Когато границите между съпричастност и задължение се размият, се появяват лични истории, които поставят под въпрос възприятията ни за отговорност и подкрепа. Преживяването на една жена, споделено публично, поставя тази дилема на преден план.
През септември 2022 г. една жена излъчва оплакванията си от годеника си в Reddit, като поставя личния си живот в центъра на общественото внимание. Авторката на поста (АП), 28-годишна жена, се оказва въвлечена във финансово затруднение, включващо 30-годишния ѝ годеник Джак и неговия приятел Стив, 33-годишен оцелял от рак.
АП обясни, че бъдещият ѝ съпруг е бил до приятеля си по време на пътуването му с рака, като добави: “Стив отново започна да излиза и да общува, което е страхотно!” Въпреки това настояването на Джак АП да поеме разходите на Стив, като се позова на предишни заболявания на приятеля си и финансови затруднения, се превърна в повтаряща се тема в техните взаимоотношения.
“Всеки път, когато излизаме, Джак очаква от мен да плащам за храната или напитките на Стив, като използва оправданието: “той имаше рак, прояви малко съпричастност”, разказва АП.
Това очакване се разпростирало отвъд храненето и включвало и други покупки, което създавало значително напрежение за АП. Въпреки че първоначално се съгласява, толерантността на АП намалява, като кулминацията е отказът ѝ да продължи този модел на харчене.
“Веднъж отидохме в магазин за електроника и Джак ми каза да платя за покупките на Стив, защото “той е болен от рак”, аз го изсмуках веднъж и два пъти, но след това му казах, че не мога да го правя повече”, разкри АП.
Конфронтацията се разразява в ресторант, когато АП е подканена да плати за храната на Стив, което води до категоричен отказ и последващ спор с Джак.
Когато АП била готова да плати сметката, Джак й направил жест да плати и за храната на Стив. Тя се опитала да се държи така, сякаш не знае защо тя трябва да е тази, която плаща и веднага след това попитала Джак. “Джак очевидно не искаше да каже “защото има рак и се бори” на глас и пред Стив, затова ме помоли да изляза навън, за да можем да поговорим”, обясни АП.
АП отказала да излезе навън и му казала, че няма за какво да си говорим. Тя спомена, че това, че Стив има рак, е жалко, но не е нейна отговорност да плаща сметките му. След това тя само платила за обяда им и напуснала заведението.
Докато си тръгваше, тя чу как Джак се извинява на Стив. След тази среща той не се прибира вкъщи и ѝ изпраща обидни съобщения.
Отговорът на Джак, предаден чрез текстовите съобщения, бил да накаже АП, като заклеймил действията ѝ като “нехайни, дребнави, егоистични и недалновидни”.
Той споменава значението на добротата, като предполага, че отказът на АП да плати е бил прекалена реакция. За разлика от него, АП поддържаше тезата, че финансовото положение на Стив не е нейно бреме, което трябва да понесе.
Тя казала на съпруга си, че ако той толкова много иска тя да плаща за Стив, тогава той трябва да е този, който плаща за него. Разказът взел връх, когато АП решила да сподели изпитанието си в социалните медии. Обикновено личният ѝ живот не трябва да се споделя, но АП се почувствала принудена да потърси мнението на другите за решението си да се противопостави на изискванията на годеника си.
Тази постъпка изведе историята ѝ на преден план, предизвиквайки дискусии за границите на съпричастността, отговорностите във взаимоотношенията и значението на взаимното уважение и разбиране. АП постави под въпрос решението ѝ да се противопостави на исканията на годеника си, като прикани общността на Reddit да изрази мнението си за нейните действия.
“Правилно ли беше да оставя годеника си в ресторанта, без да плаща за приятеля си?” – попита тя, търсейки потвърждение и гледна точка от другите. Тя покани общността на Reddit да прецени действията ѝ, търсейки потвърждение или критика на позицията ѝ срещу това, което тя възприема като несправедливо очакване.
В секцията с коментари един от потребителите на Reddit попита АП защо годеникът ѝ не е този, който плаща за приятеля си. Тя отговори: “Той обеща да върне всичко, след като започне работа, дори носи малка тетрадка, за да записва за какви неща съм платила и колко съм платила. Не, не съм го притискала да ми плати, но той настоява, като казва, че не може да се насили да позволи на мен, жената, да плащам за неговите нужди”.
