Жена намира изоставено бебе в горска вила и решава да го предаде на полицията. 23 години по-късно пътищата им се пресичат отново, когато на прага на къщата се появява бездомна жена, която твърди, че е майка на бебето.
“Вие ли сте Дарби Джоунс, фотографът, който е направил тази снимка?” Елора пита с треперещ глас, докато подава снимката на бебето на Дарби.
“Да, това съм аз. Но откъде намерихте тази снимка? Аз я направих преди 23 години!” Дарби отговори, изненадана от гледката на бедната жена, облечена в парцали, на прага на дома си. Лицето ѝ беше изпъстрено с тъмни кръгове, а бузите ѝ бяха хлътнали.
“Е, това дете – продължи Елора със слаб глас, – тя е моята дъщеря. Търся я от години. Моля, помогнете ми да я намеря!”
Очите на Дарби се разшириха. “Какво? Твоята дъщеря?”
“Да, казвам се Елора, а тя е…” Преди жената да успее да довърши изречението си, тъмнина изпълни погледа ѝ и тя се срина на пода.
Дарби се втурна в кухнята, за да донесе малко вода и да я плисне в лицето на Елора. Когато бедната жена се събуди, Дарби я нахрани и я облече в топли дрехи. След това тя разказала на Дарби историята си, като докарала жената до сълзи.
Елора била само на 16 години, когато забременяла. Нейният така наречен приятел заплашил да убие и нея, и бебето, ако тя не изпълни молбата му да прекъсне бременността. Изплашена, Елора избягала от дома му и се преместила в друг град.
Елора осиротява в ранна възраст и няма кой да се грижи за нея. Животът ѝ в града бил труден и тя се скитала по улиците в търсене на работа, но никой не искал да наеме бременна жена.
Един ден тя проси близо до железопътна гара, когато водата ѝ избива. Няколко местни жени ѝ помогнали и раждането минало безпроблемно, но скоро след това, когато наоколо нямало никой, тя избягала от гарата, защото се страхувала, че полицаите ще ѝ отнемат бебето.
Но отглеждането на дете без храна и пари било още по-голямо предизвикателство. Понякога не можела да се храни дори сама, така че за изхранване на бебето не можело и дума да става.
За щастие един ден, докато се разхождала из града, тя се натъкнала на изоставена къщичка в гората. Тя била изцяло затрупана със сняг, сливайки се с околността, където снеговалежът вече бил образувал покривало над пейзажа. И Елора, въпреки че нямала никакви пари, с облекчение открила място, където тя и бебето ѝ да се скрият от лошото време.
В къщичката се помещаваше малко креватче. Елора настани бебето Ава в него, след като я уви в стар пуловер, който беше получила, докато просеше пред едно кафене, и реши да обиколи гората, събирайки плодове от дърветата. Когато обаче се върнала, Ава вече не била там.
“Търсих навсякъде”, казва Елора, а очите ѝ се насълзяват. “И накрая загубих надежда. Но тогава, докато ровех в контейнера за боклук, попаднах на нейна снимка в едно списание. Бях шокирана да видя снимката на моето бебе там!”
Миналото на Дарби изплува пред очите ѝ, докато Елора разказваше историята. Вечерта наистина е била студена. По онова време тя била млада фотографка, току-що излязла от колежа, и се разхождала из пустата зимна гора, за да прави снимки, когато чула плач. Проследяването на звука я отвело до изоставена вила, където открила Ава.
Вдигнала бебето и започнала да го люлее, докато то спряло да плаче. И когато забелязала прекрасните изумрудени очи на Ава, не могла да не направи снимка на очарователното бебе, която по-късно изпратила в списанието, което Елора открила, заедно с другите снимки, които направила през този ден.
Загрижена обаче за бебето, което било само във вилата и не виждало никого, тя решила да уведоми полицаите, които взели малката Ава със себе си и я дали в дом за сираци.
В деня, в който се случило всичко това, Дарби се обадила на приятелката си Кайли и ѝ разказала цялата история. Кайли – която дълго време се опитвала да има дете и не можела да зачене – помислила, че е Божий знак, че приятелката ѝ е открила изоставено бебе във вилата.
Тя и съпругът ѝ решили, че ще осиновят Ава, но когато посетили сиропиталището по-късно същата седмица, открили, че друго семейство вече е подало молба за осиновяване на детето. Преглеждането на документите разкрило, че осиновителите на Ава са я нарекли Аманда Клемънс.
“Щеше да отнеме много време, за да намерим и теб”, продължи Елора. “Но за щастие името и адресът ти все още се виждаха на снимката. Така че намирането ти беше сравнително по-лесно.”
“Много съжалявам, че те разделих от прекрасното ти дете, Елора – извини се Дарби. “Но обещавам, че ще ви помогна да я намерите. Смятам, че трябва да започнем от сиропиталището, където полицаите са оставили Ава”.
Дарби спази обещанието си и на следващия ден двете дами посетиха сиропиталището. Управителят на сиропиталището се поколеба да им даде документите на Ава, но Дарби дръпна няколко конци и в крайна сметка те ги получиха.
Когато пристигнаха на адреса, посочен в документите, на вратата отвори младо момиче с изумрудени очи. И като видяла дъщеря си след 23 години, Елора просто се разплакала! “Скъпа!” Тя се просълзи и я прегърна. “Толкова много ми липсваше, бебе! Мама никога повече няма да те изостави.”
Объркана от реакцията ѝ, младата дама се втурнала вътре и се обадила на майка си. Елора разказала на госпожа Кламенс цялата история и заявила, че е готова да направи ДНК тест с Аманда, ако тя не ѝ повярва.
Сърцето на госпожа Кламенс се сви, когато видя биологичната майка на дъщеря си след всички тези години. В края на краищата тя беше майка и не искаше Аманда да я изостави. Но да разделиш една майка от едно дете би било грях, разсъждаваше тя. Затова се съгласи с молбата на Елора.
Без да е изненадващо за Елора, резултатите от теста показаха, че Аманда наистина е нейна дъщеря. Но Елора нямала никакво намерение да отнема Аманда от госпожа Кламенс. В края на краищата добрата жена се е грижила за дъщеря ѝ през всичките тези години. По същия начин госпожа Кламенс не желаеше Елора отново да се разделя с дъщеря си.
Така че в крайна сметка госпожа Кламенс и съпругът ѝ помагат на Елора да си намери работа в един хотел и позволяват на бедната жена да се премести при тях. Двете дами също така взели решение да отгледат Аманда заедно.
Аманда беше изненадана, когато разбра за всичко, и ѝ отне известно време да го преработи и да се примири с факта, че Елора всъщност е нейна майка. Но в крайна сметка всичко се оправи.
Преди две години тя се разходи до олтара и избра да го направи с двете си прекрасни майки, които я обичат безусловно.
