Любопитна цветарка забелязва, че 89-годишен мъж купува червени рози всеки ден, затова тя решава да го последва, за да открие тайната му и да научи ценен урок по любов.
Сара Мелвил смяташе, че има най-романтичната работа на света. За съжаление нейният приятел Джейк не беше романтик – изобщо. Нямаше червени рози за Сара, нямаше шоколадови бонбони, нямаше светлина от свещи и нямаше сладка музика.
Сара въздъхна, докато внимателно подреждаше букет от лалета в цветарския си магазин, а след това се развесели, защото любимият й клиент идваше в магазина! Елегантният мъж на над 80 години винаги беше любезен, чаровен и винаги купуваше червена роза.
— Господин Кортни! — възкликна Сара. — Изглеждате добре, както винаги! И какво ще бъде днес?
Г-н Кортни се усмихна и целуна ръката на Сара.
— Скъпа моя, как бих могъл да преживея цял ден, без да видя прекрасното ти лице? И разбира се, имам нужда от червена, червена роза, за любов…
Сара се засмя и отиде там, където държеше червените рози с дълги дръжки и внимателно подбра най-съвършената от всички тях. После я заобиколи с дантелена папрат, копринена хартия и широка червена сатенена панделка.
Тя донесе прекрасната роза на г-н Кортни и той се усмихна от удоволствие.
— Толкова перфектно, скъпа моя! — извика той. — Както винаги!
Г-н Кортни бръкна в джоба си и извади портфейла си. Той го отвори и се намръщи.
— О, не! — ахна той. — Мислех си…нямам пари! — Възрастният човек изглеждаше смутен.
— Прости ми — каза той. — Създадох ти работа, а не мога да си платя розата…
— Всичко е наред, г-н Кортни — нежно каза Сара. — Можете да платите розата утре.
— Сигурна ли си? — попита г-н Кортни. — Не искам да се възползвам от твоята доброта…
— Съвсем не — каза тя. — Нямам нищо против. Вие сте един от най-добрите ми клиенти – и най-очарователният.
— Благодаря ти, скъпа моя. — каза г-н Кортни със сълзи на очи. — Нямаш представа какво означава това за мен. — Сара гледаше как г-н Кортни се отдалечи щастлив с единствената си перфектна роза.
„Чудя се“, каза си Сара. “Къде ходи всеки ден с тази червена роза? Може би има любима!” Тя се усмихна на себе си, след което импулсивно бързо заключи магазина и последва г-н Кортни надолу по пътя.
Въпреки че г-н Кортни имаше доста преднина пред Сара, той накуцваше лошо и това й позволи бързо да го настигне. Тя остана достатъчно далеч, за да не се вижда.
Докато вървеше, г-н Кортни поздравяваше хората по пътя и Сара можеше да види, че той е популярен сред собствениците на магазините на тази улица.
Тогава г-н Кортни зави зад ъгъла и Сара видя накъде се е насочил: там беше гробището. Тя последвала възрастния мъж до гробището и го видя да спира на един гроб.
Г-н Кортни стоя дълго време пред гроба с наведена глава. Той се наведе и сякаш уреждаше нещо. След това коленичи и постави розата.
Свитите рамене на стареца се повдигаха и Сара осъзна, че той плаче. От устните й се отрони вик на страдание и мистър Кортни се обърна. Той бързо изтри сълзите от очите си.
— Мис Мелвил — каза той и гласът му не беше толкова приятелски както обикновено. — Какво ви води тук?
— О, г-н Кортни. — каза Сара, почервеняла от срам, че е разкрита, че шпионира свой клиент. — Много съжалявам…Бях толкова любопитна. Виждате ли, аз съм романтичка и се чудех на кого носите тази роза всеки ден!
Г-н Кортни стана на крака и махна на Сара.
— Ела тогава — каза той. — Ела да се запознаеш с любимата ми.
Сара се приближи и видя, че гробът е покрит с десетки рози, някои повехнали, други по-свежи, а отгоре великолепната червена роза, която бе увила само преди час.
Надгробният камък беше мраморен и на него имаше черно-бял портрет на прекрасна жена с прическа от 60-те години на миналия век. Надгробният камък гласеше: Дафни Мартин-Кортни, любима съпруга и майка, винаги и завинаги твоя.
Датата на смъртта на Дафни беше само преди шест месеца.
— Жена ви? — попита Сара. — Много съжалявам, г-н Кортни, нямах представа…
— Знаеш ли — тъжно каза той. — Винаги съм мислил, че ще умра първи, аз съм на 89, а тя беше само на 84… Бяхме женени 60 години…
— 60 години! — възкликна Сара. — Това е невероятно.
— Позволи ми да ти кажа нещо, не минаваше ден, в който да не занеса на моята Дафни червена роза. — каза г-н Кортни. — И ще продължа да го правя до деня, в който умра.
— Обичали сте я. Иска ми се… — Сара се изчерви. — Иска ми се да ме обичат така! Как се запознахте с Дафни?
Г-н Кортни се усмихна.
— Е, скъпа моя, през 1962 г. бях майор от американската армия и служех във Виетнам. Бях ранен и транспортиран обратно в щатите, във военната болница Уолтър Рийд.
— Те се надяваха, че специалистите от Уолтър Рийд могат да ме оправят. Виждаш ли, имах лезии на гръбначния стълб, но лекарите ми казаха, че има шанс да успеят… Имаше някои революционни нови операции…
— Както и да е, в моето отделение беше назначена млада медицинска сестра, красиво момиче и вида й ме накара да се усмихна. Влюбих се лудо и някак си и тя ме обикна…
Сара се усмихна.
— Лесно ми е да повярвам в това! Вие сте очарователен и привлекателен мъж!
Г-н Кортни поклати глава.
— Ласкаеш ме, скъпа моя! Да, Дафни ме обичаше и аз я помолих да се омъжи за мен, въпреки че знаех, че ми предстоят още много месеци на операции и болезнена физиотерапия.
— Помолих я да се омъжи за мен и тя каза „да“! Бях извънредно щастлив, но моментът беше ужасен, защото този следобед главният хирург дойде при мен. Той ми каза, че първата операция не е минала толкова добре, колкото се надяваше.
— Той каза: „Кортни, не вярвам в мекото сапунисване на моите пациенти. Човек трябва да знае на какво може да разчита. Така че… Първата ти операция не беше толкова успешна, колкото бих искал. Моята прогноза е, че възможността да ходиш отново – макар и не невъзможно – е малка. Давам ти 5% шанс.” Слушах го и радостта ми се превърна в пепел.
— Осъзнах, че всичките ми планове за бъдещето са били изградени върху фантазия. Никога повече нямаше да ходя, никога нямаше да бъда истински съпруг или баща на деца. Ще бъда инвалид и бреме за жената, която обичам.
— Сигурно сте бил разбит! — въздъхна Сара.
Г-н Кортни кимна.
— Тази нощ не мигнах. Продължих да мисля за Дафни, за моето бъдеще, което сега сякаш се простираше пред мен като тъмен и самотен път към никъде.
— Ще ти призная, че онази нощ обмислях самоубийство. Отказах да бъда жалка сянка на активния атлетичен мъж, който винаги съм бил. Предпочитах смъртта пред това! Но не бях взел предвид решимостта на Дафни.
— На другата сутрин, когато влезе, веднага видя, че нещо не е наред. Още тогава ме четеше като книга! Казах й, че съм се отнесъл от емоции, че предложението е грешка.
— Тя просто ме погледна. „Не“, каза ми тя, „Грешката е това, което правиш сега. Какво става?“ Тя нямаше да се откаже, докато не й разкажа всичко, така че го направих.
— Казах й какво ми каза хирургът – че шансовете ми да се възстановя напълно, да ходя отново, са почти нулеви. Тя ми каза: “И защо това ще ни засегне?” Втренчих се в нея!
— Не можех да повярвам. Казах: „Ще бъда инвалид, бреме за теб. Няма да мога да ти бъда съпруг, освен само по име. Никога няма да имаш деца с мен. Ще прекараш живота си в смяна на пелените ми!”
— Но Дафни не слушаше. „Какво значение има всичко това за мен? Не се женя за теб заради тялото ти или за да имам деца. Обичам те, ти си моята сродна душа. Ако си тръгна от теб, ще съжалявам за това до края на живота си.”
Г-н Кортни се ухили и изглеждаше с 50 години по-млад.
— Дафни беше доста упорита млада жена и щях да науча колко упорита и колко решителна може да бъде. Тя каза: „Що се отнася до хирурга, той не знае всичко. Искам да знаеш, че 5% изглеждат като доста добри коефициенти за мен. Имаш по-малък шанс на рулетка във Вегас!
— Приемам тези шансове, Джони. Залагам на теб. И освен това хирургът не знае едно нещо: ние играем със заредени зарове. Виждаш ли, виждала съм как любовта прави чудеса и имаме цялото време на света, цял живот.
— И така се ожених за нея. Пасторът ни венча в отделението вечерта преди втората ми операция и не мисля, че някога съм виждал по-прекрасна гледка от моята Дафни в нейната бяла рокля и нейния букет от червени рози.
— Тя ми прошепна: „Твоя съм, винаги и завинаги“ и това бяха думите, за които се вкопчих през цялото време на ужасното изпитание на моето възстановяване. Отне ми две години, но най-накрая излязох на собствените си крака.
— Накуцвах, но ходех; никога повече нямаше да тичам, но можех да обичам Дафни, можех да стана баща на децата, за които тя толкова копнееше. Бяхме заедно 60 прекрасни години, а след това Бог я взе…
Сара имаше сълзи в очите си.
— Много съжалявам, г-н Кортни. Каква прекрасна история…
— Да — каза старецът. — Но още не е завършено. Докато си спомням Дафни, докато й нося червените рози, които обичаше, нашата любовна история продължава…
В този момент телефонът на Сара иззвъня.
— О, — тя ахна — Това е моят приятел! — Тя се поколеба, после побърза да отговори и случайно включи високоговорителя.
— Къде, по дяволите, си Сара? Стоя пред вратата на магазина като идиот! Ако не си тук до 10 минути, заминавам! — гневният глас на Джак разби спокойствието на гробището.
— Аз… ще бъда там! — ахна Сара и Джак затвори рязко, без дори да се сбогува.
Г-н Кортни гледаше тъжно Сара.
— О, скъпа моя. — каза той, — Ти заслужаваш много повече! Ако този мъж те обичаше, щеше да те чака, независимо колко време отнеме. Той щеше да посвети своя живот за теб, всеки момент от него.
— Прав сте — каза Сара. — Заслужавам нещо повече. Заслужавам да бъда ценена точно както вие сте ценил Дафни. Ще ви кажа какво. Тъй като няма да бързам обратно към магазина, какво ще кажете да изпием по едно кафе?
Оттогава г-н Кортни и Сара станаха близки приятели и тя винаги имаше най-красивите рози за него и Дафни. И когато Сара най-накрая срещна правилния мъж, г-н Кортни я изпрати до олтара и му я предаде.
Какво можем да научим от тази история?
- Истинската любов никога не се отказва. Дафни отказа да се предаде и нейната любов помогна на г-н Кортни да се възстанови.
- Всички ние заслужаваме да бъдем ценени и обичани. Сара осъзна, че приятелят й не се отнася добре с нея, както г-н Кортни се беше отнесъл с Дафни.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
