Винаги съм мрънкал колко “суетна и досадна” е жена ми, но една случайна среща със сляп възрастен мъж и неговата съпруга промени мнението ми. Открих, че любимата ми жена е с мен заради “нещо” друго, което не са моите пари.
Силната рок музика в кръчмата пронизваше ушите ми. Това беше най-хубавият ден в живота ми – жена ми не беше вкъщи. Беше и последният ден на моята свобода – на следващия ден тя се прибираше от почивката си.
“Сам се връща утре… Жалко, че не я изпратих на дълго пътуване за цяла година – изкрещях аз, преглъщайки питието си на ергенското парти на Джордж. “О, не, пич! Съжалявам за теб. Връщаш се към досадния си съпружески бизнес”, засмя се Джордж, забравяйки, че ергенският му живот скоро щеше да приключи.
С приятеля ми си говорехме за съпругата ми Саманта, която беше постоянно раздразнителна и трудна за задоволяване жена. Когато се оженихме преди пет години, аз бях най-щастливият. “Най-накрая се обединих с моята сродна душа!” Помислих си, когато се ожених за нея. Но бавно и неусетно тази радост избледня и се превърна в горчива…
Традиция ли е жените да изискват от съпрузите си да ги извеждат често? Лично аз не смятам, че това е много приятно. Ние, мъжете, работим толкова усилено от понеделник до петък. Понякога дори извънредно! Уикендът е единственото ни време да се отпуснем и да се отървем от прегарянето. Но съпругата ми едва ли разбира това. Понякога имам чувството, че просто трябва да се разведа с нея и да се върна към спокойния си ергенски живот.
“Наистина ли жена ми беше суетна? Прав ли бях, че тя само мърмори? Или грешах?” Отговорите намерих едва на следващия ден.
Бях се уморил да споря със Саманта заради постоянните ѝ искания за моето внимание. Не че нямах време за нея, но исках да имам “собствено” пространство и да се отпусна. Един ден тя инсценира ненужна кавга с мен за това, че се прибрах късно. Беше петък вечер и тя се оплака, че съм развалил филмовата ѝ вечер, която никога не е обсъждала с мен. Ето какво направих аз:
“Скъпа, ето, вземи картата ми и си купи всичко, което ти харесва. Вземи и приятелите си. Моля те, остави ме на мира. Уморена съм”, казах ѝ и я целунах. Беше иронично, но това беше моето положение.
Всеки път, когато Саманта се караше с мен, й давах картата си. Това беше моята тактика да ѝ затворя устата и да избегна нежелани сцени у дома. И тя проработи! Но не за дълго.
“Моята приятелка и съпругът ѝ току-що се бяха върнали от мечтаната си почивка на Хаваите. Скъпа, може ли и ние да отидем, моля? Отдавна не сме ходили на почивка”, каза тя, гледайки директно към мен. Разтопих се, като видях опушените ѝ очи, а после се отдръпнах, като казах: “Съжалявам, скъпа, но не мога да дойда. Но ще резервирам за теб и Лиъм два билета. Вие двамата имате нужда от почивка!” Лиъм е четиригодишният ни син.
Саманта ми се разсърди, но се съгласи. В деня на заминаването тя ме чакаше във всекидневната. Не знаех, че иска да закарам нея и сина ни на летището.
“Дейв, побързай. Закъсняваме!” – ми каза тя.
“О, съжалявам… една секунда… чудесно! Току-що резервирах таксито ти и то трябва да пристигне след пет минути. Щастливо пътуване, скъпа”, казах й и отидох да я целуна. Но тя ме избута настрани, обърна се и си тръгна, мърморейки. “Какво изобщо?!” Намръщих се, защото не знаех какво искаше да каже.
Махнах за довиждане, докато жена ми и синът ми минаваха покрай портата. Бях толкова щастлив, след като тя си тръгна. Край на суетата за цяла една седмица – въздъхнах с облекчение. Липсваше ми, признавам си. Но исках да се отдам на виновните си удоволствия, докато я нямаше.
Пуснах си музика и затанцувах като луд. Започнах да звъня на всичките си приятели и ги поканих на страхотно домашно парти с напитки. През цялата тази седмица празнувах най-хубавото време в живота си.
Наслаждавах се на своето пространство. Чувствах се райско да не чувам постоянните мрънкания на жена ми. Шест дни се забавлявах усилено, а на седмия ден се присъединих към приятелите си в местната кръчма. Това беше ергенското парти на Джордж. Съжалих го и го дръпнах за крака, като саркастично предрекох как животът му ще се превърне в сладък ад, след като завърже възела!
Саманта се връщаше на следващия ден, така че трябваше да се прибера скоро и да почистя цялата бъркотия, която бях направил. Трябваше да е чисто и спретнато, точно както тя го беше оставила, иначе отново щях да се озова в мътни води.
Вечерта се прибирах към къщи и изведнъж колата ми се развали. За щастие успях да се кача на автобус. Тогава се сблъсках с госпожа Фелпс, докато слизах. Тя беше любезна възрастна жена, която живееше на пет пресечки от дома ми. Рядко се срещахме, защото работното ни време беше различно. Забелязах, че й е трудно да носи тежки пазарски чанти.
“Здравейте!” – поздрави ме тя. “Сине, можеш ли да ми помогнеш да пренеса тези торби? Толкова са тежки”, помоли тя, а аз не можех да ѝ откажа.
Не разбирам защо, но усещах, че с госпожа Фелпс се изгражда странна връзка. Може би тя ми напомняше за покойната ми майка. Затова започнах да споделям с нея ежедневните си борби.
“Толкова е трудно да угодя на съпругата си, госпожо Фелпс. Тя се дразни от простичките неща, които правя или не правя. Винаги й правя хубави подаръци и й давам пари, дори когато тя никога не ме моли за това. Но тя винаги се оплаква – казах аз.
Госпожа Фелпс се усмихна и ми каза: “Сине, никакви пари не струват мъжкото внимание!”
Странно чувство порази сърцето ми и осъзнах, че вече сме прекосили къщата ми. Понесох чантите и когато стигнахме до портата на госпожа Фелпс, към нея се затича възрастен мъж с черни очила. Той държеше бастун за опора и беше сляп. Зашемети ме как можеше лесно да познае, че жена му се е прибрала у дома.
“Скъпа, много съжалявам, че закъснях. Бях ни направил чай!” – каза той, като грабна чантата на госпожа Фелпс и торбите с покупки. Бях шокирана и се оказа, че той всеки ден идва на автобусната спирка, за да помага на съпругата си да носи нещата си. Въпреки че спирката се намирала на около 200 метра от къщата му, мъжът никога не се оплаквал и не вдигал шум, изминавайки това разстояние заради съпругата си.
“За какво се извиняваш?! Казах ти да не се занимаваш с това вдигане, но не помня да си ме слушал. Правиш го вече 30 години и продължаваш да броиш!” – засмя се госпожа Фелпс.
Съпругът ѝ се засмя и каза: “Ако не бях сляп и имах възможност да те видя отново, щях да те чакам пред офиса ти и да те заведа вкъщи! Бих направил всичко за теб!”
В този момент нещо странно отново порази сърцето ми. Беше странно чувство на вина и просветление. Чувствах се лек, като пухчета от глухарче, които се носят във въздуха. Господин и госпожа Фелпс промениха мнението ми за моята съпруга в този ден.
Съвестта ми се питаше: “Наистина ли жена ми беше суетна? Бях ли прав, че тя само мърмори? Или грешах?” Отговорите намерих едва на следващия ден…
На следващия ден следобед ми се обади Саманта. Тя ми каза, че е на летището и ще се прибере с такси. Аз казах: “Скъпа, защо искаш да се прибереш с такси, когато вече те чакам на летището? Ела бързо! Нямам търпение да те прегърна!”
Няколко минути по-късно видях как съпругата и синът ми тръгват към мен. Свалих слънчевите си очила и тръгнах към нея, като протегнах ръце за топла прегръдка.
През следващите няколко минути прегръщах съпругата си и ѝ казвах колко съм благословен, че я имам в живота си. Тя не разбираше какво ме е променило. Можеше дори да предположи, че съм си направил някаква странна шега. “Моля те да ми простиш, че те приех за даденост, скъпа!” Извиних се.
“Дейв, какво става- – възкликна тя и аз отново я прегърнах. Усещането за дъха и кожата на жена ми стопли сърцето ми. То възвърна радостта ми, като тази, която почувствах, когато я видях за първи път и разбрах, че тя е единствената. Същата вечер резервирах за нас удължена почивка в Маями за две седмици.
“Следващата седмица отиваме на семейна почивка!” Казах ѝ, докато тя се хвърляше в прегръдките ми и плачеше. В този момент осъзнах колко прекрасно е чувството да изразим пред любимите си хора, че ни е грижа за тях… че ги обичаме и бихме направили всичко, за да ги направим щастливи.
Когато се върнахме от нашата умопомрачителна почивка, представих съпругата си на господин и госпожа Фелпс.
Често се срещахме с тях, защото, подобно на мен, дори Саманта беше вдъхновена от красивата и силна двойка.
Сърцето ми се почувства по-леко и по-щастливо, докато съвестта ми говореше: “Никога не приемайте любимите си хора за даденост. Дори малък акт на любов и грижа е от голямо значение и укрепва взаимоотношенията”.
