Самонадеяна жена на име Аника Томпсън отглежда 9-годишната си дъщеря Джули съвсем сама. Един ден тя разбира, че дъщеря й често посещава изоставена сграда след училище, така че решава да разбере защо.
Аника Томпсън притежаваше козметичен бизнес за милиони долари, който започна от нулата. Тя направи всичко това, докато отглеждаше дъщеря си Джули сама, като й каза, че баща й е мил човек, който е починал преди да се роди.
Истината беше, че Аника беше изоставена от приятеля си Адам, когато беше бременна в осмия месец. Беше заминал за Ню Йорк за командировка и никога не се върна.
Аника беше тази, която го закара до летището и всичко изглеждаше наред, докато той така и не се върна у дома. Тогава Аника разбра защо е бил дистанциран и тих преди полета си, с извинението, че има главоболие.
Аника беше едновременно уплашена и съсипана. С бебе за отглеждане и без никой да й помага, тя нямаше представа откъде да започне да събира парчетата.
Но когато Джули дойде, всичко се промени. Беше изпълнена с надежда и беше решена да даде на дъщеря си най-доброто бъдеще, което можеше да има.
Когато Джули беше бебе, родителите на Аника, които живееха в Европа, загинаха в автомобилна катастрофа. Те оставиха на Аника, единствената си дъщеря, значителна сума пари.
В желанието си да оползотвори парите разумно, Аника ги инвестира в своя собствена линия гримове, която в крайна сметка стана любима сред тийнейджърите и младите хора. Сега бизнесът струваше милиони долари.
Поради това Джули имаше всичко, което можеше да иска от живота. Тя яздеше коне, ходеше на уроци по балет и посещаваше едно от най-добрите частни училища в Лос Анджелис.
Въпреки че имаше всичко най-хубаво в живота, Аника беше облекчена, че дъщеря й не е израснала разглезена. Тя беше мило младо момиче, което беше много любящо и грижовно към всеки, когото срещне.
Един ден тази доброта предизвика раздор между майката и дъщерята. Всеки понеделник, сряда и петък Джули беше на балетно училище и често я взимаше личният им шофьор.
Джули винаги се прибираше с един час закъснение, въпреки че училището беше на по-малко от 10 минути. Когато Аника се изправи срещу шофьора, той призна, че Джули излиза от училище по-късно от другите си съученици и с изцапани дрехи.
Притеснена, Аника реши да попита Джули какво прави след балета, но дъщеря й просто сви рамене. И така, в желанието си да стигне до дъното, тя реши сама да вземе Джули.
Следващия понеделник Аника паркира пред балетното училище и видя съучениците на дъщеря си да излизат един по един. Тогава забеляза Джули да се промъква към изоставена сграда в края на улицата.
Стресната, Аника излезе от колата си, за да я последва. Тя вървеше към фигура, наведена към една от стените на сградата.
— Тук съм! Днес имам няколко сандвича и сок за теб. Донесох ти и чифт чорапи…. — каза Джули, което накара мъжа да вдигне очи и да се усмихне.
Когато Аника видя, че мъжът се кани да се изправи и да тръгне към Джули, тя се паникьоса.
— Джули! Какво правиш тук? Махай се оттам веднага!
Изненадана, Джули изпусна найлоновия плик, който държеше.
— Мамо! Защо си тук? Това е моят приятел и просто му давам малко храна. — каза Джули. В този момент Аника я хвана за ръката и я измъкна от сградата.
На път за вкъщи Джули не дочу края от майка си. Тя й се скара за разговорите с непознати, за опасностите да се измъкнеш от училище и за опасностите да бъдеш в изоставени сгради.
— Мамо, вече 2 години помагам на този човек, никога не ме е докоснал, камо ли да ме нарани! — възрази Джули.
— Не знаеш какво ще се случи утре. Никога повече няма да видиш този мъж. Трябва да ми обещаеш, Джули! — каза ядосано Аника. Джули не можа да се сдържи и изхлипа.
Въпреки че Аника знаеше, че дъщеря й има добри намерения, тя се страхуваше, че ще има хора, които биха се възползвали от нейната доброта. Минаха месеци и Аника продължи да взема Джули от училище, за да се увери, че няма да се скита отново.
В деня на танцовия рецитал на Джули, двете бяха на път, когато Джули. внезапно изкрещя:
— Мамо! Спри колата! Спри колата, моля те!
Аника спря колата и преди да успее да попита Джули какво не е наред, тя вече беше изскочила през вратата. Аника я последва и видя Джули да коленичи до мъж, който лежеше на тротоара, покрит със сняг.
— Мамо, това е моят приятел. Той е в безсъзнание. — каза Джули плачейки.
Аника погледна по-отблизо мъжа и ахна.
— Адам? — каза тя, изтривайки снега от лицето му, за да го погледне по-отблизо. — О, боже мой, Адам! — каза тя отново.
Аника набра 911 и прегърна дъщеря си, за да я утеши. След няколко минути пристигна линейка и мъжът беше откаран в болница.
Вместо да отиде на танцовия рецитал, Аника реши да последва линейката до болницата.
— Благодаря ти, мамо! — благодари Джули, че й е дала шанса да бъде с приятеля си.
Когато стигнаха до болницата, разбраха, че мъжът е в кома. Аника разкри на лекарите, че той всъщност е нейният приятел, който е избягал от града преди години и никога не се е върнал при тях.
— Е, госпожо… този човек има доброкачествен мозъчен тумор, с който е живял през последното десетилетие. Спомняте ли си, да е страдал от чести главоболия или дори загуба на памет? – попита лекарят.
Изведнъж всичко придоби смисъл за Аника.
— Преди имаше лоши главоболия. Болеше го толкова често, че го правеше раздразнителен. — каза тя.
— Има смисъл. Постепенно паметта му също е започнала да се влошава. Вероятно не е знаел пътя към дома. Ако премахнем този тумор, има 60% шанс той да възвърне паметта си. — обясни лекарят.
— Бил е изгубен през цялото това време? — каза Аника през сълзи. — През цялото време си мислех, че ме е изоставил… нас!
Когато най-накрая успя да се съвземе, Аника обясни на Джули кой всъщност е мъжът.
— Скъпа, твоят приятел? Той всъщност е твоят баща. Виждаш ли, той не е загинал при катастрофа. Мислех, че ни е изоставил, когато ти беше още в корема ми. — каза тя на дъщеря си.
Две седмици след операцията Адам дойде в съзнание. През това време Аника не го напускаше.
— Аника? Защо съм тази в болницата? Къде е нашето бебе? — попита той, докато се опитваше да проумее случващото се.
Лекарите посъветваха Аника да остави Адам да научи за случилото се постепенно. Той също трябваше да се подложи на терапия, особено за да разбере идеята, че дъщеря му сега е 9-годишна малка дама.
В крайна сметка добротата на Джули върна собствения й баща обратно в дома им и кошмарът, в който живееше Адам, най-накрая приключи, тъй като той се върна у дома при семейството си.
