Когато свекървата на Лукас, Катрин, се появява отново след десет години, той и Емили са объркани. Въпреки това Емили иска да се възползва от момента и да позволи на майка си да опознае Алисън, тяхната дъщеря. Но нещата бързо се влошават, когато двойката осъзнава, че Катрин причинява повече вреда, отколкото полза.
Знаех, че когато се оженя за Емили, семейството ѝ ще я отреже. Аз не бях това, което очакваха. Не произхождах от известно семейство, нито пък имах голям банков баланс.
“Не ми пука, Лукас – каза Емили. “Те винаги си мислят, че знаят най-добре, но този път грешат.”
След сватбата ни родителите на Емили изчезнаха от живота ѝ – появяваха се само, за да ѝ пожелаят честит рожден ден чрез SMS или да изпратят коледна картичка с поредица от техни снимки.
Винаги съм се чудила дали това притеснява Емили, все пак те са нейните родители.
“Не”, каза тя, когато един ден я попитах за това. “Те избраха да ме изоставят, а не обратното.”
Изминаха десет години и ние с Емили разцъфнахме. Кариерите ни потръгнаха, така че постоянно подсилваме финансите си. Имаме и дъщеря, деветгодишната Алисън.
Тъй като моите родители живеят в друга държава, а родителите на Емили са изчезнали при нас, Алисън има само своите родители и най-близките ни приятели, на които може да разчита.
Катрин, майката на Емили, се появи случайно на прага ни. Тя държеше кошница с плодове и бутилка вино.
“Емили – каза тя, след като я пуснах да влезе. “Върнах се!”
На лицето на съпругата ми беше изписано объркване. Тя продължи да реже зеленчуците за вечерята ни и слушаше как майка ѝ говори.
“Напуснах баща ти” – каза Катрин. “Разбрах, че той е този, който ме държи далеч от теб. Не трябваше да го слушам.”
Поех готвенето и оставих Емили да се справи с майка си. Знаех, че въпреки всичко, което Емили беше казала през годините, тя нямаше да отблъсне майка си. Тя ѝ липсваше повече, отколкото можеше да каже.
Часове по-късно Емили и майка ѝ се разбираха като къща в огън. Вълнението на Катрин от срещата с Алисън наистина изглеждаше здравословно, но не можех да се отърва от едно натрапчиво чувство в стомаха си.
“Мамо – каза Емили на Катрин. “Али наистина се е влюбила в теб. Може би можеш да прекарваш повече време с нея. Да я заведеш на сладолед, а може би дори да я гледаш понякога?”
Отговорът на Катрин беше неочакван.
“Разбира се, но нали знаеш, че времето ми е ценно – каза тя самодоволно.
Няколко дни по-късно Катрин беше готова да се грижи за децата.
“Вие двамата може да излезете на среща или нещо подобно – каза тя, настанявайки се във всекидневната ни.
Излязохме от вкъщи с Емили, която се чувстваше доволна, че майка ѝ е с Алисън.
Това се случи няколко пъти през следващите седмици. И аз забелязах, че дъщеря ми е станала по-сдържана. Когато я питахме за времето, прекарано с баба, тя винаги поклащаше глава и отказваше да отговори.
Това беше много различно от Алисън – която беше живо дете и се вълнуваше лесно.
Тогава Емили претърсваше стаята на Алисън, събирайки мръсното бельо, когато намери смачкано листче хартия.
Току-що се бяхме прибрали от поход с наши приятели и Катрин беше гледала Алисън.
Веднага се втурнах нагоре и открих, че Емили гледа рисунката, докато преглеждаше кутията на Алисън – малката кутия, в която дъщеря ни държеше парите си за харчене.
“Няма начин”, каза Емили, като ми показа рисунката.
Според рисунката на Алисън – която изобразяваше Катрин, вземаща джобните пари на дъщеря ни – кутията вече беше почти празна, няколко долара бяха сгънати в ъгъла.
“Мислиш ли, че тя би го направила?” Емили попита с широко отворени очи. “За какво друго Али би похарчила всичките си пари?”
“Има само един начин да разберем” – казах аз.
Втурнах се надолу, Емили веднага след мен, и намерих Катрин готова да си тръгне, с чанта на рамо.
“Отвори чантата си”, поисках аз.
“Как смееш?” Катрин възкликна, като потърси помощ от Емили.
“Направи го, Катрин”, казах аз.
С неохота Катрин отвори чантата си и там бяха джобните пари на Алисън.
“Мога да обясня”, каза тя.
“По-добре да го направиш” – каза Емили, а гласът ѝ беше леден.
“Трябваше да бъда компенсирана. Казах ти го още първата вечер, а ти не ме послуша. Затова взех пари от Алисън, мислейки, че си ги оставил при нея за мен”, каза Катрин.
“Ти доброволно взе пари от дете? От собственото си внуче?” Емили се изплю.
“Знаеш ли, че Алисън отказва да говори за теб? Тя никога не говори за каквото и да правите вие двамата. Казахте ли ѝ да не казва нищо?” Емили каза.
Катрин въздъхна и погледна към тавана.
“Да. Казах ѝ да не казва нищо” – призна тя.
“Излизай”, заявих аз. “Напусни тази къща и никога не се връщай.”
Катрин отчаяно погледна към Емили, която отказваше да установи контакт с очите ѝ.
“Чухте Лукас” – каза Емили.
След това седнахме с Алисън и я успокоихме, че може да ни каже истината. Тя ни разказа как Катрин е намерила кутията си, когато е сложила Алисън да си легне в първата им вечер на гледане на деца.
“Тя ми каза да не казвам нищо”, промълви Алисън.
Емили и аз решихме да заведем дъщеря си на терапия, само за да се уверим, че е добре психически. Не знаехме какви щети може да й нанесе това изпитание.
Изминаха няколко седмици и Алисън отново е веселата си същност. А ние ѝ обещахме, че никога повече няма да види Катрин.
