По време на вечерята Сара и семейството ѝ са прекъснати от служебното обаждане на съпруга ѝ. По-късно тя го вижда с бившата им бавачка на “Kiss Cam” на баскетболен мач. След като получила разочароващ текст, в който пишело: “Не мога да говоря. На работа съм”, Сара решава да разкрие истината.
В уютния им дом Сара се опитваше да убеди малкия си син Адам да вечеря, докато съпругът ѝ Арнолд беше погълнат от смартфона си.
“Хайде, Адам, просто изяж салатата като голямо момче?” Сара нежно го насърчи, използвайки високия си глас.
От другата страна на масата съпругът ѝ Арнолд беше дълбоко погълнат от смартфона си, скролвайки последните новини, докато разсеяно се наслаждаваше на храната си. Той беше успешен уебдизайнер, често зает с работа, дори по време на семейния живот.
“Арнолд, можеш ли да ми помогнеш да убедя Адам да яде?” Сара попита, когато синът ѝ просто отказа.
“Адам, послушай майка си, добре?” Арнолд отговори, като нито веднъж не ги погледна.
Сара въздъхна и използва най-доброто оръжие срещу децата, които не искат да си изядат храната: десерта. Накрая синът ѝ започна да дъвче енергично.
Остър звуков сигнал проряза тишината в стаята, докато привършваха вечерята си. Това беше съобщение на телефона на Арнолд. Всеки път, когато телефонът му издаваше този звук, това обикновено означаваше нещо спешно от работата, което не можеше да почака.
“Отново тръгваш за работа? Сега?” Сара попита, като го гледаше как става и отива към вратата.
“Съжалявам, скъпа – отвърна той и облече якето си. “Това е големият проект, онзи, за който ти казах. Утре е крайният срок. Трябва да проверя работата на екипа си.”
Вратата се затвори зад него и Сара въздъхна. Синът ѝ, преглъщайки последните си зеленчуци, изправи гърба си.
“Мамо, татко забрави! Баскетболният мач е тази вечер. Той няма да е там, нали?” Адам попита, като се надуваше.
За съжаление Сара знаеше, че Арнолд няма да се прибере навреме, затова обеща да гледа мача с него, като се усмихваше широко, за да скрие разочарованието си.
Малко по-късно двамата бяха на дивана и се наслаждаваха на баскетбола. Сара беше изпълнила обещанието си за десерт и дори беше дала на Адам горещо какао.
“Виждаш ли, мамо, искам да играя като тях!” Адам се просълзи, сочейки към екрана. “Чакай, това не е ли татко?”
“Какво?” Сара попита, като се намръщи.
Докато камерата на стадиона се фокусираше върху двойките за сегмента “Kiss Cam”, забавна традиция, при която хората бяха насърчавани да се целуват, когато се показват на големия екран, Сара видя Арнолд да седи в тълпата.
Той не беше сам. До него беше Нанси, бившата им бавачка, млада жена, която години наред беше работила в дома им. Сърцето на Сара се сви. Тя познаваше Нанси добре, беше на около 22 години и винаги дружелюбна, но да я види там с Арнолд беше като удар в корема.
Сара прочисти гърлото си. “Не, скъпа. Трябва да е някой, който прилича на него”, заяви тя, кръстосвайки ръце.
Но отвътре усещаше, че се задава буря. Гледката на Арнолд с Нанси на мача и осъзнаването, че той е излъгал, че работи до късно, я удариха силно. И все пак тя не можеше да реагира, заради Адам.
“Ще се върна веднага”, каза тя, стана от дивана и забърза към банята с мобилния си телефон. Тя набра номера на Арнолд, а сърцето ѝ заби. Но вместо гласа му я посрещна повтарящият се тон на набиране след отхвърлено обаждане.
Вместо това пристигна текст: “Бебе, не мога да говоря, на работа съм. Ще се прибера сутринта. Обичам те!”
Сара трябваше да знае повече, за да разбере какво се случва. С треперещи пръсти тя превъртя контактите в телефона си, за да намери номера на Нанси.
Докато го правеше, погледът ѝ попадна на една малка подробност, която беше отбелязала отдавна – рождената дата на Нанси. Тя беше днес. Умът на Сара се разбърка. Затова ли Арнолд е с нея?
В главата ѝ се оформи план, начин да потвърди подозренията си. Тя изпрати съобщение на Нанси, като се опита да звучи непринудено. “Здравей! Честит рожден ден! Купих ти подарък. Искам да ти го изпратя по куриер. Моля, изпрати ми адреса си!”
За щастие Нанси отговори на съобщението.
Играта приключи малко по-късно. След като се увери, че за сина ѝ се грижи съседка, Сара тръгна да наблюдава къщата на Нанси. Чакайки в колата си, сърцето ѝ се разтуптя, когато видя луксозния екстериор на имота и паркирания отвън лъскав нов кабриолет с голяма панделка на капака.
Жената, която Сара познаваше, никога не е издавала усещането за човек с много пари. Когато се канеше да се върне вкъщи, мислейки, че им отнема твърде много време, колата на Арнолд пристигна и тя невярващо наблюдаваше как излизат заедно.
Нанси започнала да подскача и да крещи. Усмивката ѝ озарила нощта, когато била вдигната в ръцете на Арнолд. Тя чу: “Благодаря ти, бебе! Обичам те!”
За пореден път осъзнаването удари Сара силно, но то беше двойно. Първо, кабриолетът беше подаръкът на Арнолд за рождения ден на Нанси. Второ, това беше нещо повече от мимолетна афера – те бяха влюбени.
Светът на Сара се разпадна. От колко време бяха заедно? Дали това беше започнало, докато тя беше детегледачка на Адам? Може би никога няма да разбере.
Но знаеше, че не може да остане повече в колата, и избухна, тичайки към Арнолд, а косата ѝ се развяваше на вятъра. “Как можа?! Всичките тези нощи на работа? Винаги ли е била тя?!” Виковете ѝ бяха силни и диви, нарушавайки спокойната нощ.
“Сара, моля те, позволи ми да ти обясня” – Арнолд вдигна ръце. “Нанси, влез вътре. Остави ме да се справя с това.”
“Обясни? Какво има да се обяснява? Видях те на камерата за целувки! Лъжеш ме!”
“Съжалявам, Сара”, започна той, след като Нанси беше на сигурно място вътре. “Трябваше да бъда честен с теб. Истината е, че обичам Нанси. Не знаех как да ти го кажа.”
Със сълзи, стичащи се по лицето ѝ, Сара заплаши, че ще му вземе всичко при развода. Арнолд скръсти ръце и въздъхна.
“Сара, не мисля, че си спомняш, но в нашия предбрачен договор е записано, че в случай на развод запазваме имуществото на наше име. Въпреки това съм готов да предложа издръжка на детето и допълнителни 100 000 долара” – предложи той спокойно.
Сара изкрещя няколко изразителни думи за дързостта му и си тръгна. Вкъщи тя благодари на съседа си, провери дали Адам спи непробудно и отиде да провери предбрачния договор. Арнолд беше прав. Договорът им беше стегнат и нямаше клауза за вярност.
Безразсъдството взело връх. Сара отишла направо до сейфа им, въвела комбинацията – годишнината им – и взела всичко вътре – пари в брой, бижута и т.н. Сложила всичко в една торба, но докато дишала тежко, гледайки празния сейф, вземането на вещите не ѝ се сторило достатъчно.
Арнолд можеше лесно да спечели повече пари. Затова отишла до компютъра си и в момент на крайно отчаяние потърсила начини да си купи пистолет. След като се задълбочи, Сара откри съвети как бързо да се сдобие с такъв без разрешително или регистрация.
Грабвайки ключовете си и торбичката с пари, Сара пренесе спящия Адам до колата си, знаейки, че не може да го остави сам. Тя потегли към адреса, който беше намерила онлайн – предимно празен район с фабрики с тухлени стени и трептящи улични лампи.
Не беше минала много време, когато към колата ѝ се приближи млад човек, не много по-възрастен от тийнейджър. В очите му имаше предпазлив поглед. “Търсиш нещо специално?” – попита той с тих глас. “Никъде другаде няма да намериш по-добри неща.”
Сара заеква: “Имам нужда от пистолет. Със заглушител. Можеш ли да го вземеш?” Сърцето ѝ се разтуптя. Тя се обърна бързо назад, проверявайки дали Адам все още спи непробудно.
“Имаш ли пари в брой?” – попита той, повдигайки вежда.
“Чакай тук”, каза той и влезе в една от сградите. Върна се след малко с нещо, увито в одеяло, и прошепна: “10 хил. долара”.
Сара кимна и извади парите от чантата си, като размени нещата бързо. “Тръгвайте сега” – подкани я той, като се оглеждаше тревожно.
Не беше нужно да ѝ се казва два пъти.
Сара паркира колата си близо до къщата на Нанси. Сърцето ѝ биеше, а мислите ѝ се въртяха. Тя се обърна към Адам, който най-сетне се беше събудил. “Остани тук. Аз ще се върна веднага – каза тя, като се опита да звучи спокойно.
Излезе от колата с чантата в ръце, тръгна към къщата на Нанси с твърди стъпки и почука три пъти. След минута, която ѝ се стори като цяла вечност, вратата се отвори. Там беше тя.
“Сара? Какво правиш тук?” Нанси попита, преглъщайки.
“Просто искам да поговорим. Можем ли да го направим?” Сара каза. Нанси кимна и я пусна вътре. Арнолд седеше на кухненската маса и пиеше бира.
Сара не каза нито дума, докато седеше до него. След няколко напрегнати минути тя попита: “Колко време?”
“Месеци” – отговори той. “Съжалявам, Сара. Трябваше да ти кажа по-рано. Никога не съм искал да те нараня.”
“Но ти го направи”, каза тя и гласът ѝ се пречупи. “Защо тя?”
“Не знам. Просто се случи.”
“Просто се случи?” Сара попита. Никой не произнесе и дума, докато тя повишаваше глас. “ПРОСТО СЕ СЛУЧИ? ПРОСТО СЕ СЛУЧИ!” Нервите ѝ се разрушиха и във внезапна ярост Сара се изправи, а столът застърга по пода. Тя посегна към чантата, която беше взела със себе си, извади пистолета и го насочи към него.
Арнолд се отдръпна на стола си и вдигна ръце. Нанси изкрещя. Но Сара беше твърде далеч. “Ти съсипа живота ми! Така че защо ти трябва да живееш?” – поиска тя и натисна спусъка.
Но нищо не се случи. Нямаше изстрел. Тя имаше само една секунда, за да изглежда объркана, преди вратата да се отвори. “ЗАМРЪЗНА!”
Сара се вгледа в полицаите, насочили собствените си пистолети към нея, и просто… се отказа. Ръката ѝ се отпусна, а силният сблъсък на метал с плочки отскочи из стаята. Те я обградиха и оковаха с белезници бързо, а тя не оказа съпротива.
Полицаите бяха следили фабриките с тухлени стени, подозирайки незаконна дейност, и я последваха, след като станаха свидетели на покупката. Заведоха я до патрулната кола, където тя наблюдаваше през прозореца как Нанси и Арнолд стигат до Адам, който полицаите бяха извадили от колата си.
Преди властите да я отведат, тя чула силно “Мамо!”.
Месеци по-късно Сара стояла в съда и слушала как съдията произнася присъдата ѝ. “Този съд признава емоционалното сътресение, което сте преживели. Законът обаче е ясен и трябва да бъде спазен.” Той ѝ дава минимално изискуемия от щата срок за опит за убийство от първа степен – 20 години затвор.
Тя се обърна в съдебната зала и видя Арнолд и Нанси да кимат, сякаш облекчени. Адам беше в ръцете на Нанси. Сара затвори очи, докато охраната я издърпваше.
Никога повече няма да го видя…
