Любяща баба, която навършва 82 години, иска да изненада внучката си с празнуване на рождения си ден в парка. Тя чака няколко часа под жаркото слънце, но никой от семейството й не се появява, след като научават, че е чистачка.
Отношенията между баби и внуци винаги са специални. За да подхранват тази уникална връзка, бабите биха направили всичко, за да насърчат любов, търпение, мъдрост, забавление и подкрепа за своите внуци. Баба Дорис от Чарлстън също искаше да направи нещо специално за любимата си внучка Алиса.
Когато се замисли как да зарадва внучката си, тя си спомни, че наближава 82-ият й рожден ден. Затова Дорис реши да спретне прекрасно градинско парти в парка. Но единствената пречка, която имаше, беше, че нямаше достатъчно пари за случая.
Дорис не искаше да иска пари от сина си Кевин или дъщеря си Ела, защото смяташе, че е несправедливо да ги натоварва с нежелани разходи. И така, тя реши да си потърси работа…
Бабата беше отпращана от почти всеки праг, до който стигне, молейки за работа. Хората смятаха, че е твърде стара, за да работи и не искаха да я наемат.
Тя най-накрая завъртя колелото на късмета, когато директор на местно училище беше трогнат от нейната история и я нае като чистачка. Това беше единствената свободна позиция и на бабата беше определен коридор до залата, за да мете и чисти.
Дорис беше възхитена, мислейки, че ще спести достатъчно пари за два месеца за партито. След смъртта на съпруга си преди 20 години тя живееше сама в малката си къща само на една пресечка от сина си и дъщеря си, така че всеки път, когато Кевин виждаше майка си да излиза необичайно, започваше да става любопитен.
— Мамо, къде отиваш? Не трябва ли да си почиваш? Каза, че те болят краката. — попита той Дорис, след като я забеляза да излиза един ден. Тъй като искаше да изненада всички, Дорис излъга Кевин.
— Сине, вече съм добре. Просто исках да се разходя в парка. — измърмори тя.
Кевин й повярва и го отхвърли.
Дорис работеше, за да спечели достатъчно пари за партито. За разлика от другите служители в училището, които получаваха месечно възнаграждение, тя получаваше седмично възнаграждение.
Училището беше обявило позиция за чистачка и искаше да задържи Дорис като заместник, докато не наемат чистачка на пълен работен ден. През следващите два месеца бабата работи усилено, за да спести пари. Тя беше щастлива да го направи и никога не се оплакваше от нищо.
Един ден тя забеляза необичайна суматоха в коридора. Както се оказа, това беше абитуриентският бал на учениците от последната година. Районът, в който работеше Дорис, водеше до мястото на събитието.
Дорис не знаеше, че Алиса е последна година там и ще участва в събитието. Момичето беше във ваканция и тъкмо се беше върнало на училище, без да знае, че баба й е чистачка там.
Малко по-късно Алиса пристигна с баща си и леля си. Тя забеляза, че децата се подиграват на възрастна дама и отиде да види.
— Бабо?! — Алиса изпищя. — Какво правиш тук и защо държиш мопа?
Децата наоколо избухнаха в смях и започнаха да дразнят Алиса и баба й.
— Хей, вижте, бабата на нашата бъдеща кралица на бала е чистачка в нашето училище. — каза някой.
— Няма как, братле… Не танцувам с внучката на чистачката! — добави друго момче.
Алиса се смути. Тя изтича разплакана при баща си, който тъкмо се канеше да се прибере с колата.
— Татко, хайде да се прибираме… Не искам да съм тук дори за минута. — изхлипа тя.
Кевин и сестра му бяха шокирани.
— Какво-какво стана, скъпа? — попита той. — Ти се подготвяше за това събитие с месеци. Защо плачеш? — попита бащата.
Чу гръмогласен смях, идващ от коридора, и преди да излезе да провери, видя слаба фигура да се приближава към него с парцал.
— Мамо??? — Кевин изпищя. — Какво, по дяволите, правиш в тази униформа? Остави това нещо. Остави го и стой там. Не се приближавай до нас.
— Да не би да е полудяла? — добави Ела. — Мамо, какво ти става?
Дорис беше наранена, след като чу думите на децата си.
— Но милички, просто се опитвах да спестя пари за…
Кевин далеч не беше просто бесен.
— Млъкни, мамо! Стой там и не говори. Трябваше да ни кажеш, че работиш тук. За какво ти трябваше да работиш като чистачка? Ти си срам за нас. Не говори с мен!
Тримата избягаха с колата си, оставяйки Дорис с разбито сърце и без думи. Дълбоко в себе си тя се надяваше, че синът й ще й прости и ще разбере, ако му обясни. Но тя нямаше представа какво ще се случи след това.
Дорис взе последната си заплата и напусна работа. Тъй като беше спестила достатъчно пари, за да организира партито, тя не искаше да работи повече. Тя също беше наранена от това как децата й се подиграваха, така че не искаше да се върне на работа и да нанесе още срам на внучката си.
В опит да поправи нещата, Дорис отиде да се срещне със сина си и внучката си на следващия ден. Тя мечтаеше как Кевин ще я прегърне и ще каже, че съжалява, че е бил толкова груб с нея. Но не беше нищо друго освен сърдечна болка, когато Кевин затръшна вратата в лицето на майка си и я помоли никога повече да не идва.
— Стига, мамо…не искам да идваш отново и да нараняваш още повече дъщеря ми. Тя вече е разочарована от случилото се вчера и не искам да добавяш към това. — възмути се Кевин.
— Но сине, дойдох да ви поканя всички на моя 82-и рожден ден утре. — каза през сълзи Дорис. — Организирах малко парти на любимата ни поляна в парка… Ще ви чакам в 9 сутринта… Моля, не ме разочаровайте. — извика тя и си тръгна.
На следващия ден, на рождения си ден, Дорис отиде в парка и намери светло, чисто място на поляната. Тя носеше тежки кошници с храна и постелки за случая. Подреди всичко и го запълни с кутията за торта за рождения си ден.
Дорис изчака цял час, оглеждайки се за сина си и семейството му, но те така и не се появиха. Хората, които минаваха покрай пикника, бяха любопитни. Те спряха да разгледат, преди да се заемат с работата си.
Горката баба Дорис беше вперила очи в главната порта на парка. Вече беше 2 часа, а тя чакаше семейството си под жаркото слънце повече от пет часа.
— Моля те, Исусе, моля те да дойдат. — молеше се тя през сълзи с очи, вперени в главната порта.
Миг по-късно тя видя силует на семейство, приближаващо се към главната порта, и изтича към тях толкова бързо, колкото крехките й крака можеха да я носят.
— Кевин? Ти ли си? — разтревожено попита бабата и посегна към рамото на непознат. — Алиса, скъпа моя. Знаех си, че няма да разочароваш баба си.
Тя изтича след тях, за да ги прегърне, но беше силно разочарована. Не бяха Кевин и Алиса.
— Аз… толкова съжалявам. Мислех, че си моят син и внучката ми. — извини се тя и се обърна през сълзи.
Дорис изчака още няколко минути, преди да започне да опакова нещата си. Тя взе всичко и тръгна към къщата на сина си, надявайки се да отпразнува дългоочаквания рожден ден в неговата къща. С натежало сърце тя тъкмо се канеше да посегне към звънеца, когато вратата се отвори със скърцане и видя Кевин от другата страна.
— Сине, чаках те много дълго време. — извика тя, гледайки Кевин. Но той не й обърна внимание и тръгна.
— Няма ли да ми простиш? Исках да изненадам внучката си с любимата й торта за рождения ми ден. Направих и твоите любими шницели и пай. Исках сама да организирам това парти, затова работех като чистачка в училището. Съжалявам, синко. Трябваше да ти кажа по-рано.
Кевин все още беше бесен на майка си. Той все още не беше готов да я слуша.
— Заради теб балът на Алиса беше провален. Само заради това, което направи, мамо. Как можа лесно да ме помолиш да ти простя, че развали щастието на дъщеря ми?
— Защо изобщо говориш с нея? — Ела се ядоса. — Мамо, моля те, тръгвай си. Ти си срам за нас. Моля те, не идвай тук, докато не те извикаме.
Алиса чу баща си и леля си да крещят на Дорис и се втурна навън.
— Стига! Спрете и двамата! — извика тя и прегърна баба си. — Спри да крещиш на баба. Тези момчета бяха чудовища, които не знаеха как да се отнасят с една жена. Не си по-различен от тях, ако не знаеш как да се отнасяш с майка си!
Кевин и Ела бяха смаяни от думите на момичето.
— Бабо, много ми липсваше! Вчера дойдох в къщата ти да се извиня, но беше заключено. Опитах се да ти се обадя, но ти беше оставила телефона си в нашата къща. — плачеше Алиса.
— Ела, да тръгваме. Не искам да оставам нито минута повече тук…И тате, не ми се обаждай. Не искам да говоря с теб или да те виждам повече. Мразя те, че нарани баба. Тя е по-ценна от всички пари и диаманти, които имате. Можем да спечелим активи и репутация обратно, но не можем отново да спечелим толкова любяща баба.
В този момент Кевин осъзна грешката си. Той не беше готов да остави дъщеря си да си тръгне. Нещо повече, той се срамуваше от себе си, че е наранил бедната си майка, вместо да оцени усилията, които тя положи, за да направи дъщеря му щастлива.
Кевин изтича след майка си и дъщеря си и ги прегърна. Той избухна в сълзи и помоли Дорис за прошка.
— Съжалявам, мамо. Бях увлечен, опитвайки се да запазя репутацията си в обществото. Трябваше да разбера, че никоя работа не е голяма или малка, чиста или мръсна. Не успях да разпозная доброто ти сърце. Любовта ми към престижа и дъщеря ми ме заслепи, за да не видя любовта и жертвите ти. Съжалявам. — изхлипа Кевин.
— Моля те, прости ни, мамо! — каза Ела.
Дорис ги прегърна и се разплака. Алиса пренесе кошниците с храна вътре и организира всичко за рождения ден на баба си.
Докато Дорис разрязваше тортата за рождения си ден, семейството си направи красиви снимки, а къщата им кънтеше от смях. Кевин осъзна грешката си и предложи на майка си да се премести при тях. Въпреки че Дорис не беше склонна, тя не можеше да откаже и с радост се нанесе.
От този ден нататък Дорис и Алиса бяха неразделни. Говори се, че бабата решила да спести пари за 83-ия си роден ден и започнала клас по печене на сладкиши в квартала.
Браво, бабо Дорис!
