По-големите ѝ сестри се подиграват на една жена, защото единственото, което е наследила от починалата си майка, е един стар сандък. Но всичко се променя, когато тя открива какво има в сандъка.
Бащата на Катрин, Лидия и Лили, Едуард, е починал от рак, когато Лили е била само на пет години. По това време Лидия е на осем години, а най-възрастната от тях, Катрин, е на десет.
След смъртта на Едуард майка им Амелия отглежда трите сестри сама, като се грижи те да не пропускат нищо. На Амелия ѝ направило впечатление, че трите ѝ дъщери се обожават и ще се подкрепят взаимно и след нейната смърт. Но в действителност нещата стоят точно обратното.
Трите сестри винаги са се съревновавали помежду си, а с напредването на възрастта нещата стават още по-сериозни. Катрин се премества в Ню Йорк, за да преследва мечтата си да стане моден дизайнер, а Лили и Лидия остават вкъщи с майка си, защото не искат да работят. Майка им осигуряваше всичко, от което се нуждаеха, и те бяха повече от щастливи нещата да останат така.
За съжаление един ден Катрин получава телефонно обаждане от сестрите си, които ѝ съобщават, че майка им е починала от сърдечен удар. Тя набързо опаковала вещите си и отлетяла, за да си вземе последно сбогом с любимата си майка, но останала изненадана, когато адвокатът прочел завещанието на майка им.
Според условията на завещанието Лидия и Лили трябваше да получат равен дял от калифорнийската къща на Амелия, докато Катрин щеше да получи само един стар, ръждясал сандък с вещите на майка си.
До този момент Катрин вярваше, че майка ѝ ги обича еднакво, но след като научи за завещанието, започна да се съмнява. Жената е бясна и се нахвърля върху Лидия и Лили. “Вие сега щастливи ли сте? Вие ми взехте всичко и ми оставихте само един стар сандък”.
Лили се засмя. “Е, сестричке, не сме виновни, ако мама ни е обичала повече. Така че престанете да се държите така!”
“Съгласна съм с Лили, Катрин”, каза Линда с усмивка. “В края на краищата ние винаги бяхме до нея, докато ти беше заета да преследваш глупавата си мечта! Знаеш, че си била далеч от дома в продължение на четири години, нали? През това време дори не можеше да стоиш на краката си. Все още се бориш и се опитваш да си създадеш име!” “Ама не!
“Но точно това искаше мама да правим и тримата!” Катрин избухна. “Тя винаги е подкрепяла мечтите ми и беше тази, която ме изпрати в най-доброто училище за дизайнери в Ню Йорк! Вие цял живот просто сте живели на нейна сметка!”
“Успокой се, Катрин”, каза Лили. “Няма смисъл да правим сцени точно сега. Просто се погрижи да изнесеш всичките си вещи от къщата възможно най-скоро. Ще обявим къщата за продан и ще изхвърлим всички ненужни вещи в контейнера за боклук. Надявам се, че не искате това да се случи с вещите ви”.
“Какво?” Катрин беше зашеметена. “Разбирам, че мама не е искала да ми даде къщата. Но как може просто така да я продадете? В нея се пазят всичките ни спомени от детството. Мама никога не би искала това!”
“На кого му пука какво би искала мама, сестричке. Тя е мъртва и си е отишла, докато ние все още имаме живот. Ще бъде добре за теб, ако приемеш реалността по-рано.”
Катрин добре знаеше колко упорити са били сестрите ѝ през целия си живот, така че в този момент не можеше да направи много, за да промени мнението им. Тя напуснала къщата, покрусена, като взела със себе си стария куфар, който майка ѝ оставила, и прекарала нощта в хотел.
Когато на следващия ден се върна в Ню Йорк, тя захвърли сандъка в склада, като възнамеряваше да го продаде на някой продавач за пари. Все още не мога да повярвам в това, мамо! Наистина те мразя за това! – изстена младата жена.
Катрин била толкова погълната от работата си, че напълно забравила за сандъка, докато не се преместила в нов апартамент пет години по-късно.
По това време старият ръждясал багажник изглеждаше още по-износен, като на няколко места боята беше остъргана, а по-голямата част от него беше украсена с паяжини.
Катрин измъкна бавно куфара от склада и седна на дивана в хола, почиствайки го и чудейки се защо майка ѝ е била толкова жестока към нея. Но когато отвори сандъка и погледна вътре, всичките ѝ оплаквания изчезнаха и по бузите ѝ започнаха да се стичат сълзи.
В сандъка се намираше стара шевна машина и писмо, адресирано до нея от майка ѝ. Сълзите на Катрин потекоха неудържимо, докато го четеше.
Надявам се да не си мислиш, че майка ти не се интересува от теб. Скъпа, обичам те. Обичам ви тримата повече от всичко друго на света. За съжаление, здравето ми не е много добро тези дни, затова реших да напиша завещание и да оставя всичко на трите прекрасни дъщери, с които Господ ме благослови.
Да, знам, че сигурно се чудиш защо ти оставих само един сандък, докато сестрите ти получиха равен дял от имуществото ми. Знаеш колко безразсъдни са те, скъпа. Винаги съм бил до тях и се притеснявам какво ще стане с тях, след като ме няма.
Оставих къщата на тях, за да имат, ако не друго, покрив над главите си. Имаш големи мечти, скъпа, и аз искам да ги постигнеш. Аз бях, съм и винаги ще се гордея с теб.
Шивашката машина, която виждаш там, не е обикновена. Тя е нещо, което наследих от прадядо си, и антикварите умират да намерят нещо подобно. Не забравяй да погледнеш и в кутията, където се съхраняват шивашките принадлежности. Оставих ви нещо, което може да ви помогне да започнете собствена линия за дрехи някой ден. С любов, мамо.
Катрин бавно избърса сълзите си и претърси багажника, като откри вътре една кутия. Опитала се да я отвори, но тя била твърде стегната, затова използвала цялата си сила и изведнъж кутията се счупила, като изсипала всички конци и игли вътре на пода. Но сред това съдържание имало още един подарък, който майката на Катрин ѝ била оставила. Това бил чек за 100 000 долара.
Като видяла това, сърцето ѝ се изпълнило с вина, че е осъдила майка си. Тя решила, както се надявала майка ѝ, че ще започне собствен бизнес с дрехи. И точно това направила.
Две години по-късно Катрин стартира своя собствена линия за дрехи, наречена Amelia Designs. В рамките на няколко години компанията има огромен успех и Катрин подписва договори с марки от цял свят.
Един ден тя е поканена в телевизионно предаване, за да обсъди постиженията си, когато Лили и Лидия научават колко успешна е станала. Те били на ръба на фалита поради небрежно харчене и се обадили на Катрин, надявайки се да я манипулират емоционално, за да ги подкрепи финансово. Но Катрин не беше глупачка. Тя закачи телефона и инструктира мениджъра си никога повече да не приема обаждане от този номер.
