкъл за подкрепление, а телефонът на Мери иззвъня точно навреме.
„Да, скъпи?“ – отговори тя, като се отдръпна настрани.
На екрана Луси се върна до вратата на Майкъл, изглаждайки униформата си. Майкъл, възползвайки се от момента, излезе и я целуна страстно.
Мери, заета с обаждането си, не забелязва разгорещената целувка на екрана. Сърцето на Луси се разтуптя, когато Мери започна да търси ключовете в чантата си.
Мери намери ключовете и погледът ѝ се върна на сцената точно когато Луси закачливо бутна Майкъл обратно в стаята му.
„Отидох в стаята отсреща, за да я почистя. А ти си там“, добави тя секунди по-късно, посочвайки пристигането на Мери в стаята.
Мери въздъхна, извинявайки се за подозрението си. Тя се насочи към вратата, но замръзна, когато телефонът на Люси иззвъня.
„Още нещо – каза Мери, като погледна Люси. „Обади се на някого да ми пренесе багажа. Трябва да замина в командировка.“
Луси се подчини и след като Мери си тръгна, въздъхна с облекчение. Беше време за втората част от плана ѝ.
В хотелската стая сърцето на Майкъл се разтуптя, когато телефонът му иззвъня на нощното шкафче. На екрана се появи непознат номер, но той знаеше точно кой е той. Изнудвачът. Той си пое дълбоко дъх и неохотно отговори.
„Ало?“ Гласът на Майкъл се поколеба.
„Майкъл, приятелят ми. Готов ли си за последната ни сделка?“
Майкъл огледа нервно стаята. „Да, да. Имам парите.“
Тонът на изнудвача стана зловещ. „Добре. Знаеш как става. Това е последното, Майкъл. Направи така, че да има значение.“
Майкъл стисна челюстта си, а по челото му се образуваха капчици пот. „Спазих своята част от сделката. След това ще ме оставиш на мира, нали?“
Гласът от другата страна се усмихна, което се чуваше през телефона. „Ако парите са в правилната сметка, повече няма да чуеш за мен.“
С въздишка Майкъл увери: „Ще ги получиш. Само ми дайте малко време.“
Приключвайки разговора, ръцете на Майкъл трепереха, докато влизаше в банковата сметка на Мери. В продължение на месеци той бил източвал пари от нея, твърдейки, че те са за разходите му за неговите произведения на изкуството. Оправдаваше се, че това е единственият начин да държи изнудвача на разстояние. Този път му трябваха още 50 000 долара.
„Мери няма да забележи“, промълви си той.
Инициира превода и тъкмо когато се канеше да окачи слушалката, телефонът отново иззвъня. Изнудвачът се обадил обратно. Майкъл просто намрази роботизирания глас на изнудвача; явно бяха използвали приложение за гласова модулация.
„Аз го правя сега. Ще си получиш парите – отвърна Майкъл.
Изнудвачът се ухилил зловещо. „Не забравяй, че това е последният път. Ако не успееш, доказателствата за аферата ти ще бъдат в ръцете на жена ти“.
„Знам – отвърна Майкъл с пресипнал глас. „Щом това е свършено, значи сме приключили.“
Докато Майкъл натискаше последния бутон, за да завърши прехвърлянето, той не можеше да се отърве от усещането, че тази мрачна тайна неизбежно ще го застигне. След като приключи, той се вгледа в 10-те долара, които го гледаха от екрана. Не знаеше, че това далеч не е приключило. Мрежата от лъжи, която беше оплел, се затваряше по-бързо, отколкото можеше да си представи.
Майкъл се върна в стаята си след няколко питиета. Забелязвайки Люси да почиства близо до леглото, той не можа да се въздържи да не направи крачка.
„О, бейби, сега, когато жена ми си отиде, имаме това място само за себе си“, възкликна той и посегна към бедрото на Люси.
Почукването го прекъсна.
„Не сега!“ – изстена той.
„Както казах – наведе се по-близо до Луси, – имаме цяла нощ“.
Но почукванията продължиха.
След поредното почукване Майкъл отвори вратата, очаквайки да уволни човека от другата страна на вратата.
За негов шок, на вратата беше и Луси.
„Луси? Тогава кой е в моята стая?“
Той се обърна, изправен пред Мери, облечена в същата униформа. Настъпи паника.
Мери свъси вежди. „Здравей, съпруже!“
„Мери! Изглеждаш невероятно – заекна Майкъл.
„Ти си разкрит, Майкъл. Знам, че тя тази сутрин беше под леглото!“ Мери го изблъска.
Майкъл моли. „Това е само игра, скъпи. Това не е сериозно.“
„Играта свърши, болен изрод! Искам да се махнеш оттук и да изчезнеш от живота ми до един час!“ Мери се изплю.
В разгара на конфронтацията Майкъл коленичи, молейки за прошка.
Но сега Мери насочи вниманието си към Луси. „Време е някой да бъде уволнен!“ – изхили се тя.
Въпреки заплахата, Луси се усмихна, а после се разсмя. „Ах, всъщност не ми пука. Защото сега сестра ми Саманта най-накрая получи справедливост. Понякога животът се завърта в пълен кръг – каза тя загадъчно.
Майкъл и Мери си размениха объркани погледи, докато Луси си тръгваше. Бавно ги осени осъзнаването. Саманта, бившата им прислужница, беше сестрата на Луси. Живееха в бедност, като се издържаха с оскъдните си доходи от свободните работни места на Луси и нископлатената работа на Саманта като прислужница на двойката.
Така беше до момента, в който Саманта беше забременяла и беше изоставена от съпруга си. Един от тези дни, при едно недоразумение, Мери беше хванала Майкъл и Саманта да се прегръщат в спалнята им и веднага предположи, че става дума за афера.
Майкъл е можел да изчисти името на Саманта, но вместо това е предпочел да я обвини фалшиво, че му е направила нежелани аванси, и да уволни безпомощната жена. Той направи това, за да може да прикрие истинската си афера с друга жена. А Мери също не послуша Саманта.
Неспособна да си намери друга работа, Саманта не можела да си позволи лечение, когато здравето ѝ започнало да се влошава, и в крайна сметка загубила детето си. Тя не може да понесе загубата на бебето си и накрая сама слага край на живота си. Луси не знаела колко много е преживяла сестра ѝ, докато един ден не получила последното писмо на Саманта.
Мийкъл разбира, че Люси е изнудвачката. Но нямаше какво да направи. Беше загубил всичко и беше безпомощен.
Междувременно Луси, без да таи обида, излиза от хотела, облекчена, че не е подвела сестра си. „Получих твоето отмъщение, Сами“, прошепна тя, като погледна към небето. Решила да дари злополучно спечелените пари на благотворителна организация за деца сираци.
