Алина Титова и съпругът й Василий спестиха за апартамент и кола, а след това решиха да се използват доходите си по различен начин и тръгнаха на 4-годишна експедиция по света. Тяхната цел е да покажат добрата страна на различни градове и държави и да намерят хора, отдадени на работата си (предимно екологични проекти), за да разкажат на света за тях.
Поничка публикува историята на Алина с най-готините факти и истории от пътуването им.
Започнахме нашата експедиция от Африка. В Мароко посетихме столицата на страната – Рабат, Фес, Казабланка, Маракеш и след това стигнахме до Агадир. Посетихме местен бизнес инкубатор и там се срещнахме с момичета, които правят чанти, портфейли и визитници от рибни отпадъци. На снимката Василий държи проба от „кожата“, която се получава от тези отпадъци – прилича на змийска.
Посетихме и асоциация, която се занимава с „улавяне на облаци“ и превръщането им във вода с помощта на мрежа. 1 кв.м дава до 20 литра вода на ден. Така няколко села са снабдени с вода.
Срещнахме един от малкото миколози в Мароко, който отглежда годни за консумация гъби за местните магазини. Освен това той прави интериорни предмети от мицел. Той смесва мицеловите бактерии със слама, оставя ги да покълнат и прави различни готини неща: абажури, пепелници, вази – и всичко това е живо! Тоест, можете да окачите такъв полилей у дома и ако го поръсите с вода, върху него ще пораснат годни за консумация гъби! И може да виси 10 години.
Ако изведнъж сте решили да се откажете от Париж, тогава ви препоръчвам да прекарате незабравимо време във Фес за същите пари. Само моля ви, не се обличайте като туристи, оставете късите гащи у дома, в противен случай потапянето в историята и живота на страната ще бъде трудно. Малко хора носят слънчеви очила тук, хората предпочитат да се гледат в очите. Василий си купи национални дрехи – джелаба. Изглежда, разбира се, необичайно, но много хора го носят тук: през деня е удобно, а през нощта е топло.
Нашият марокански приятел Хамид ни изведе извън града в селото си, за да посетим семейството му. За първи път видях 9 човека в обикновена кола. Този дядо седеше тихо в багажника. И обикновено след ръкостискане в Мароко е обичайно да сложите ръка на сърцето си, но забелязах, че в селото на Хамид и мъже, и жени целуват ръката си.
Прекарахме почти месец в Сахара. Пътувахме с автобуси първо през Западна Сахара, след което спряхме в Мавритания. Страната, макар и бедна, получава 40% от електричеството си от слънцето и вятъра. Вятърните турбини в пустинята изглеждат толкова сюрреалистично!
За да стигнете до мавританския град Атар, трябва да вземете най-дългия влак в света. Дължината му е 2,5 км, транспортира въглища от икономическата столица Нуадбибу дълбоко в пустинята до град Зуерат. Има 200 вагона и само един е пътнически. Можете да се возите във вагон с въглища или можете да се слеете с местните жители. Жените се карат и крещят през цялото време. Ако никой не се кълне, тогава някоя от жените разбира, че е дошло нейното време, и започва да прави сцени. Особено ако мъжът й е виновен. Матриархат, какво да се прави.
В Мавритания ми подариха хубав подарък – национален костюм. Той е много красив, но не много удобен.
В Сенегал плавахме по реката с ферибот. Няколко дни по-късно границата беше затворена и ние живеем тук от шест месеца.
Сенегал е страна, в която бедните хора ядат стриди и пресни морски дарове за обяд и манго за десерт. Това е държава, която има собствено море. Изключително солено – около 40% сол, но поне няма как да се удавите. И е розово, защото в него живеят солоустойчиви микроорганизми – халофилни археи.
В Сенегал се ожених за Василий. По време на церемонията не забравяйте да изясните дали искате моногамия или не (знам, че има чужденки, които дават на сенегалските си съпрузи право на многоженство). Също така трябва 3 пъти да кажете „да“, за да влязат вашите думи в сила.
Животът в столицата на Сенегал, Дакар, е много скъп. За да пребивавате тук повече или по-малко нормално, се нуждаете от около 2500 долара на месец. Но по улиците има само хубави коли. Почти невъзможно е да закупите автомобил за по-малко от 1300 долара. Но можете да си купите магаре, кон или овен на пазара и да се придвижвате по улиците наравно с останалите.
Тук е безопасно, ако спазвате определени мерки и сте бдителни. В началото, когато все още не говорехме местните езици (френски и Волоф), възприемахме с ужас всяка фраза на минувачите (бяхме сигурни, че те искат пари). Сега разбираме, че просто сме интересни на хората и те искат да общуват с нас. Понякога, ако сме на пазара или се разхождаме из града, местните търговци дори предлагат да споделят обяда си с нас.
Веднъж седяхме в малко заведение на брега (в него има много евтини стриди) и гледахме красив фар. Излезе един сенегалец, застана между нас и фара (с гръб към нас) и започна да пише, възхищавайки се на красивата гледка. Васили и аз вече сме свикнали с подобни неща и просто продължихме да ядем стриди (2,50 долара за дузина е по-красиво от вашите фарове!).
Сенегалците се страхуват от духове и магия. Като защита те носят такива гривни на ръцете си.
Мъжете носят национален костюм – бубу. Прилича на рокля за мъже. Изглежда стилно.
На север (тук е + 45°С в 22:00!) живяхме известно време в село с хора от племето Фулбе. Те имат кастова система. Посетихме местния диспансер – има един лекар от Дакар за целия регион. Показаха ни схемата си на ваксинация и се оказа, че сенегалците са ваксинирани по-добре от московчани.
Това е момче на име Алон (от работническата каста), той прави веждите на всички жени и момичета в селото.
Посетихме и центъра на страната – там за няколко дни засадихме мангрова гора заедно с местните жители – в жегата, до коленете във вода. В резултат на това всички заедно сме засадили около милион дървета (150 хектара). И докато четете тази статия, те продължават да се засаждат. Много е трудно, но хората го правят не за пари, а заради живота: защото знаят, че това ще им даде повече риба, стриди и т.н.
В едно от селата попаднахме на католическа църква: тя стои на брега и има биоклиматичен дизайн. Виждате ли стълбите? От една страна, тя е затворена от горещия вятър, наречен харматан, а от другата, отворената страна, вятърът духа от океана и проветрява цялата църква. Удобно, безплатно и красиво.
Това е Йохана, дъщерята на известния сенегалски еколог Хайдар ел-Али. Тя организира гмуркане веднъж седмично и събира пластмасови и найлонови отпадъци от морското дъно. Разбира се, подобни дейности няма да изчистят океана от пластмаса, но привличат вниманието към проблема. Йохана и нейната асоциация също участват в информационни дейности, като наводняване на града с плакати „Морето не е кофа за боклук“.
Дивите генети постоянно се катереха в нашия апартамент в Дакар. Отначало се страхуваха от нас, но след това започнаха да се чувстват като у дома си. Основното нещо е да не ги гледате, в противен случай те бягат.
В Шахматната федерация на Сенегал ме пуснаха да играя едновременно срещу трима играча и за мой срам загубих всичките 3 мача. Казаха ми, че сенегалците са добри шахматисти.
На тази снимка е Наташа от Сенегал. Тя се подготвя за международен музикален конкурс!
Ще продължим скоро! Купихме тази кола от шофьорска школа, така че тя има 6 педала. Почти сме свикнали с факта, че капакът на нашата развалина излита и скоростната кутия се чупи в движение, но ние ще стигнем поне до Абиджан (това е в Кот д’Ивоар).
