Жена, осиновила дете, го води на гости при най-добрата си приятелка и е изумена, когато осиновеният й син разпознава къщата, а истинската му самоличност е разкрита.
Всичко, което Линда Кърси някога е искала, беше да се омъжи за Джон Алън и да роди неговите бебета. Двамата се срещаха от началото на гимназията, а в абитуриентската вечер Джон и предложи брак.
Линда го обичаше, но отказа.
— Когато се върнеш от колежа и ако все още искаш да се ожениш за мен, попитай ме отново.
Четири години по-късно Джон попита отново и Линда каза „да“. Тя мислеше, че получава своята приказка „завинаги щастливи“, но грешеше.
Те имаха приказна сватба и нейна шаферка беше най-добрата й приятелка от гимназията Карън. Линда беше толкова щастлива! Семейството на Джон беше богато и той беше талантлив инженер със страхотна работа.
Линда искаше деца веднага, както и Джон, но месец след месец тя беше разочарована. Притеснен от нарастващото безпокойство на Линда, Джон я заведе при специалист и резултатът от тестовете, на който ги подложиха, беше опустошителен.
— Страхувам се, че не можете да имате деца, г-жо Алън. — каза лекарят нежно. — Бих ви предложил да помислите дали да приемете дарение на яйцеклетка и сурогатна бременност или осиновяване.
На Линда й отне много време, за да приеме диагнозата на лекаря, но с помощта на Джон тя се примири с нея. Тя каза на Джон, че би искала да осинови, за да даде на едно дете любовта на добро семейство и той се съгласи.
Процесът на осиновяване беше изтощителен и Джон и Линда се съгласиха да осиновят 4-игодишно малко момче, а не новородено. Детето се казваше Адам и Линда и Джон се влюбиха до уши в сина си.
Линда беше доволна. Най-накрая тя имаше всичко, за което някога беше мечтала – Джон, любовта на живота й, и прекрасно малко момче, което я обичаше и се нуждаеше от нея. Нищо не можеше да развали щастието й или поне така вярваше.
Когато Адам беше на 8, Линда беше изненадана да получи известие в социалните мрежи от старата си приятелка Карън. Карън беше изчезнала от живота на Линда след сватбата и те бяха загубили връзка.
Карън живееше в Ню Йорк през последните 4 години и сега се беше върнала и живееше в старата къща на родителите си. Тя покани Линда да я посети и да доведе сина си.
Линда беше много развълнувана, но Джон не изглеждаше запален по цялата идея.
— Никога не съм харесвал Карън. — каза той. — Честно казано, изчезването й беше благодат! Тя е странна и един Бог знае какво е намислила!
— Как можеш да кажеш това? — Линда се разплака. — Тя е най-старата ми приятелка и винаги е била много лоялна. Лоялността означава много за мен, Джон, и не ме интересува какво е правила досега!
Следващият ден беше събота и Линда заведе Адам на гости при Карън. Те пристигнаха в къщата на Карън и Адам се огледа със странно изражение на лицето.
— Хей, идвали ли сме тук преди, мамо? — попита той Линда.
— Не. — каза му Линда. — Мотаех се с Карън тук, когато бях в гимназията, но не съм идвала от години.
— Знам това място… — настоя Адам, но в този момент Карън отвори вратата и двете приятелки започнаха да се прегръщат и целуват и да говорят със стп думи в минута.
Линда представи Карън на Адам и тя поклати тържествено глава.
— Как се казваш, младежо? — тя попита. — И на колко години си?
— Аз съм Адам. — каза той. — И съм на 8.
Карън изглеждаше стресната.
— 8? — тя попита.
Тя хвърли изненадан поглед към Линда, която обясни:
— Адам е моето специално момче. Ние го осиновихме.
— Осиновен? — Карън изглеждаше поразена. — Осиновихте ли?
Линда беше изненадана от реакцията на Карън, но се притесни да види Адам да оглежда къщата със странно изражение на лицето.
— Има стая с червена завеса оттам… — каза той.
Той стана и отвори вратата, преди Линда да успее да го спре. Линда скочи и го последва и беше зашеметена, когато видя, че има червена завеса.
— Бил съм тук, мамо. — прошепна Адам. — Живях тук преди години…когато бях малък…
— Какво? — ахна Линда. Тя се обърна и погледна Карън, която ридаеше. — Какво означава това? Какво става?
— Той е мой син! — Карън извика. — Аз… аз трябваше да се откажа от него! Родителите ми починаха веднага след раждането на Адам и аз бях разорена… Когато той беше на 3 години, бях разорена, потънала в дългове… Не можех да го отгледам.
— Но какво за баща му? — попита Линда и видя как лицето на Карън побледня.
— Не можах да му кажа! — каза Карън. — Никога не можах да му кажа! Имахме… нещо… една нощ, огромна грешка. Да му кажа би било… погрешно.
Ужасно подозрение осени Линда.
— Кой беше той, Карън? Трябва да знам!
Карън прошепна:
— Беше Джон, вечерта преди сватбата…бяхме пияни…много съжалявам…
Линда сграбчи Адам за ръката и избяга. Докато се прибираше, единственото, за което можеше да мисли, беше, че мъжът, когото обичаше, и най-добрата й приятелка я бяха предали и че това дете до нея беше тяхно.
Когато Линда пристигна в дома им, тя изпрати Адам горе да играе и се изправи срещу Джон.
— Така! — каза тя. — Знаеш ли коя е майката на Адам?
Джон изглеждаше озадачен.
— Не, как бих могъл? — попита той. — Тя опита да се свърже с Адам ли?
— Не точно. — каза Линда. — Открих го случайно. Всъщност Адам го направи. И дори знам кой е баща му.
— Така ли? — попита Джон любопитен.
— Ти. — каза Линда. — Ти си създал Адам в нощта преди сватбата ни, когато си спал с най-добрата ми приятелка. Ти си бащата, а Карън е майката. Напускам те, Джон, но взимам Адам. Той е единственото хубаво нещо във всички това.
— Линда! — извика Джон. — Моля те, обичам те! Беше грешка, глупава грешка и никога повече не съм ти изневерил! Моля те…
— Лоялността е много важна за мен, Джон! — каза Линда със сълзи на очи. — Моля те, върви си сега.
През следващите няколко месеца Джон се опитваше да се извини на Линда отново и отново, но тя не го слушаше. Тогава един ден по пощата пристигна плик. Вътре имаше няколко банкови книжа, юридически документи и писмо от Джон, което гласеше:
„Искам да ти дам всичко, което имам, и да започна нов живот. Много съжалявам за всичко, което направих, но се радвам, че синът ми ще бъде отгледан от жена като теб, Линда. Обичам те. винаги ще те обичам.”
Линда беше трогната. Тя вдигна телефона и се обади на Джон. Двамата говориха с часове, а на следващия ден се срещнаха на кафе. Малко по малко Джон спечели доверието й и се върна при жена си и сина си.
Линда му прости, както и на Карън, и дори позволи на старата си приятелка да посети сина си. От болката от предателството се появи едно хубаво нещо: прекрасното малко момче, което сега беше син на Линда.
