Десетгодишната Лили имаше проблеми със съня през нощта, затова четеше любимите си приказки, докато не се умори. Но тя чу кола да спира до къщата и видя баща си да се измъква. Тя нямаше представа какво да направи, освен да каже на майка си, чието изражение разкриваше, че това се е случвало и преди.
Заспиването обикновено беше доста лесно за Лили. Тя винаги мислеше за деня си, какво правеха тя и приятелите й, какво правеха родителите й и сънят просто идваше. Но тази нощ беше различна. Тя просто не можеше да изключи ума си и да си почине. Тя се завъртя няколко пъти, докато не стана с възмущение, грабна плюшеното си мече и реши да отиде в спалнята на родителите си.
Ръката й обаче замръзна на дръжката. Тя не трябваше да прави това. Беше на десет и след няколко дни щеше да навърши единайсет. Да бяга при мама и татко просто не беше готино на нейната възраст. И така, тя се отпусна на леглото си, мислейки усилено.
За щастие беше петък вечер, което означаваше, че утре няма да има училище, така че тя хвърли играчката си на леглото и отиде до лавицата с книги, грабвайки любимите си истории – Пепеляшка, Спящата красавица и Красавицата и звяра. Нейните копия имаха няколко рисунки на герои на Дисни. Следователно беше като гледане на филм.
Тя се изгуби в истории за замъци и убиване на дракони, докато случайна, шумна кола не спря твърде близо до къщата й. Тя видя светлините на фаровете, отразени в тавана и стените й, и внезапно чу шум от отваряща се врата. Лили се втурна от леглото към прозореца навреме, за да види баща си да тича към пикапа, паркиран на тротоара пред къщата им.
Той влезе и пикапът потегли. Лили нямаше представа какво да прави с тази информация. Трябва ли да събуди майка си? По някакъв начин тя знаеше, че баща й се е измъкнал, така че не искаше да казва на майка си толкова бързо. Вероятно имаше добро обяснение.
Лили се върна в леглото след няколко минути и взе книгата си. Тя продължи да чете, въпреки че думите нямаха смисъл, защото мисълта й остана при баща й, който се измъкна посред нощ. “Няма ли да се върне?” — зачуди се тя по някое време.
Накрая сънят я настигна, но тя се събуди внезапно, когато шумният пикап спря отново. Лили изтича до прозореца си, бършеше очи и се прозяваше. Навън все още беше тъмно, но тя видя баща си да се промъква обратно в къщата. Тя се втурна към вратата, мислейки да се изправи срещу него, но спря.
Лили се заслуша в стъпките му нагоре по стълбите и го чу да затваря вратата на спалнята им. Беше изгубила шанса си. Искаше да чуе обяснение от баща си. Но трябваше да почака още няколко часа.
***
— Олеле, свърши ни портокаловият сок. Ще отскоча бързо до магазина и ще се върна — обяви майката на Лили, Лин, след като им сервира голяма закуска с палачинки, което беше тяхна съботна традиция.
— Скъпа, нямаме нужда от портокалов сок — ухили се баща й Франк.
— Да, имаме — каза Лин и сложи ръце на кръста си. — Без него няма да е нашата съботна закуска. Освен това магазинът е близо. Ще се върна след пет минути.
Лили видя майка си да излиза от къщата и се усмихна, докато баща й се смееше и поклащаше глава.
— Нека я изчакаме, Лил — каза той и тя кимна.
— Видях те снощи — каза Лили без предисловие.
— Какво? — попита любопитно Франк.
— Снощи. Видях пикап да спира и ти тръгна. Върна се след няколко часа, но беше още нощ — обясни Лили и изчака баща й да потвърди.
Франк обаче наклони глава настрани и стисна устни.
— Лил, мисля, че може би си сънувала. Защо да излизам? Бях тук цяла нощ.
— Не, ти излезе. Видях го. И те видях да се връщаш — намръщи се Лили.
— Не си, скъпа. Цяла нощ спях до майка ти — продължи той и ясното му, невинно лице я накара да се усъмни.
Беше ли си го представила? Може би беше по-сънлива, отколкото си мислеше. Лили искаше да попита още нещо, но майка й се върна.
— Върнах се! Това беше бързо! Не исках палачинките да изстинат — засмя се тя и дишаше тежко. Сигурно е тичала до магазина и се е надпреварвала да плати. Лили видяла баща си да се усмихва и да я поздравява, затова реши да замълчи. Цялата случка може да е била сън.
Тази нощ Лили беше сънена и затова изобщо не чете. Тя си легна и потъна в дълбок сън. Не беше достатъчно дълбок обаче, защото дрънченето на пикапа я събуди. Тя се втурна към прозореца и видя баща си да тича. Младото момиче се забърза да намери телефона си, но не беше достатъчно бързо. Пикапът замина.
Лили щракна с пръсти за пропуснатия шанс. Баща й се беше опитал да я убеди, че не се е измъкнал, но младото момиче вече беше напълно будно и бе видяло истината. Тя обаче не можеше да каже на майка си, ако не можеше да го докаже, затова се опита да остане будна, за да го хване поне да се връща. За съжаление тя не можа. Докато се събуди, вече беше сутрин. Още един пропуснат шанс.
На следващата вечер тя беше решена да хване баща си, така че дори се измъкна от спалнята си, след като майка й си легна да спи, за да вземе малко от останалото й кафе. Тя се втурна към стаята си и зачака до прозореца с телефона си в ръка.
— Аха!— Лин се изправи — Хванах те!
Пикапът отново беше там. Лили нямаше представа как майка й не се буди. Беше толкова шумно. Но тя грабна телефона си, натисна запис и улови тъмната фигура на баща си, който тичаше към пикапа. Трябваше да чака още часове, за да го види да се връща, но си заслужаваше.
На сутринта тя отново погледна телефона си и видя доказателствата. Баща й я излъга, когато попита по-рано, но видеоклиповете бяха доказателство за неговото измъкване. Вече беше понеделник и тя трябваше да се облича за училище.
— Трябва да изляза рано, скъпа. Имам няколко срещи — чу Лили баща си, когато слезе долу. Той й помаха за сбогом и се втурна през вратата.
— Лил, яж бързо. Ще закъснеем — извика й Лин, оставяйки зърнената закуска на масата.
— Мамо, трябва да ти покажа нещо — извади телефона си тя.
— О, не ми казвай, че това е един от онези танци в TikTok, които не разбирам — изпъшка Лин и се засмя.
— Не, не е. Мамо, видях татко да се измъква от вкъщи от петък вечерта. Само снощи успях да снимам — тъжно каза Лили и даде на майка си видеоклиповете.
Челото на Лин се сбръчка от загриженост и изражението й ставаше все по-притеснено, докато видеото продължаваше. Тя намокри устни и избърса потта от врата си, сякаш дълбоко замислена.
— Всичко наред ли е? Защо татко прави това? — попита младото момиче и Лин се втренчи в нея със същото безпокойство за секунда. Но то изчезна светкавично.
— Лил, баща ти си намери втора работа, за да спечели малко повече пари. Не ти казах, защото не исках да се тревожиш — обясни майка й, потупвайки я по главата в знак на увереност. — Всичко е напълно наред. Това са само пари.
— О, но в беда ли сме?
— Не, не, не, скъпа. Имаме няколко плана за края на годината и се надяваме, че тези пари ще ги осъществят. Разбра ли? — каза Лин. Рамото на Лили най-накрая се отпусна и тя седна да закуси. Не беше нищо. Цялото измъкване не е повод за безпокойство, помисли си щастливо младото момиче.
Лин мразеше лъжата. Тя и дъщеря й имаха едни от най-добрите отношения в историята и бяха толкова близки. За съжаление тя трябваше да излъже Лили, че баща й се е измъкнал, защото истината е, че тя нямаше представа, че той го прави. Никога не го беше чувала да напуска леглото им, нито пикапа, нито нещо друго. Но тя предполагаше защо го прави.
В миналото Франк се бореше с проблеми с хазарта. Понякога той издухваше стотици долари за една нощ, но всичко спря, когато Лин забременя. Тя сложи край и му каза да потърси помощ или щеше да се разведе с него. Той отиде в група за подкрепа и терапевт за проблемите си.
Оттогава всичко беше страхотно.
Той обаче се беше върнал към старите си навици. Това трябваше да е обяснението за измъкването му, но тя не можеше да го конфронтира с видеоклиповете на дъщеря си просто така. Щеше да излъже и да се опита да се измъкне по друг начин. Това се случва с пристрастяването. Трябваше сама да го хване в крачка.
Вечерта тя се преструваше, че е заспала, както винаги, но не беше. И така, тя усети движението му на леглото и изчака, докато чу вратата. За негова чест, той беше наистина тих. Нищо чудно, че не беше забелязала нищо през последните няколко дни, помисли си Лин, докато ставаше от леглото.
Този път тя видя пикапа и изтича внимателно надолу, грабна ключовете на колата си, когато колата потегли, влезе в седана си и го последва. Тя беше далеч от тях, но не загуби следите. Пикапът спря до къща само на няколко пресечки от тяхната собствена и няколко души излязоха, включително старият приятел на Франк, Джоуи, когото Лин никога не беше харесвала.
Влязоха в гаража. Тя нямаше представа кой е собственик на тази къща или защо отиват направо в гаража, но разходката им през нощта само потвърди подозренията на Лин. И така, тя изчака няколко минути, паркира колата и се приближи. Гласовете им се чуваха ясно като бял ден.
— Дъщеря ми ме хвана онзи ден, но я убедих, че сънува. Не знам дали ще мога да се промъквам повече — чу тя Франк и сърцето й се сви.
— Можеш да го направиш, човече. Ще бъдем по-внимателни. Не трябва да се доближавам да те взимаме точно от вкъщи. Можеш да вървиш няколко къщи надолу, а аз ще карам до там — предложи Джоуи и изглежда, че Франк се съгласи.
Лин имаше достатъчно. Беше време да ги хване, затова тя отиде до страничната врата, завъртя лесно бравата и влезе вътре. Въпреки това, в бързането си да направи това, тя не видя препятствие точно до вратата и се спъна, падайки по лице.
— Лин? – каза Джоуи, изненадан.
— Аха! — Лин се изправи, бършеше дънките си и се опитваше да запази лицето си. — Хванах те!
Очакваше да види Франк, Джоуи и всеки друг, който беше тук, да седят на покер маса или нещо като гангстерски филм за казино. Всички обаче бяха с боядисани гащеризони и с четки в ръцете. Всички я погледнаха озадачено.
— Какво става тук? — попита неловко тя.
— Боже! Лин, Лили ли ти каза? Боже! Защо ме последва? — попита Франк разочарован.
— Аз… мислех, че пак залагаш! — Лин заекна, но осъзна, че не греши. — Или хей, защо се измъкваш?
— Опитвах се да изненадам теб и дъщеря ни! След няколко дни е нашата 15-та годишнина и единадесетият рожден ден на дъщеря ни. Исках да направя нещо специално за моите момичета.
— И така, ти правиш… уау, всичко това? — попита Лин, като влезе по-нататък в гаража и се усмихна. Другите приятели на Джоуи и Франк се усмихнаха, докато обясняваха работата си.
— Какво мислиш? — попита Франк жена си.
— Прекрасно е. Съжалявам, че развалих изненадата — каза Лин, усмихвайки се и докосвайки гърдите си. Плановете на съпруга й я трогнаха.
— Е, стига да не я развалиш за Лили, ще се оправя — каза Франк, придърпвайки я по-близо за мокра целувка.
Животът продължи както обикновено, след като майката на Лили я увери, че всичко между тях е наред. Тя никога не забеляза баща си да се промъква отново и спа цяла нощ, защото искаше рожденият й ден да дойде бързо.
Тя се събуди в екстаз, че е на 11 и искаше веднага да слезе долу. На бюрото й обаче имаше приказна рокля, на която пишеше: „Облечи я, преди да слезеш долу!”
Тя се втурна да се облича, среса косата си и сложи малко блясък на лицето си, за да изглежда още по-вълшебна. Това беше нейният вид мечта, така че Лили се втурна надолу за мнението на майка си. Лин я чакаше на най-долното стъпало.
— Честит рожден ден красавице! — каза тя и Лили видя голяма тиара в ръцете й.
— Тиара?
— Да! Нямаше да си принцеса без тиара! — продължи майка й и я сложи.
— Това е страхотно! Аз съм принцеса, точно както в моите книги! — Лили се завъртя в голямата си бухнала рокля.
Но Лин стисна устни и се почеса по брадичката.
— Знаеш ли… още не си принцеса — каза тя заговорнически.
— Какво, защо? — попита Лили и спря по средата на въртенето.
— Една принцеса се нуждае от… замък — каза Лин, преувеличавайки гласа си и движейки пръсти. След това тя посочи вратата. Очите на Лили се разшириха и тя почти се спъна, за да стигне до входната врата.
Градината им я нямаше. Вместо това тя видя приказен замък като замъка на Пепеляшка в Дисни (само че по-малък и направен от картон) с други детайли от любимите й приказки. Беше огромен и блестящ. Имаше балкон, направен за принцеса. Освен това покриваше всеки сантиметър от предния им двор.
Очите на Лили се насълзиха при гледката и тогава баща й се появи иззад една от стените на замъка.
— Изненада! Честит рожден ден, скъпа! — възкликна той и тя се затича към ръцете му, за да плаче открито на рамото му. — О, скъпа. Не плачи!
— Благодаря ви, благодаря ви! – каза тя през ридания. Лин излезе и се присъедини към тях.
След като Лили се успокои, тя проучи дървения замък, направен от баща й, и той обясни всяка част. Тя се качи на “балкона” и ги поздрави точно както правеха в “Дневниците на принцесата”.
— Благодаря ви, че сте тук днес — цитира Лили филма.
Скоро се появиха приятелите й, всички в рокли на принцеси и диадеми. Момчетата носеха костюми и фалшиви мечове. Те тичаха и играеха. Родителите й също бяха наели някой, който да се облече като дракон, за да могат да продължат времето си като приказка.
Това беше идеалният рожден ден, който Лили нямаше да забрави дълги години, и Лин беше по-щастлива от всякога.
— Благодаря ти за това, скъпи. Да я видя щастлива е точно това, което исках за нашата годишнина — каза Лин на съпруга си онази вечер, когато партито приключи.
„— Ти ми я подари на нашата годишнина преди години. Няма по-добър подарък от това, но исках нещо специално тази година — кимна Франк и те заспаха, гушнати, знаейки, че тяхната принцеса е имала най-добрия ден.
Какво можем да научим от тази история?
- По-добре е да не се промъквате и да кажете истината на половинката си. Франк трябваше да каже на Лин, че планира нещо специално, вместо да се промъкне без нейното знание, защото имаше коварно минало.
- Децата са по-умни и разбират нещата по-добре, отколкото можете да си представите. Франк не трябваше да подценява дъщеря си или да я лъже за това, което е видяла.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
