Жена, която никога не е получавала подарък от покойния си съпруг през 28-те години щастлив семеен живот, е смаяна, когато една сутрин отваря вратата си и намира подарък от него. Тя отваря подаръка, за да провери какво има вътре, и научава шокиращата причина, поради която съпругът ѝ никога не ѝ е подарявал нищо.
Когато Грейси Харпър се омъжва за Виктор Блейк, тя е уверена, че това е най-доброто решение, което е взимала. Виктор е синеок работник, който работи като товарач в мебелна компания. Една сутрин той трябвало да достави нови мебели в хотела, където Грейси работела като управител, и така се запознали.
Безспорно за тях това беше любов от пръв поглед, а Грейси беше тази, която му предложи брак. Милото поведение на Виктор и фактът, че никога не се оплакваше от живота си, въпреки че разполагаше с много малко, накараха Грейси да се влюби в него мигновено.
Две години след брака им Виктор получава работа като асистент на собственика на огромна мебелна фирма. Когато собственикът, 92-годишният господин Борис, умира, той оставя фирмата си на Виктор, защото няма наследници, а е убеден, че човек като Виктор ще бъде най-добрият човек, който да управлява фирмата му.
Виктор със сигурност не разочарова г-н Борис и компанията се издига до невероятни висоти под негово ръководство. Единственият човек, когото някога е разочаровал, е Грейси.
Доколкото Грейси си спомняше, Виктор винаги беше безразличен към желанията ѝ и никога не ѝ беше правил подаръци. Когато започна работа като товарач, Виктор нямаше много пари, така че Грейси нямаше нищо против това. След като обаче си намери постоянна работа и започна да печели прилични пари, тя така и не разбра защо той никога не ѝ подари нищо, което да струва и един цент!
Живееха в голяма къща с многобройна прислуга. Виктор внасяше милиони за благотворителност, харчеше безобразно много пари за книги и играчки за децата в сиропиталищата, а децата им, Мия и Рей, посещаваха най-добрите училища в града. Когато ставаше дума за други неща, той харчеше парите като вода, но защо не се интересуваше от желанията на Грейси? Нима вече не я обичаше?
Грейси беше разстроена от това. Тя изчака няколко Коледи, Нови години, Изгреви, рождени дни и годишнини, но така и не получи нищо от Виктор. Никакви подаръци. Никакви опити дори да я попита дали иска нещо. Никакви празнични изненади. Нищо.
Веднъж се срещна с приятелки в ресторант на обяд и всички се похвалиха със скъпите подаръци, които са получили от съпрузите си. Грейси потъна в срам, когато Саманта гордо показа диамантената гривна, която съпругът ѝ беше подарил за Коледа, а Оливия спомена как мъжът ѝ често я изненадва с букети на работното ѝ място. Когато я попитаха какво е направил Виктор за нея, тя трябваше да насили усмивката на лицето си.
„Ами знаете колко много се обожаваме с Виктор!“ – каза тя колебливо. „Всъщност ние забранихме практиката да се правят подаръци, защото не разбираме концепцията да се показва любовта с материални неща“ – излъга тя. „Това е всичко.“
На приятелите на Грейси им беше толкова трудно да повярват, колкото и на самата Грейси. Отвътре тя просто искаше да се върне у дома възможно най-скоро, защото не знаеше докога ще може да се справи с лъжата.
Когато се прибра у дома този ден, тя беше взела решение. Решила да се опита да намекне на Виктор, че иска диамантена брошка за предстоящия си рожден ден. В края на краищата, тя винаги му правеше подаръци по специални поводи, въпреки че той казваше: „Няма нужда от това, Грейси!“.
И така, след като беше прекарала 28 години от живота си с мъжа, когото обичаше най-много, и беше отгледала децата им до момента, в който се бяха оженили и установили със семействата си в чужбина, Грейси разсъждаваше, че е време съпругът ѝ да разбере, че и тя желае подаръци като всички останали.
Седмица преди рождения си ден тя започва да прави намеци, които Виктор, разбира се, не долавя – или поне така смята Грейси, докато не получава пратка от него след смъртта му.
За съжаление Грейси научава, че Виктор има рак в четвърти стадий само два дни преди рождения ѝ ден и че му остават само шест месеца живот. Тя забравя за собствените си желания и се съсредоточава единствено върху здравето на Виктор ден и нощ. Единственото, което искаше, беше той да бъде до нея и да се оправи. Въпреки това Виктор умира седем месеца по-късно.
След смъртта му Грейси не може да се съвземе. Тя се изолира от останалия свят, отказвайки да ходи на работа, да се среща с когото и да било или да прави каквото и да било друго, освен да седи с часове, взирайки се в снимките си с Виктор, да плаче и да му казва колко много ѝ липсва.
Десет дни по-късно, на сутринта на годишнината от сватбата им, просълзената Грейси седеше в хола и разглеждаше снимката на Виктор, когато чу звънеца на вратата. Тя отвори вратата и откри, че там няма никой. Но тогава погледна към краката си, където забеляза на верандата си пакет с бележка отгоре, на която пишеше: „От Виктор за Грейси“.
„Това някаква шега ли е?“ Тя онемя, когато взе пратката вътре и започна да я отваря. Вътре открила бележка и странен календар за приключения с 28 кутии, всяка от които представлявала година, вместо кутии за дати. Грейси веднага разбра, че 28-те години означават годините, през които тя и Виктор са били женени.
Тя отвори писмото, за да го прочете, и не можа да спре да плаче.
“Скъпа Грейси,
Честита 28-та годишнина, скъпа. Много съжалявам, че през всичките тези години не съм ти подарил нищо. Знаеш как имах ужасно детство и как, когато майка ми почина, баща ми се ожени за жена, която го харесваше само заради парите му. След смъртта на баща ми тя ме изгони от къщата и ми взе цялото наследство, което той ми беше оставил.
Тогава бях само на 17 години. Започнах живота си с нищо, освен с къща, която, за щастие, мащехата ми не можеше да ми отнеме. В онзи ден се заклех, че никога няма да се оженя за жена, която ме иска заради състоянието ми, така че когато се омъжих за теб, знаех, че ти си правилният партньор за мен.
Но нали знаеш, че богатството променя хората. Всички знаем това. Наблюдавах как мащехата ми обичаше баща ми само заради парите му и започнах да вярвам, че всички жени са алчни и просто желаят пари. Така че дори след като станах богат, никога не взех под внимание твоите желания. Съжалявам. Осъзнавам, че това може да не звучи логично, защо никога не съм подарявал подарък на такава прекрасна жена като теб, но съм съгласен, че вината е моя.
Когато започна да ми правиш намеци за диамантената брошка, която наистина искаше, аз я взех. Не съм толкова глупав, Грейси, но дотогава нямах достатъчно време, за да изпълня всичките ти желания.
В последните си дни исках да изкупя вината си и помолих един от приятелите си да ми помогне да сглобя това малко нещо за теб. Надявам се да ти хареса. Дори след като смъртта ни раздели, знам, че винаги ще те обичам.
С любов,
Твоят не толкова скъпернически и невеж съпруг,
Виктор.
Оттогава ден след ден Грейси отваряше по една кутия от календара на Адвент, като започваше от тази с номер от 28-ми до 1-ви, и намираше в тях всичко, което искаше. В 28-ата беше брошката, в 27-ата – билетите за Париж – където бяха прекарали медения си месец, в 26-ата – любимият ѝ парфюм, в 25-ата – диамантената висулка и т.н.
Грейси знаеше, че Виктор няма да се върне при нея, но усещаше присъствието му в грижовния подарък, който ѝ беше оставил.
