Аз съм самотна майка на 15-годишна дъщеря, непрекъснато се стремя да й осигуря комфортен живот. Един ден бях ужасена, когато влязох в офиса на моя шеф и видях снимките на моето сладко момиче на компютъра му.
Излязох от таксито и се втурнах към сградата, където бях кандидатствала за работа, като съсипах любимите си токчета в процеса. Вярвайте ми, тази сутрин бях в ужасна форма!
Панталоните ми бяха изцапани с кална вода, взех асансьора боса, държейки обувките си с едната ръка, и едва не се спънах и паднах пред стаята за интервю. Ужасно закъснях за интервюто.
— Мис Уеб! Кандидат 33. — казах задъхана на жената, която стоеше пред стаята за интервю и държеше iPad.
Тя ме изгледа ужасено и прочисти гърлото си, преди да провери iPad-а за името ми.
— Мис Уеб, надявам се, че сте наясно, че закъсняхте. — каза тя строго. — Съжалявам, но сега интервюираме последния кандидат. Надявам се да се видим отново, когато позицията е свободна следващата година.
— Не, моля ви! — помолих аз. — Вижте, мога да обясня защо закъснях. Беше хаотична сутрин! Наистина. Повярвайте ми!
Тя поклати глава.
— Добър опит, бих казала, — каза тя с усмивка, — но ни писна да чуваме едно и също извинение от кандидатите всяка година. Нека ви дам едно предложение. Поработете върху извиненията си и измислете нещо по-добре, ако искате да ви вярват. Изходът е точно зад вас.
“Няма смисъл да опитвам. Свърши се.”, каза ми вътрешния ми глас. Въздъхнах и прокарах ръце през косата си.
— Нищо ли не може да се направи? — попитах. — Аз съм самотна майка и тази работа наистина има значение за мен. Моля ви.
Тя малко омекна, когато казах, че съм самотна майка.
— Съжалявам — каза тя. — Но ви желая късмет.
Унила, тъкмо се канех да си тръгна, когато една жена излезе от стаята за интервю. Тя трябва да е последният кандидат, помислих си. А зад нея забелязах мъж в изгладен костюм, доста привлекателен за възрастта си.
— Мога ли да ви помогна с нещо, дами? – попита той, като погледна към мен и след това към жената, която държеше iPad. По-късно разбрах, че тя е секретарката му Лили.
Лили въздъхна и ме погледна, преди да информира шефа си за моята ситуация.
— Мис Уеб, нали? — попита той и аз кимнах. След това той ме огледа от глава до пети и аз се размърдах неловко, защото изглеждах много, много неподготвена за интервю.
В крайна сметка, коя жена пристига задъхана в небрежно облекло с потни подмишници и боси крака за интервю за работа, което може да промени живота й и този на дъщеря й?
— Мога ли да знам защо се забавихте, мис Уеб? — попита той.
— Съжалявам — казах и се извиних. — Знам, че това не е основателно извинение, но аз съм самотна майка. Докато водех дъщеря си на училище, един автобус се заби право в локвата, пръскайки ме с вода… Всъщност изпръска дъщеря ми, и аз я покрих. Тогава не успях да взема такси навреме и наистина съжалявам.
— Позволете ми да ви задам един въпрос. — каза той. — Какво бихте направили, ако бяхте на мое място? Какво бихте казали на кандидат, който закъснява за интервю и идва облечен в изцапани с кал панталони?
— Може би ще съм им благодарна, ако са успели да спасят ризата си? — казах нервно. Успях да си спася ризата!
Той започна да се смее.
— Е, определено бих го приел за отговор! Наистина добър! Вие сте остроумна дама, мис Уеб.
Той се представи като директор на компанията, г-н Коулман, и ми каза да изчакам резултатите, които ще бъдат обявени седмица по-късно.
Не бях оптимист. Мислех, че съм се побъркала, давайки неудобен отговор, но бях… наета!
Дъщеря ми Ив и аз се разхождахме из кварталния парк, когато телефонът ми иззвъня с известие. Беше имейл и аз ахнах, като го прочетох.
— Ив! — Изкрещях, очите ми се напълниха. — Получих работата! Божичко, наистина я получих!
— Наистина ли? — Ив се втурна към мен, за да провери пощата. — Уау! Поздравления, мамо! Много се гордея с теб!
Целунах и прегърнах Ив.
— Благодаря ти, човече. Толкова се радвам. Това е голяма корпорация и ползите са много. Това наистина може да промени живота ни, Ив.
Но повярвайте ми, никога не съм си представяла, че голямата корпорация ще ме настани в тъмна и мръсна стая до задния изход на сградата, където ще срещна по-възрастни намръщени дами в първия си работен ден. Това беше новият ми офис и тези хора бяха мои колеги!
— Ние не хапем! Не ни гледайте така! — Маргарет, служителката на рецепцията, изсъска при първата ни среща. — Всяка година те изпращат хора тук и никой не издържа повече от месец! Не се надявайте и не си мислете, че сте постигнали нещо огромно!
— О, добре, радвам се да се запознаем. Аз съм Джейд. — казах нервно, но на никой не му пукаше. Седнах на бюрото си, а столът беше толкова стар, че скърцаше под тежестта ми. След това си пуснах компютъра, който заработи едва след третото тропане на монитора и се огледах.
Не само Маргарет беше странна. Бяхме четири в една стая, а другите две жени бяха също толкова странни. Чудех се защо имаме отделен офис и след няколко дни разбрах, че тези дами са най-ужасните служители във фирмата.
Те не бяха добри в работата си и аз бях наета да довърша чакащата им работа! Трябваше да чета тонове файлове всеки ден и работата беше много стресираща. Но аз дадох всичко от себе си. Дори се сприятелих с тях и нещата изглеждаха добре.
Вършех добре работата и завърших два месеца успешно!
— Предполагам, че си корав човек! — Маргарет ми каза един ден и аз се засмях.
— И ти наистина не хапеш! — Казах. — Нямам нищо против да работя тук. Странно е, но забавно!
Тъй като офисът ми беше изолирано, пренебрегнато място, от което никой не се интересуваше, можех да си тръгна, когато пожелая, и да довърша работата си у дома. Един ден излязох от офиса си десет минути по-рано, както винаги, и се натъкнах на г-н Коулман на изхода на сградата.
Той погледна ръчния си часовник и се усмихна.
— Предполагам, че краят на деня е подранил малко за вас, мис Уеб. — каза той.
— Здравейте, г-н Коулман. Да, да, просто… Тръгвам от офиса десет минути по-рано всеки ден, защото не искам да изпусна последния автобус. Не мога да си позволя такси всеки ден. Довършвам чакащата работа, докато помагам на дъщеря ми с домашните й. И… Благодаря ви за работата.
— О, моля те, не споменавайте това. — махна той пренебрежително с ръка. — Заслужихте си я. Получавам добри отзиви за вас всеки месец. Продължавайте в същия дух.
Тогава шофьорът на г-н Колман докара колата му и той изчезна. Всеки месец получавам добри отзиви за вас. Тези думи продължиха да звучат в главата ми през целия път до дома и не можех да спра да се усмихвам.
Ив почти предположи, че излизам с някого, когато видя тази усмивка на лицето ми! Бях толкова щастлива!
— Специален човек ли е, мамо? — попита тя и аз поклатих глава. — Не, не, човече. Беше моят шеф. Той е впечатлен от работата ми и аз съм просто благодарна за всичко. Всичко си идва на мястото.
— Ти си странна! — каза Ив. Беше естествено за тийнейджърка да каже това.
— Е, как беше днес в училище? Нещо вълнуващо? — попитах.
Забелязах, че Ив изглежда напрегната.
— Добре — каза тя. — Добре. Беше добре.
— Добре, човече. — казах аз, вярвайки, че Ив се тревожи за предстоящите си тестове. — Сигурна ли си, че няма нищо, за което искаш да говориш? Може би нещо, което те тревожи? — попитах отново.
— Добре съм, мамо. — каза тя и замълча. — И… Може ли да хапнем тост със сирене и доматена супа за вечеря?
— Да, да! Можем! Обичам те, скъпа. — казах аз.
Ив се усмихна нервно.
— И аз, мамо. Повече, отколкото предполагаш.
Няколко дни по-късно забравих за напрегнатото настроение на Ив. Защо? Защото натоварването беше безумно. Секретарката на г-н Коулман беше в отпуск по болест и никой не се намеси да сподели работата й, но аз го направих.
Исках повишение по-скоро, за да мога да се преместя в по-добър офис и позиция. Но се чудех защо никой не се появи да свърши работата на Лили и точно тогава открих нещо за г-н Коулман, което не съм си представяла и в най-смелите си мечти.
— Не знаеш ли, че той има връзка с тази негова секретарка? Онази Лили? Тя облизва устни и клати бедра около него! Той има чар и пари! И тя е една от многото! — каза Маргарет.
— Те си мислят, че сме заседнали тук в този скапан офис и не знаем нищо! Но ние знаем! Дори стените имат уши! Ние знаем всичко, което се случва вътре в тази сграда!
Потръпнах и изпълненият с уважение образ на г-н Колман в съзнанието ми беше ударен ужасно. Той и Лили… изглежда имаха значителна разлика във възрастта!
Една вечер отново се натъкнах на г-н Коулман и този път го избегнах. Но той се приближи до мен.
— О! Мис Уеб! Каква приятна изненада! Мога ли да имам удоволствието да ви помогна днес? Мога да помоля моя шофьор да ви откара до вкъщи? — попита той.
— Не, не, добре съм. Благодаря ви много. — казах учтиво.
— Можем да спрем за едно кафе по пътя. Какво мислите? Хубавите дами никога не трябва да отказват кафе! — каза той с усмивка и аз се свих.
— О, не, аз съм… алергична съм към кафе. — излъгах аз. — И наистина трябва да се прибера. Дъщеря ми сигурно ме чака. Съжалявам.
— Какво ще кажете някой друг път? Може би можем да пием чай? — каза той. — Вие сте много красива, Джейд, и аз…
— Г-н Коулман — прекъснах го. — Вижте, аз ви уважавам и не съм за чай, кафе или каквото и да било. Съжалявам, ако изглеждам груба, но моля ви, виждам ви само като мой шеф.
— О! — Той изглеждаше изненадан, но не ме интересуваше. Добре беше, ако ме уволни! Нямаше да спя с него!
— Е — нежно каза той. — Всичко е наред. Разбирам. Приятна вечер.
И него го нямаше.
Стоях там, ужасена. Току-що ме покани на кафе! Маргарет беше толкова права, помислих си.
Не се повтори никога повече. Г-н Коулман се държеше на разстояние и никога не ме приближаваше за кафе. Но един ден той направи нещо, от което ме побиха тръпки.
Онзи ден ме помоли да взема документ от кабинета му. Той ми каза паролата на компютъра си и файла, който трябваше да отпечатам. Случайно щракнах върху грешната папка и ахнах, когато видях какво изскочи на екрана.
Това трябва да е грешка! Ръката ми се спусна към устата ми от шок, когато видях снимките на дъщеря ми… моята скъпа Ив в компютъра на г-н Коулман! В този момент не можех да не си помисля за разговора ми с Ив, по време на който тя изглеждаше много напрегната.
Не бях мислила много за това преди, защото натоварването беше голямо, но след като намерих снимките на Ив в компютъра на г-н Коулман, бях бясна!
Как смее да причини това на дъщеря ми? Мислеше ли, че тя е едно от онези момичета, които биха си паднали по парите и чара му?
В ярост се изправих срещу г-н Коулман.
— Защо имате снимки на дъщеря ми в компютъра си? Мислите ли, че можете да я нападнете, защото ви отказах? Тя е само на 15! — Изкрещях, но той изглеждаше странно спокоен.
— Внимавайте какво говорите, мис Уеб. — каза той. — Мога да го обясня.
— О, по-добре го направете, или ще ви докладвам на полицията! — казах.
Той поклати глава и въздъхна.
— Беше изненада. — призна той. — Получавате повишение следващата седмица.
— Изненада? Повишение? Очаквате ли да повярвам на това?
— Както вече казах, високо оценявам това, което правите за нашата компания, госпожице Уеб. — продължи той. — И трябваше да ви повиша. И да, наранихте ме, когато ми отказахте да пием кафе, но е минало! Не се налагам на жените! Никога не бих прекрачил границите на човешкото благоприличие.
— Съжалявам, че трябваше да работите в онзи стар офис до изхода. Вие заслужавате повече, а аз исках да създам офис със снимките на дъщеря ви… нещо като лично пространство с всичко готово за вас! Загубих жена си и нероденото си дете при злополука преди години и бях трогната, когато видях колко сте ангажирана като майка.
— И вие бяхте еднакво честна с мен и с всички около вас. Затова помолих Лили да се свърже с дъщеря ви и тя е част от изненадата… И се страхувам, че си я развалихте сама.
Смутих се. Извиних се на г-н Коулман и му благодарих за всичко, което беше планирал да направи за мен, но не разбирах защо Ив беше толкова разстроена онзи ден, така че се изправих срещу нея. И тогава научих, че става въпрос за момче от нейния клас.
Беше го зарязала, след като той се опитал да стане твърде интимен с нея.
— Той се опита да ме целуне, мамо, и бях толкова уплашена. Ами ако дойде след мен? Беше като обсебен от мен!
— О, Боже! — Аз ахнах. — Още ли те притеснява?
— Не, мамо, не. — каза тя. — Радвам се, че не е. Между другото, развали изненадата, нали?
— Не ме интересува. — казах, докато я прегръщах. — Имам те, получавам повишение и животът ни се подобрява. Това е всичко, което има значение за мен.
