Скоро след като изпитва радостта да посрещне близнаци, мъж започва да подозира, че бебетата не са негови, и им прави ДНК тест. Седмица по-късно думите в резултата от теста се втренчват в него.
Колко далеч може да стигне една жена, за да спаси брака си? И би ли могла наистина да го спаси, ако става дума за лъжи, а не за доверие и любов?
Сара беше поставила под въпрос брака си няколко пъти, откакто се омъжи за любовта на живота си, Дейв. Той беше всичко, което един мъж трябва да бъде — мил, нежен и грижовен. Но през последните години Сара видя как тези черти се променят и това я плашеше.
Дейв винаги е искал да стане баща, а Сара също искаше да има семейство. Но късметът не беше на тяхна страна. Дори след години на лечение за безплодие, Сара не успя да зачене и Дейв беше много стресиран от това.
— Винаги можем да осиновим. — каза му Сара един ден. — Знаеш ли, в крайна сметка ние просто искаме да имаме семейство…
— Осиновяване? — изкрещя Дейв. — Осиновено дете няма да го оправи, Сара! Какво се опитваш да кажеш?
— Дейв… — Сара се просълзи. — Всичко, от което децата се нуждаят, е любов и грижа и ние можем да им дадем това.
— Виж, аз не съм против осиновяването, скъпа. — каза той нежно. — Просто, ако осиновим, никога няма да можеш да изпиташ любовта да носиш детето в себе си, скъпа. И ние няма да изпитаме радостта от очакването на пристигането на нашето бебе или удоволствието да се грижим за всяко малко нещо за нашето дете. Уморяваш ли се да опитваш? Кажи ми, Сара. Отказваш ли се? Не те интересуват тези преживявания?
Този ден Сара видя нещо в очите на Дейв, което й подсказа, че той няма да приеме „не“ за отговор. Защото ако тя кажеше „не“, той щеше да я напусне и всичко щеше да свърши или поне тя така си мислеше.
— Не това имах предвид, Дейв. — каза тя тихо. — Мислех, че осиновяването е вариант, ако не можем да имаме дете.
— Съжалявам! — каза Дейв, осъзнавайки, че е груб. — Просто съм малко притеснен. Отново, нямам нищо против осиновяването. Всичко, което искам да кажа е, че не трябва да се отказваме толкова скоро. Добре?
След този ден Сара и Дейв никога не са говорили за осиновяване. Те имаха няколко спора, когато още два теста за бременност бяха отрицателни, но никога повече не обсъждаха осиновяване. И третият тест за бременност сложи край на всички проблеми.
— Дейв! — Сара изпищя от банята.
Дейв беше долу във всекидневната, когато чу гласа на Сара. Той се втурна към спалнята и видя, че тя плаче.
— Ние сме бременни! Ще имаме бебе! — извика тя.
— Какво? Сериозно ли? — Той не можеше да повярва, докато тя не му показа теста, който имаше две линии.
— Не мога да повярвам. — каза той и я прегърна. — Наистина ли… О, това е невероятно!
— Да, скъпи! — каза му Сара през сълзи. — Наистина ще имаме бебе. Ще ставаме родители!
Но скоро след това вълнението на двойката намаля, когато Дейв получи известие от флота, че трябва да докладва. Той беше моряк и беше време да тръгне. Той нямаше да бъде там за раждането на Сара.
— Наистина ли трябва да тръгваш? — попита го Сара. Тогава тя беше бременна в началото и не искаше Дейв да отсъства до края на бременността.
— Докато се върна, ще имаме нашето бебе, скъпа. Трябва да работя, за да купя играчки, дрехи и много други за нашето малко дете и да се уверя, че майка му също се чувства удобно…
— Обичам те! — каза Сара.
Той я целуна по бузата.
— И аз те обичам… — отвърна той и скоро тръгна.
Сара нямаше добро предчувствие, докато го гледаше как тръгва. Нещо й подсказваше да го спре, но тя не го направи. Може би трябваше да го направи.
10 месеца по-късно…
Един ден Дейв седеше на пейка в парка, а близнаците му бяха в количката до него. Той беше толкова щастлив, когато се върна у дома и разбра, че е баща на не едно, а две очарователни бебета.
— Красиви са! — беше казал той, държейки ги в ръцете си. — Те са най-красивите бебета, Сара!
Скоро след това мислите му бяха прекъснати, тъй като един от близнаците започна да плаче. Дейв грабна бебето Адам в ръцете си и започна да му пее.
Внезапно тих глас каза на Дейв:
— Предполагам, че приличат на майка си.
Дейв се обърна настрани и видя по-възрастна жена, седнала до него. Беше толкова зает с Адам, че не я забеляза да седи на същата пейка.
— Мисля, че грешите, госпожо. — каза той уверено на дамата. — Те не… — Но Дейв не довърши изречението си. Когато сега гледаше бебета, не можеше да каже, че приличат на него.
— Съжалявам, трябва да си тръгвам. — каза рязко той на жената и напусна парка.
У дома Дейв не можеше да изкара думите на възрастната жена от главата си. Той каза на Сара за това, но тя просто му се изсмя.
— Бебетата се променят, докато растат, скъпи. Те са нашите бебета!
Но Дейв не повярва на Сара. Той си спомни, че родителите му бяха неспокойни, когато за първи път видяха бебетата. Майка му му беше казала, че нещо не е наред, защото близнаците не приличат нито на него, нито на Сара. Но Дейв го беше отхвърлил от вълнението да стане баща.
Сега тази мисъл го тревожеше. Той искаше да разбере дали близнаците са негови, затова тайно им направи ДНК тест.
Седмица по-късно резултатите от теста пристигнаха и думите „0% съвпадение“ се втренчиха в Дейв. Бебетата не бяха негови.
— Как е възможно това? Вярвах на Сара! Как можа дори… И защо ме излъга, когато я попитах за бебетата? — Дейвид беше ядосан. Беше се доверил на жена си, а тя го беше измамила.
Той се прибра от болницата в ярост и се изправи срещу Сара.
— Познай какво, скъпа! — той каза. — Бебетата никога няма да приличат на мен! Защото тези деца не са мои!
С тези думи Дейв хвърли резултатите от ДНК на пода и в очите на Сара се появи частица страх, който Дейв очакваше. Виждаше, че е прав. Това го разби.
— Дейв, слушай… — каза тя през сълзи. — Аз… мога да обясня…
— Чии са тези деца, Сара? Кажи ми на кого са тези проклети деца!
— На жена, която срещнах в болницата. — изтърси Сара и лицето на Дейв пребледня. — Претърпях спонтанен аборт, докато те нямаше. Бях толкова депресирана… не знаех какво да правя. И аз бях наранена, Дейв!
— Ти искаше дете, а аз – аз загубих бебето ни… Страхувах се, че ще ме напуснеш. Открих, че близнаците са били изоставени в болницата и реших да ги взема у дома. Моите родители са мъртви, а твоите бяха в чужбина … така че никой не знаеше … Но те вече са наши деца! Ние сме техни родители! Майка им не ги искаше, Дейв!
— Не! Първо и преди всичко, Сара, ние искахме бебе. Ти си луда! — извика той. — Как можа… Всичко свърши. — заяви той. — Развеждам се с теб. Ще издържам тези деца финансово и ще плащам издръжка, но не мога да живея с теб под един покрив.
— Нямаше да те изоставя, ако нямахме деца, Сара! Това, което ме боли, е, че ти се доверих, а ти разби доверието ми. Бракът оцелява на доверие и партньорство, не на лъжи… Трябва да сложим край на това.
В крайна сметка Дейв се разведе със Сара, но продължи да издържа децата. За съжаление този инцидент му остави белези. Ще му бъде трудно да се довери на някого, а раните му ще отнеме време, за да заздравеят.
