Когато след ужасна трагедия едно младо момче най-сетне се е настанило в новия си дом и семейство, то забелязва окъсана възрастна жена и се втурва към нея с отворени обятия. Обърканата осиновителка на момчето скоро научава самоличността на мистериозната бездомница…
Еван си ляга със само едно желание в сърцето си. Желание, за което не беше казал на никого…
Преди няколко години деветгодишното момче беше преживяло най-неизмеримата болка. Три дни преди шестия си рожден ден той си играеше с няколко по-големи приятели в заснежения квартален парк.
“Веднага ще се върнем с подаръка за ранния ти рожден ден, бебе!” Майката на Еван беше изчуруликала точно преди двамата с бащата на Еван да потеглят към магазина. Това щеше да бъде велосипед, той просто го знаеше!
Небето започна да променя цвета си, а децата започнаха да се дуят и да се прибират едно по едно, докато Еван остана единственият, който се луташе сред храстите.
Това, което не знаеше, беше, че велосипедът никога няма да дойде. А родителите, които чакаше, бяха издъхнали във фатална автомобилна катастрофа недалеч от дома.
Еван се разхождаше безцелно, запленен от формите на различните листа и цветя. Вървеше и вървеше, потънал във фантастичните мисли на въображаемия си ум, без да знае, че никога повече няма да види милите лица на мама и татко.
Някъде по пътя Еван безразсъдно стъпи върху нещо, което се напука под ботушите му. Преди да се усети, загуби равновесие и падна напред през тънкия слой лед в бездната от леденостудена вода, която щипеше кожата му.
“Еван! Какво правиш? Махни се от тази жена!” Лиза се опита да го издърпа от ръцете на изтерзаната старица.
Момчето беше паднало в старото езеро зад парка, а родителите му вече не бяха там, за да го спасят. Наоколо нямаше никой, освен една раздърпана старица, която минаваше покрай него с картонена табелка и кърпичка, пълна с монети.
Дейдра беше уморена бездомница, която се връщаше към палатката, в която спеше всяка нощ. Когато чула плясък и писък и видяла малко момче да пада в езерото, тя се затичала към водата и се мъчела да извади плачещото дете от ледените води.
Тя забързала малкия непознат към палатката си, която била само на няколко метра от нея. Дейдра хвърлила върху него износените си одеяла, нахранила го със сандвича, който трябвало да бъде вечерята ѝ, и легнала до него, чакайки температурата му да се нормализира и то отново да проговори.
На следващия ден тя научава за смъртта на родителите на Еван от хората в квартала. “Как ще съобщя това на момчето?” – чуди се тя.
През следващите три дни Дейдре държала момчето в прегръдките си, докато то плачело с безпомощни сълзи, скърбейки за единственото семейство, което имало.
Възрастната жена правела всичко възможно да му донесе храна и топли дрехи, а на нея ѝ се искало да бъде негов настойник завинаги. Той беше любящо дете, което ѝ благодареше за всяка дреболия и ѝ говореше, сякаш бяха стари приятели.
За първи път от много време насам Дейдра имаше човек, който чувстваше като семейство. Но знаеше, че не може да го задържи завинаги в старата схлупена палатка. Затова с натежало сърце на следващия ден Дейдре занесе Еван в приюта за деца сираци.
Еван никога не се е чувствал толкова самотен. Животът с родителите му никога не е бил толкова удобен. Родителите му едва свързваха двата края. Но тясното ремарке, в което живееха, беше пълно с любов.
Момчето плачеше всяка вечер в приюта, а Дейдра също плачеше за него в палатката си.
“Боже, моля те, дай това прекрасно дете на друго любящо семейство…” – молеше се тя.
Молитвите на Дейдра бяха чути. Само след месец в приюта една любяща, заможна двойка осинови Еван.
Новата майка на Еван се казвала Лиза и била добросърдечна и нежна към мъката в сърцето на момчето. Съпругът ѝ, Фред, също беше изключително грижовен. За новите родители беше благословия най-накрая да доведат дете у дома след години на опити за това.
Изминаха две години и Еван изглеждаше улегнал в новия си живот. Благодарение на нежността на сърцата на новите си родители, Еван отново се чувстваше в безопасност и у дома си.
Но все още имаше нещо, което липсваше… нещо, за което не беше казал на родителите си.
Един ден Лиза наблюдаваше как Еван скача в парка, когато нещо неочаквано я разтревожи. От нищото Еван изкрещя на някого в далечината и започна да бяга към задната част на парка.
Около занемареното сметище там се бяха натрупали купчини боклук и Лиза беше шокирана да види как синът ѝ скача, препъва се и профучава през отпадъците с разперени ръце високо във въздуха.
“Еван, спри! ЕВАН!” Лиза преследва момчето си, докато не вижда към кого тича.
“Еван! Какво правиш? Махни се от тази жена!” Лиза се опита да го издърпа от ръцете на раздърпаната старица. Но миризмата от мокрите ѝ дрехи вече се беше разпространила върху Еван, а мръсните ѝ ръце разрошваха перфектната коса на Еван.
Възрастната жена се смееше радостно, докато смехът ѝ не беше прекъснат от ужасен пристъп на кашлица, който я накара да се хване за гърдите от болка.
“Добре съм, добре съм” – увери тя Еван и погледна опуленото лице на Лиза.
“Как смееш да докосваш сина ми, ти…”
“Мамо!” Еван прекъсна избухването на Лиза. “Това е моят ангел, Дейдър!”
Еван държи ръката на Лиза и най-накрая му разказва историята за това как Дейдра го е подкрепяла като майка през най-трудните дни от живота му.
“Толкова съжалявам, Дейдре! Не знаех, че…” Лиза пусна сълза върху сбръчканата стара ръка на Дейдра.
“Къде обаче е палатката ти?” Еван попита Дейдре, като се оглеждаше с широко отворени очи.
“Вече няма палатка, дете, спя там, където ме молят. Дъждовете отвяха палатката ми. И сега тази кашлица няма да свърши. Мисля, че идва моето време…” Дейдре каза, като сдържаше сълзите си.
“Не, не е така. Ти, ангелът на Еван, ще дойдеш с нас!” Лиза звучеше уверено, докато помагаше на възрастната жена да върви към паркинга.
Еван танцуваше от радост, знаейки, че единственото нещо, което си беше пожелал, най-накрая се беше сбъднало. Беше срещнал отново своя ангел!
През следващите няколко месеца Лиза и Фред помагат на Дейдра да промени живота си. Намериха й очарователна къщичка, в която да живее, и платиха авансово наема за първите шест месеца от нейно име. Помогнаха ѝ да получи подходящо лечение, за да излекува кашлицата си. И когато тя отново се почувства като предишната си същност, те ѝ помогнаха да си намери работа на непълно работно време в магазин за хранителни стоки.
Тя отново имала целенасочен живот, но любимата част от натоварената ѝ седмица все още била срещата с Еван и прекарването на часове в безкрайни разговори с него!
