Една сутрин куриер хваща крадец на пакети, докато разнася пратки. Не след дълго той получава най-неочакваната награда.
Аарон е студент в колеж, но също така работи на половин работен ден като куриер, за да допълва доходите си. Родителите му някак си са успели да го запишат в университет, но не могат да си позволят да плащат таксите му. Затова Аарон се захваща с такава странична работа, за да се справи с разходите си за колежа.
За съжаление, животът му никога не е бил лесен. Семейството му изпитва финансови затруднения, когато е малък, а когато пораства, баща му претърпява злополука, която го прави неработоспособен. За един миг животът на Аарон се променя и финансовите му проблеми се засилват.
За съжаление, тази сутрин не е по-добра за Аарон. Снощи той се е подготвял за изпит, затова днес закъснява за доставката. Шефът му, г-н Картър, вече му се беше обадил шест пъти и Аарон беше предупреден, че ще бъде уволнен, ако не достави пратките навреме днес.
Аарон не можеше да си позволи това. Той трябва да плаща таксите си, а да си намери друга работа няма да е лесно. Затова той се приготви възможно най-бързо и се качи на стария си велосипед, за да вземе пакетите от главния офис. Пристигна със закъснение в офиса, но получи пакетите и тръгна да ги разнася.
Когато стигна до първия квартал, господин Андерсън го посрещна с усмивка. Аарон не беше в настроение да се усмихва днес. От сутринта нещата не вървяха.
“Какво толкова хубаво има в тази сутрин?” – зачуди се той, след като видя усмивката на господин Андерсън. Все пак той му отвърна с усмивка и се насочи към първия адрес.
“Ааа… Поне първата пратка е готова за деня”, помисли си Аарон, след като постави кутията на първия праг за сутринта. След това извади списъка с останалите адреси. Провери втория адрес и се качи на велосипеда си, за да продължи към дестинацията.
За съжаление Аарон се оказал прав. Нямаше нищо хубаво в тази сутрин – поне не за него. Когато започнал да върти педалите, велосипедът му се повредил. Аарон се опитал да го премести, но нямало никаква полза.
Накрая повлякъл велосипеда си по земята и го опрял на една стена. Тогава забелязал, че гумата на велосипеда е пробита. Той се огледал наоколо с надеждата да намери магазин, където да поправи велосипеда си, но никой не се появил наблизо.
След това тръгнал да обикаля из квартала, търсейки някой, който би могъл да му помогне, но наоколо нямало никой. Все пак беше неделя сутрин и кой би се събудил толкова рано, освен възрастен човек като господин Андерсън, помисли си Аарон.
Но докато се връщаше към велосипеда си, нещо привлече вниманието му.
“Кой, по дяволите, е той? Бил съм в този квартал толкова много пъти, но никога не съм го виждал!” Аарон си помисли, вперил поглед в мъжа, стоящ на прага на вратата, където току-що беше оставил пакет.
За миг си помисли, че това може да е някой познат на семейството, но после забеляза, че мъжът тихо изважда пакета и го прибира под якето си. Тогава Аарон бързо разбрал, че това не е приятелски настроен познат. Всъщност той беше човек, когото обикновено наричаме крадец.
Аарон изкрещя с пълно гърло. “Хей, ти! Сложи този пакет веднага!”
Мъжът се обърна към Аарон. Бяха на добро разстояние един от друг и той разбра, че някой го е хванал да краде пакета. Той започна да бяга с възможно най-голяма скорост.
Аарон се хвърлил към мотора си, но това било безсмислено. Осъзнал, че той се е счупил преди време. Той погледнал към велосипеда си и го проклел. “Ти, стар чудак! Сега ще трябва да бягам!”
Аарон потегли с бърз спринт, като крещеше: “Спри! Крадец!!!”
Мъжът започнал да бяга бързо, но Аарон бил по-бърз. Когато мъжът го забеляза да се приближава, той хвърли пакета към него. Аарон го улови, но не се отказа от преследването.
Мъжът се обърна, за да провери дали Аарон е спрял да го преследва, но надеждите му бяха попарени. Той се опита да бяга по-бързо, но се спъна в един камък и се срина на земята, проснат по корем. Аарон се появи няколко секунди по-късно и най-накрая го настигна.
“Кой, по дяволите, си ти, а? И защо откраднахте пратката?” Аарон попита, след като хвана яката на крадеца.
“Защо си мислиш, че ще ти отговоря? Оставете ме и ме пуснете да си вървя!” – изкрещял крадецът на Аарон и се опитал да избяга. Но Аарон го хвана за ризата отзад и го бутна на земята, като падна по корем.
Аарон измъкна телефона си, но батерията беше паднала, затова се огледа наоколо. За щастие забеляза г-н Андерсън, който беше едновременно изненадан и ужасен.
“Господин Андерсън – казало момчето, – можете ли да се обадите на полицията?”. Мъжът просто кимна в знак на съгласие и се втурна към дома си, за да вземе телефона си.
Междувременно заради шума всички съседи излязоха да видят какво става и една жена излезе от голямата бяла къща, където Аарон беше доставил пакета, точно когато полицията пристигна.
“Не можех да преместя велосипеда си, защото спуках гума, и докато се връщах към него, след като бях огледал квартала за помощ, видях този човек да краде един от пакетите, които току-що бях доставил.” Той продължи: “Слава Богу, че е стар велосипед, иначе човекът щеше да се измъкне!”
Един от полицаите записал показанията на Аарон. А другите полицаи сложили белезници на крадеца и го отвели в полицейската кола.
Скоро към тях се приближи жената от голямата къща. “Аз живея в бялата къща и не можах да отворя вратата, когато позвънихте, защото си вземах душ. Но когато се насочих към вратата, видях всичко. Благодаря на Бога, че го спряхте!”
Преди Аарон да успее да ѝ благодари, телефонът му започна да звъни. Беше господин Картър. Аарон определено беше герой днес, но славата щеше да му струва скъпо. Той го знаеше. В крайна сметка не беше завършил доставките.
“Няма проблем, госпожо – отговори Аарон забързано. След това се втурна към ръждясалия си велосипед и започна да го дърпа. Час по-късно стигна до офиса на г-н Картър.
“Съжалявам, господин Картър. Това няма да се случи отново. Обещавам”, каза му Аарон с тих глас.
Г-н Картър го погледна сериозно. “И така, един пакет е всичко, което сте доставили днес.”
Аарон кимна смутено с глава.
“Не завършихте доставката за трети път този месец. Знаеш това, нали?” Господин Картър го попита, като гласът му вече беше твърд.
Аарон не каза нищо. Той просто стоеше неподвижно с наведена глава. Изведнъж г-н Картър се приближи до него и му подаде плик.
Аарон го отворил, мислейки, че това е писмото за уволнението му. Но когато започнал да го чете, останал изненадан! “Заплатата ви се удвоява” – гласяха последните редове на писмото.
Очите на Аарон се наляха със сълзи. “Това… не мога да повярвам!” Той погледна изненадано към господин Картър.
Г-н Картър го прегърна. “Добра работа, Аарон. Гордея се с теб. Знам всичко. Помогнал си на клиента, без да се замислиш как това може да се отрази на работата ти. Служители като теб наистина са съкровище”.
“Благодаря ви, г-н Картър. Това означава много за мен – отвърна Аарон, а сълзите вече се стичаха по очите му като водопад.
