Една болногледачка реши да положи допълнителни усилия за възрастната дама, за която работи, като я изненада със смяна на обстановката, въпреки че не й е позволено да напуска къщата.
Мариса Гибс беше страстна болногледачка, назначена да се грижи за възрастна жена на име Елизабет. Елизабет не можеше да се движи добре, след като получи лек инсулт преди години и не можеше да напуска дома си поради напредналата си възраст.
Тъй като прекарваше всичките си дни на закрито, Елизабет понякога ставаше капризна и шумно заявяваше, че е отегчена, така че Мариса се опита да забавлява старата дама, като планираше ежедневни дейности и за двете.
Елизабет винаги споделяше истории с Мариса за това колко приключенски настроена е била, когато е била по-млада.
— Навремето обичах да пътувам, да се разхождам и да се катеря по планини, нали знаеш? — казваше тя и Мариса слушаше внимателно увлекателните й истории.
— Коя беше любимата ти част от това да си на открито? — попита я Мариса един ден, докато Елизабет й разказваше за честите си пътувания до европейските провинции.
— О, цветята, разбира се! Обичах да гледам красивите цветни полета, да помирисвам цветята и да правя снимки с малкия си фотоапарат. — възкликна Елизабет. — Как ми се иска отново да видя цветя. Сега всичко, което виждам, са стените на дома ми и онази скучна стара ограда пред прозореца ми.
Мариса съжаляваше Елизабет, защото въпреки че беше вече стара, в нея имаше още много живот. Искаше й се да може да изведе Елизабет от къщата, но не й беше позволено поради многото рискове за здравето й.
Един ден Мариса реши да направи нещо за Елизабет. Това беше нейният почивен ден, но тя избра да го прекара в подготовка на изненада за старата дама.
Тя отиде до железарията, за да купи някои материали, след което се върна в къщата на Елизабет и започна да боядисва старата бяла ограда в красив светлорозов цвят.
Когато свърши с боядисването на оградата, тя започна да подрязва тревата в градината и изкопа дупки в земята. Тя внимателно извади цветята, които беше купила от местния магазин за растения, и ги подреди в редове.
Само за няколко часа градината на Елизабет се превърна от скучен, безжизнен двор в пъстра цветна градина, пълна с различни цветя и наскоро боядисана розова ограда.
Преди Мариса дори да успее да информира Елизабет какво е направила, Елизабет вече беше тръгнала към прозореца и го беше видяла. Очите й се разшириха, когато забеляза, че вече не се взира в скучната си стара ограда.
— О Боже мой! — Тя ахна, докато бързо се опитваше да отвори прозореца си. — Мариса! Какво направи? — каза тя, шокирана от трансформацията.
— Изненада! — каза Мариса, вдигайки ръце във въздуха. — Исках да ти дам промяна на обстановката.
Елизабет не можа да се сдържи и заплака.
— Не мога да повярвам, че направи всичко това за мен. Ела тук горе. Трябва да те прегърна. — каза тя.
Мариса се усмихна и влезе в къщата. Щом се изкачи по стълбите, тя видя Елизабет да я чака с широко разтворени ръце.
— Благодаря ти, скъпа! — извика Елизабет. — Това е най-хубавото нещо, което някой някога е правил за мен.
— Много се радвам, че ти харесва! Сега можеш да виждаш красиви цветя всеки ден, както преди. — каза Мариса на Елизабет, изпращайки я обратно до прозореца.
— О! Почти забравих. — каза Мариса, търсейки бързо нещо в чантата си. Тя извади запечатан освежител за въздух с аромат на „цветни полета“.
— Какво е това? — попита Елизабет.
— Това е освежител за въздух, който ще поставим точно тук. — обясни Мариса и го постави пред прозореца.
— За какво е? — попита отново Елизабет.
— Това ще завърши изживяването за теб. Може да не можеш да излезеш на открито, но можеш да се събудиш и да помиришеш цветята. — каза Мариса, като нежно прегърна раменете на Елизабет. Заедно те вдишваха свежия аромат на цветя, докато гледаха през прозореца към красиво оформената градина.
От този ден настроението на Елизабет значително се промени. Тя започна да чака с нетърпение да се събуди сутрин и настояваше да ходи до прозореца по-често. Това в крайна сметка се оказа добре за нея, защото й позволи да направи някои стъпки, въпреки че беше само в къщата.
