Две сестри се съгласяват да се грижат за болната си майка, но когато тя остава прикована на легло, по-голямата сестра казва, че вече има две деца и не може да се грижи за инвалид.
Когато 70-годишната Силвия Данс беше диагностицирана с болестта на Паркинсон, двете й дъщери се събраха и решиха, че вече е твърде опасно за нея да продължи да живее сама в тази голяма стара къща.
И така, двете й дъщери, Рита и Грейс поговориха как могат да помогнат на майка си. Предложението, което направиха на Силвия, беше тя да прекарва по три месеца с всяка дъщеря и огромната й красива къща да бъде дадена под наем, за да покрие разходите й за живот. И за известно време проработи…
Първоначално това беше новост за семейството на Рита, нейния съпруг и двете й деца. Силвия винаги е била любимка на внуците си, а зет й я обожаваше. Баба беше удобна детегледачка 24/7 и помощник на мама.
Силвия имаше известни затруднения с мобилността, но тя беше динамичен, проактивен човек и беше повече от щастлива да приготвя вечеря, да пече бисквитки и да помага на децата с домашните.
— Тя е благословия! — Съпругът на Рита, Пол, възкликна и тя беше, но болестта на Паркинсон е прогресираща.
Силвия прекара следващите три месеца с Грейс и когато се върна при Рита, тя беше малко по-бавна, не толкова пъргава. Две години по-късно, когато се върна при Рита, тя имаше големи затруднения да се придвижва с проходилка.
Вече не беше забавната баба. Лявата й ръка се свиваше в постоянни тремори и говорът й беше засегнат. Рита беше шокирана. Не беше очаквала майка й да претърпи такава драматична дегенерация!
От добре дошла помощна ръка, Силвия се превърна в дразнител за Рита, особено когато призна, че е започнала да губи контрол над пикочния си мехур. Това беше последната капка за Рита. Все пак децата й бяха приключили с памперса! Мислеше си, че подобни неприятни задължения са далеч зад гърба й.
Рита разговаря със съпруга си и двамата решиха да наемат болногледачка за Силвия. Няколко хиляди долара на месец, които носеше къщата на Силвия с 5 спални в Малибу, внезапно се оказаха необходими, за да платят на болногледачката…
Рита беше разстроена. Тези пари бяха удобни за някои много приятни екстри, с които семейството беше свикнало… И сега трябваше да ги похарчат за болногледачка! Просто не беше честно. Затова Рита се обади на Грейс и поиска да седнат, за да обсъдят влошаващото се състояние на майка им.
— Виж. — каза Рита. — Искам да бъда откровена за това: Задържането на мама в къщата ми става невъзможно. Кейти е на 13 и навлиза в тази неудобна фаза, а Хал вече е на 8.
— Честно казано смятам, че не е честно спрямо тях да трябва да живеят с жена, която вече не контролира телесните си функции. Пол и аз винаги сме се опитвали да дадем на децата оптимистично възпитание, но е невъзможно, ако мама е там и се лигави и пикае в пелената си!
Грейс беше зашеметена.
— Не разбирам, Рита! Преди шест месеца ти беше толкова щастлива…
— Преди шест месеца тя беше функционална, нали? — сопна се Рита. — Честно казано, никога не съм предполагала, че нещата ще се влошат толкова бързо. Лекарите казват, че тя не реагира на лекарството, просто не действа. Не си женена, свободна си като птичка и това, че мама е при теб няма да те засегне, особено ако вземеш болногледач. — каза Рита убедително.
— Значи не искаш да имаш нищо общо с грижите за мама? — попита учудено Грейс.
— О, разбира се, бих идвала на гости всеки уикенд! — каза Рита. — И ако от време на време трябваше да се измъкнеш, мога да я взема за няколко дни — стига да имам адекватно предупреждение.
— Разбирам. — тихо каза Грейс. — Е, можеш да си спокойна, Рита, аз ще се погрижа за мама. Не е нужно да се тревожиш.
Рита беше възхитена. Тя се прибра вкъщи и съобщи промяната на майка си.
— Мамо, ще се преместиш при Грейс по-рано и ще останеш там за постоянно. Както съм сигурна, че си забелязала, децата растат и се нуждаят от много повече време…
Силвия беше зашеметена.
— Съжалявам. — каза тя бавно. — Предполагам, че съм била бреме…
— Въобще не! — извика весело Рита. — Просто, нали знаеш… имам нужда от време и уединение, за да бъда със собственото си семейство, а твоят проблем не е лесен…
Когато Грейс дойде да я вземе, Силвия имаше сълзи в очите и през целия час пътуване до дома на Грейс тя не каза нито дума. Грейс се опита да говори с майка си, но тя просто извърна лице и заплака.
Вечерта след вечеря Силвия каза:
— Никога не съм искала да съсипвам живота ви, да бъда бреме за вас. Иска ми се да бях мъртва!
— Мъртва? — извика Грейс ужасена. — Мамо, какво говориш? Обичам те толкова много, имам нужда от теб!
Но Силвия избухна в буря от сълзи.
— Памперса ми, трябва да си сменя памперса и не мога! Всички тези отвратителни задачи ще се паднат на теб!
Грейс обви ръце около майка си.
— Обичам те, мамо, и смяната на памперса няма да е по-различно от това, че си сменяла моя през всичките тези години. Когато бях бебе, ти се грижеше за мен, хранеше ме и ме защитаваше – сега е мой ред да ти помогна. Не е бреме, когато се прави с любов.
Силвия се разплака от радост. Тя знаеше, че Грейс ще бъде до нея до края на живота й, ще се грижи нежно за нея. Що се отнася до Рита, в началото тя идваше всяка седмица, но с течение на времето посещенията й намаляваха все повече и повече.
Година по-късно Рита беше шокирана и изненадана да открие, че тлъстият доход от имота под наем сега отива изцяло при Грейс – и че Силвия е променила завещанието си и е оставила всичко на Грейс.
