in

Гледахме “Игра на калмари” и определено не открихме положителен герой

Трудно е да се намери човек, който не е чувал нищо за сериала „Игра на калмари“. Благодарение на Netflix корейската драма е известна по целия свят. Тя незабавно роди множество мемове и в интернет се появиха фенски групи, в които горещо се обсъжда съдбата на героите в сериала.

Advertisements

Ние от Поничка също гледахме модерния сериал и дълго спорихме дали в него има хубави неща или не. Дори не успяваме да симпатизираме на някой от участниците в тази елиминационна игра. Важно: ако все още не сте завършили гледането, внимавайте – в текста има спойлери.

Нека започнем с главния герой, на когото вие и аз на теория трябва да симпатизираме. Сонг Ги-хун отдавна губи работата си и живее с възрастната си майка. Той също така периодично се проявява като неделен татко за дъщеря си, която е отгледана от бившата му съпруга и богатият й втори баща.

Изглежда, че е обикновен човек, който просто няма късмет в живота. Но още от първите кадри на филма вие сте пропити с чувство на леко отвращение към този егоистичен персонаж. Особено когато виждате как тихо взима банковата карта на майка си и изпада в истерия, докато се опитва да намери ПИН кода. В този момент той очевидно не изпитва никакви угризения на съвестта. Просто иска парите, спечелени от възрастната жена с големи трудности и заделяни цял живот.

Сонг Ги-хун бързо изхарчва парите, които е получил на банкомата, а накрая си мисли: „Какво да подария на дъщеря си за рождения й ден?“ След това прави опит да вземе играчка – опитва се да я извади от специална машина, като отново се изнервя, когато не успява.

В резултат на това Ги-хун носи на момичето безполезен подарък и дори не проверява какво има в кутията.

Сега погледнете дъщерята на главния герой. Татко е вечно дете, а това момиче има очи на възрастен. Изглежда вече е свикнала с факта, че не трябва да очаква нищо добро от баща си.

Най-интересното е, че една от причините Сонг Ги-хун да влезе в играта на мистериозния остров е желанието на бившата съпруга и новия й съпруг да изведат момичето в чужбина. Той разбира, че не иска това. Оказва се, че хората, които издържат детето му, са готови да й дадат добро образование и да осигурят по-добри условия за живот. Но за бащата, който се появява само спорадично в живота на дъщеря си и не оказва финансова помощ, това е твърде голям шок.

Въпроси поражда и моментът на „покана“ за играта. “Бихте ли се съгласили да играете в метрото с непознат?” Може би по този начин те се опитват да ни покажат, че героят вече най-накрая е стигнал до дъното и ще направи всичко в името на парите.

Сред играчите има различни хора, но малко от тях предизвикват съчувствие. Освен може би брачната двойка, която трогателно се подкрепя по време на цялата елиминационна игра. Но твърде бурната реакция на съпруга към смъртта на жена му в едно от състезанията е неразбираема. Не са ли предполагали, че в най-добрия случай само един от тях ще оцелее, когато са решили да участват заедно в играта?

Останалите играчи изглежда са подбрани по типажи. Имаме мъдър старец, злобно момиче, заклет главорез и дори “синът на приятелка на майка ми” – Чо Санг У, който в миналото е бил гордостта на семейството, надарен ученик и успешен финансист.

Всеки от тях има свои собствени причини да се състезават за огромната парична награда. И най-вече това са огромни дългове към кредитори. Единственото изключение, може би, е възрастният О Ил Нам: той е решил да си прекара добре, защото знае за фатална болест, която го разяжда. И човек би искал да го съжалява, но в края на сериала се оказва, че милият старец всъщност е хитър манипулатор.

От друга страна, именно О Ил Нам даде шанс на всички да спрат играта. Когато хората в червено разрешиха да направят това, той гласува последен и от него зависеше дали опасното състезание да приключи или не. И ако хората, стъпвайки за пръв път на острова, всъщност не знаеха какво ги очаква, то втория път те се върнаха към играта съвсем съзнателно.

Момичето на име Канг Се-бьок също изглежда симпатично. Всъщност тя влага всичките си сили, за да изведе майка си в Южна Корея и да осигури прехраната на малкия си брат.

Но от първите кадри на сериала я помним като измамница и лъжкиня. Първоначално тя безсрамно присвои парите, които паднаха от джоба на Сонг Ги-хун (може би, ако не беше този епизод, той не би се забъркал в опасната игра), а след това го заблуждава, когато го моли да развърже въжетата.

На този фон Чо Санг У, да, същият „син на приятелка на майка ми“, дори изглежда честен. Той първоначално върви към целта си и не мами никого с въображаема доброта и грижа.

Но това поведение предизвиква ярко отхвърляне в  главния герой. Сонг Ги-хун осъжда своя приятел от детството, но наивно забравя, че самият той е нагласил стария О Ил Нам да играе с камъните, възползвайки се от факта, че старецът е получил пристъп на деменция.

Сега нека видим какво направи главният герой със спечелената сума. Да, всъщност нищо. Той не се втурна към дъщеря си, която през това време вече беше безопасно изведена в друга страна, и не започна да помага на брата на починалата на острова Канг Се-бьок. Той просто се скиташе по улиците, докато случайно не срещна старецът, който се оказа жив и научи цялата истина за играта.

След това Сонг Ги-хун се опитва да направи нешо добро, но изглежда, че след играта нищо не се променя в него – той продължава да не мисли за последствията от действията си. Първо, той поставя брат Канг Се-бьок под грижите на майката на Чо Санг У и тържествено им връчва огромен куфар с пари. В същото време никой не пита възрастната жена дали е съгласна да се наеме с грижите за непознато дете. Плюс това, такава космическа сума пари в беден район очевидно ще предизвика подозрение и ненужни проблеми.

След това главният герой купува самолетен билет и се запътва да зарадва дъщеря си с преобразяването си, но в последния момент той се обръща и решава да влезе в битка с организаторите на игрите.

Изглежда, че няма особени промени до края на сериала: главният герой остава голямо егоистично дете, което не мисли нито за секунда за чувствата на другите и последствията от действията си.

Тревожите ли се за хора, които са изпаднали в трудна житейска ситуация, или смятате, че всеки е отговорен за себе си?