Възрастна дама се сприятелява със своя съседка, която има 3 деца. Когато съседката й е диагностицирана с терминална болест, тя й дава обещание.
Животът беше труден за Линда Рандал, след като нейният любим съпруг почина. Те не бяха благословени с деца, така че Линда остана съвсем сама на 72 години.
Линда се затвори в къщата си с дръпнати завеси за дълго време. Тогава един ден някой почука на вратата й. На верандата стоеше красива жена с дете.
— Какво искаш? — попита Линда. Тя не осъзнаваше, че животът й ще се промени.
— Здравейте — каза хубавата жена. — Съжалявам, че ви безпокоя, но топката на сина ми падна в задния ви двор. Имате ли нещо против да влезем да я вземем?
— Влизай — каза Линда. Тя заведе жената и момчето й до задната врата и наблюдаваше как детето прибира топката. Хубавата жена се усмихна.
— Много благодаря! — каза тя. — Току-що се нанесохме с децата ми.
— Колко деца? — попита Линда. — Дано не са шумни!
Хубавата жена каза:
— Еди е на 7, Пами е на 4, а Кари е на 13. Те са добри деца, но признавам, че понякога са малко шумни. Знаете какви са децата.
— Не, нямам! — каза Линда. — Никога не съм имала деца. Не мога да ги понасям!
— О — каза младата жена и се изчерви. — Ще се опитам да ги накарам да мълчат… Между другото, аз съм Кели. Кели Харис.
Линда се намръщи.
— Надявам се! Аз съм Линда Рандал. Госпожа Рандал за вас!
Линда държеше под око децата на Харис. Момчето беше шумно, но тийнейджърът беше тих, а момиченцето беше най-сладкото малко същество с руси къдрици.
Линда често гледаше децата и един ден тя изпече бисквитки и ги занесе в съседната къща.
— Здравей — каза тя неловко на Кели. — Направих твърде много бисквити. Мислех, че децата ще ги харесат.
— Благодаря ви — каза Кели. — Много сте мила.
— Просто не обичам да изхвърлям храна. — измърмори Линда. — Това е всичко!
Кели се усмихна.
— Имам голяма кана чай — каза тя. — Децата не пият чай, така че какво ще кажете да изпиете малко, за да не се налага да го изхвърлям?
Линда влезе и пи чай с Кели. Няколко дни по-късно тя „случайно“ направи голяма торта червено кадифе и я занесе в съседство. Тя и Кели пиха кафе.
Линда откри, че харесва Кели и се наслаждава на компанията на децата, особено на малката Пами. Кели каза на Линда, че се е преместила във Форт Лодърдейл, за да избяга от бившия си съпруг.
— Бях толкова млада, когато забременях с Кари. — обясни Кели. — Мислех, че Дейвид Харис е любовта на живота ми. Баща ми ми каза, че е боклук, но аз не го слушах.
— Както се оказа, баща ми беше прав. Когато Пами беше на две, най-накрая събрах смелостта да го напусна. Оттогава сме се местили два пъти, но мисля, че този път най-накрая се отървахме от него.
— Била си млада— каза Линда. — Всички правим глупави грешки, но във всичко това има нещо добро. Имаш 3 прекрасни деца.
— Да — каза Кели. — Те си струват всичко!
Линда прекара Деня на благодарността с малкото семейство; децата започнаха да я наричат баба Линда до Коледа. Линда никога не се беше чувствала толкова щастлива, откакто съпругът й беше починал.
Кели и децата се нуждаеха от нея точно толкова, колкото и тя от тях. Но тази Коледа се оказа мрачна. Линда забеляза, че въпреки че Кели се усмихваше и си играеше с децата, очите й имаха тъмна сянка.
— Какво става? — попита тя направо Кели. — Изкарай го навън, момиче!
— Линда — прошепна Кели. — Имам рак. Лекарят ми каза вчера. Чувствах се толкова уморена; помислих си, че може би е анемия. Рак в четвърти стадий. Те не могат да направят нищо.
— Не — извика Линда и очите й се напълниха със сълзи. — Не! Ти! Ти си толкова млада! Децата имат нужда от теб; трябва да съм аз!
— Ще имам нужда от теб, Линда — каза Кели. — Имам нужда да си силна.
— Всичко! — каза Линда. — Ще направя всичко за теб.
— Отивам при адвоката — каза Кели. — Аз… исках да те помоля да вземеш децата ми…
— Но аз съм твърде стара! — каза Линда. — Аз съм на 72, Кели. Каква майка бих била?
— Любяща! — каза Кели. — Но разбирам. Нямам семейство, Линда, и се страхувам, че бившият ми съпруг ще се опита да вземе децата. Оставям пълномощно на моя адвокат. Моля те, моля те, Линда. Нека не вземе децата ми!
Линда се поколеба.
— Ще се грижа за тях — каза тя. — Това е всичко, което мога да ти обещая; ще се грижа за тях. Разбираш, нали? Просто съм твърде стара…
Кели изглеждаше много тъжна, но каза, че разбира. Отне само три месеца на красивата, жизнена жена да избледнее в нейна сянка. Беше толкова слаба, че едва можеше да държи децата си.
Линда беше там всеки момент до самия край. Тя съобщи новината на децата и им помогна да опаковат нещата си. Социалният работник й каза, че децата ще бъдат настанени в дом за сираци.
— Ами приемната грижа? — попита Линда.
— Не обичаме да разделяме братя и сестри. — обясни жената. — А много малко семейства биха взели 3 деца. Пами сама ще бъде осиновена бързо, но и трите…
Тишината от съседната къща лазеше по нервите на Линда. Липсваше й звукът на децата и се ослушваше за стъпките на Кели на верандата.
— Трябва да ги видя. — каза си Линда.
Тя отиде до дома и излезе от колата си. Имаше някаква свада. Жена изкрещя на висока дама в зелена рокля:
— Можете да си запазите работата! Няма да готвя за тези наглеци!
— Но, Дарлийн! — извика дамата. — Ами вечерята?
— Не ми пука! – извика жената. — Могат да гладуват! — Тя обърна гръб и се отдалечи, докато дамата в зелената рокля кършеше ръце от отчаяние.
— Извинете — каза Линда. — Това домът за сираци ли е?
— Да — каза дамата, изглеждайки разсеяна.
Внезапно вдъхновение накара Линда да каже:
— Имате ли нужда от готвач?
— Да! — извика дамата. — Вие готвач ли сте?
— Аз съм много добра готвачка. — каза Линда. — И също ме бива в сладкарството.
— Можете ли да се справите с приготвянето на обяд и вечеря за седемнадесет деца всеки ден? – попита дамата.
— Да, мога — каза Линда. Тя влезе с дамата и не след дълго сервира вечеря и три ябълкови сладкиша, изпечени във фурната.
— Това мирише на сладкиша на баба Линда! — Линда чу развълнуван тънък глас.
— Глупости, Пами! — изсмя се Кари. — Имаш баба Линда в мозъка си. Тя дори не е дошла да те посети…
Двете момичета влязоха в кухнята и видяха Линда да стои там с мрежеста шапка на главата и престилка, увита около кръста.
— Баба Линда! — Пами избухна в сълзи.
— Еди! — Кари изпищя. — Баба Линда е тук!
Линда почти припадна, когато трите деца я прегърнаха. Очите й се напълниха със сълзи.
— Тук съм, деца— каза тя. — И ще бъда тук всеки ден!
Получи се наистина добре. Дамата, която ръководеше дома, беше щастлива. Всички деца харесаха готвенето на Линда и тя можеше да прекарва време всеки ден с децата на Кели.
Щеше да продължи така завинаги, но година по-късно дамата, която ръководеше дома, повика Линда в офиса си.
— Линда, какво знаеш за бащата на Кари, Еди и Пами? — попита тя.
— Той не е добър — откровено каза Линда. — Той е бил лош баща и още по-лош съпруг!
— Разбирам — каза дамата и изглеждаше много нещастна. — Той търси децата. Иска ги обратно.
— Не може! — ахна Линда. — Той… те няма да са в безопасност!
— Нищо не мога да направя. — каза тъжно дамата. — Съжалявам.
На следващия ден Линда отиде да посети адвоката на Кели.
— Не можете да позволите това да се случи. — извика тя. — Направете нещо!
— Нищо не мога да направя — каза спокойно адвокатът. — Всичко зависи от вас.
— От мен? — ахна Линда. — Какво имате предвид?
— Кели подреди нещата си. — каза той. — Тя ви определи за настойник на децата. Вие сте техен настойник. Тя също така остави клетвени декларации от полицията в три щата за насилственото поведение на бившия й съпруг. Децата са ваши, ако ги искате, г-жо Рандал. Всичко, което трябва да направите, е да подпишете документите…
Линда подписа и две седмици по-късно Еди, Пами и Кари се преместиха при нея. Бившият съпруг на Кели се опита да се бори за попечителството над децата, но съдията прочете показанията на Кели и отказа.
Единственият човек, който не беше доволен, беше дамата, която ръководеше дома. Трудно се намират добри готвачи. Малкото семейство се настани добре през следващите две години, но тогава някой почука на вратата.
— Госпожо Рандъл? — попита мъжът, който беше почукал. — Вие ли сте законният настойник на Кари Харис?
— Аз съм нейната осиновителка. — каза Линда грубо. — Какво искате?
— Аз представлявам имението на дядото на Кари Харис. Мога ли да вляза? — каза мъжът.
Мъжът влезе и шокира Линда и Кари, като им каза, че веднага щом Кари навърши петнадесет, тя ще получи еднократна сума от 500 000 долара.
— Разбира се — каза мъжът. — Когато Еди и Пами навършат петнадесет, те също ще получат своята част. Дядо им искаше да им даде добро образование и добър старт в живота.
Линда беше възхитена! Сега тя знаеше, че децата могат да отидат в колеж. Тя също знаеше защо баща им беше толкова настоятелен да получи попечителство! Не го беше грижа за децата; искаше парите!
Линда прегърна деца.
— Майка ви би била толкова щастлива! — извика тя. — Радвам се, че удържах на думата си и ви опазих!
Какво можем да научим от тази история?
- Обещанията се дават, за да се спазват, колкото и трудно да изглежда. Линда даде дума на Кели да се грижи за децата и в крайна сметка ги осинови, за да ги предпази.
- Семействата се градят на любов, а не на кръв. Линда стана майка на децата и се погрижи парите, оставени от дядо им, да бъдат използвани за тяхното образование.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
