Кристофър и Алис имаха красиво семейство, но след смъртта на Алис то се разпада. Въпреки това, чрез акта на вяра, Кристофър успява да го събере отново.
Кристофър и Алис бяха двойка от гимназията и се ожениха веднага след дипломирането си. Те се срещнаха като тийнейджъри и химията беше неоспорима.
С напредването на връзката им през годините много от връстниците им им завиждаха, защото бяха открили това, за което на мнозина им трябва цял живот. Когато приятелките на Алис я питаха как е открила “г-н Правилният” толкова рано, тя просто отговаряше с леко шеговит тон:
— Честно казано, просто се молех. Винаги съм искала брак от ранна възраст. Затова започнах да се моля рано. Ако търсите същото, тогава по-добре започнете възможно най-скоро.
Алис беше жена на вярата, докато Кристофър не вярваше в Бог. С течение на годините те започнаха да ходят заедно на църква, но Кристофър го правеше само за да успокои жена си.
Двойката винаги е искала голямо семейство, надявайки се може би на три деца. Те обаче така и не бяха готови за това, което съдбата им беше приготвила.
Алис роди петзнаци и Кристофър беше напълно объркан, защото Алис веднъж беше споменала, че е мечтала да има петзнаци.
След раждането на децата му вярата на Кристофър се запали и той става по-активен в църквата заедно със семейството си.
Кристофър беше решил да напусне работа и да се грижи за децата на пълен работен ден, защото бяха твърде малки за бавачка. Алис беше започнала нова работа, която беше по-добре платена от тази на Кристофър, така че тя пое ролята на издържаща семейството им. И двамата изиграха ролите си възможно най-добре.
Родителите на Алис не се интересуваха много от Кристофър или от организацията на домакинството им. Те презираха идеята Кристофър да гледа децата, докато Алис работи, и го виждаха като признак на слабост от страна на Кристофър.
Освен това родителите на Алис гледаха с пренебрежение на Кристофър, защото той беше сирак от беден произход. Те вярваха, че Алис може да се справи по-добре, но Алис се придържаше към партньора, който беше избрала.
Алис разбираше, че работата и ролята на Кристофър в техния брак са безценни. Тя беше наясно, че не са много мъжете, които биха пожертвали кариерата си и още повече гордостта си в името на семейството си. Дори приятелките й завиждаха колко прекрасен е съпругът на Алис.
Но една съдбовна нощ Кристофър получи посещение, което напълно разби света му. Правеше вечеря за децата и Алис, която се прибираше от командировка.
Докато нанасяше последните щрихи на вечерята, чу кола да спира. Кристофър беше развълнуван от завръщането на Алис, така че веднага се втурна към вратата, за да й помогне с чантите.
— Хей, скъпа! Не те очаквах толкова скоро. Бях… — извика Кристофър, докато отваряше вратата за неочаквана изненада. Двама полицаи застанаха пред него. И двамата свалиха шапките си, очите им бяха пълни със съжаление.
Полицаите обясниха, че Алис е починала при злополука и попитаха дали Кристофър може да им помогне да идентифицират тялото. В онзи ден, когато Кристофър разбра, че съпругата му я няма, той загуби малкото вяра, която бе имал.
Следващите седмици бяха кошмар за Кристофър. Родителите на жена му го изгониха от дома му и взеха децата. Той беше лишен от родителски права, защото нямаше работа и жилище.
Децата бяха обезумели, че не само са загубили майка си, но сега не могат да виждат и баща си. Те никога не са били близки с баба си и дядо си, така че се чувстваха сами.
Кристофър се озова на улицата и се бореше да си намери работа в състоянието си. Никой не му даде шанс, защото изглеждаше отчаян, беден и бездомен. В този момент Кристофър беше напълно погълнат от отчаяние.
Често получаваше безплатните си ястия в местната църква. Един ден той реши, че няма какво повече да губи и ако има време да призове Бог, то беше сега. От този ден той се молеше с една и съща молитва всеки ден:
— Боже, моля те, върни децата ми.
Той се молеше с една и съща молитва всеки ден в продължение на два месеца. Тогава един ден той намери писмо “от Бог” близо до мястото, където спеше. Имаше предложение за работа и бележка, която гласеше: “Няма нужда от скъп костюм. Ела такъв, какъвто си. Защото Бог ни приема такива, каквито сме.”
Кристофър отиде на интервюто и получи работата. Новият му шеф Брус обясни, че той е изпратил писмото. Беше чул молитвата му в църквата и това му припомнило вината му за смъртта на сина му, когото беше пренебрегнал. Той го приел като знак от Бог да помогне на Кристофър.
Кристофър беше изключително благодарен и вярата му никога не е била по-силна. Той работи усилено във фирмата и получи къща. В крайна сметка той убеди съда да възстанови родителските му права и те отново бяха семейство.
