Възрастна дама вижда малкото момче от къщата отсреща да се скита наоколо в студа, затова отива при него, само за да разбере, че майка му е изчезнала.
Г-жа Глоувър се взираше през прозореца, както обикновено всеки ден. Тя обичаше да гледа как семействата и децата тичат по улицата във Вирджиния. По-новите семейства се навъртаха около нея и това беше вълнуващо. Някои съседи я молеха да гледа децата им от време на време, което също беше страхотно.
Иначе по-възрастната жена беше самотна през повечето време. Четирите й деца живееха из цялата страна и имаха собствени семейства, за които да се грижат, така че не й се обаждаха или навестяваха много често. Виждаше ги на Деня на благодарността, Коледа и Нова година, но през останалата част от годината беше сама. Гледането на други семейства беше най-доброто й забавление.
Един ден се нанесе ново семейство — самотна майка със син — и г-жа Глоувър веднага забеляза, че жената използва жестомимичен език със сина си. Явно детето беше или глухо, или нямо, или и двете. Възрастната жена беше научила жестомимичен език преди години, когато се сприятели с прекрасна глуха жена в колежа.
Тя отиде да поздрави новите съседи, носейки пай и предложи да гледа момчето, когато има нужда.
„О, Боже мой. Благодаря ви много. Скоро ще трябва да приема това предложение“, усмихна се Сара и представи детето си Айзък на възрастната дама. Хлапето беше приятно изненадано, когато г-жа Глоувър използва жестомимичен език перфектно. Малко хора знаеха как да го използват.
След като поговори малко със Сара и научи повече за Айзък, който беше глух, по-възрастната дама се върна у дома.
***
Няколко дни по-късно г-жа Глоувър седна до прозореца си късно следобед. Беше готвила цял ден и най-накрая дойде време да се отпусне и да наблюдава хората.
По-възрастната дама се намръщи, когато забеляза Айзък да седи на тротоара пред къщата си. Той въртеше глава напред-назад, сякаш чакаше нещо. Г-жа Глоувър забеляза, че носеше чифт сандали, къси панталони и риза без ръкави, а вече беше доста хладна ранна есен.
Изведнъж Айзък обви ръце около себе си и започна да трепери. г-жа Глоувър се чудеше защо просто не се върна в къщата, където беше по-топло. Къде е Сара? — учуди се тя, загрижена.
Старата дама вдигна стационарния телефон, който беше близо до прозореца, и набра съседката си. Никой не вдигна. Това беше още по-тревожно, така че тя грабна сакото си и отиде при Айзък.
Използвайки езика на знаците, г-жа Глоувър го попита къде е майка му.
„Тя излезе до банката. Но мина доста време“, отговори момченцето, макар че ръцете му трепереха от студ. „Не можах да стигна до якето си, така че просто искам да я изчакам тук отвън.“
Г-жа Глоувър му каза да дойде с нея и те влязоха в къщата й, където тя уви треперещото дете с одеяло.
Тя набра мобилния телефон на Сара, но жената не отговори. Обади на още няколко съседи, но никой не знаеше къде е майката на момчето. По-възрастната дама започна да се паникьосва. Сара сякаш беше изчезнала. Но тя сдържа емоциите си, за да не изплаши детето.
„Моля, ако чуете нещо, кажете ми. Синът й е с мен. Той каза, че тя е отишла много бързо до банката и сега се притеснявам“, каза г-жа Глоувър на друга съседка, г-жа Франклин.
Почти всички на улицата бяха предупредени и всички чакаха Сара да се върне. Мина един час и още един час, докато г-жа Глоувър набра отново мобилния телефон на Сара и тя най-накрая вдигна.
Не, не беше тя. Беше друга жена.
— Ало? Кой е там? Защо отговаряте на телефона на Сара?” — попита г-жа Глоувър и тревогата й изплува на повърхността.
— Добър вечер. Аз съм сестра Мартин. Вдигам само защото пациентката ни, Сара, влезе по спешност и нямаме информация за контакт — каза жената и г-жа Глоувър се изправи с телефона на ухото си.
— Какво се е случило? Сара добре ли е? Аз съм й съседка. Тя е самотна майка и нейното дете е с мен. Не знам дали има семейство, но можете ли да ми кажете какво става? — измърмори възрастната дама, гласът й ставаше все по-паникьосан, докато говореше.
— Сара е колабирала в банката и в момента все още не е дошла в съзнание. Нямаме никаква информация за нея и се нуждаем от някой, който да подпише за някои тестове — обясни медицинската сестра.
— Идвам веднага — каза г-жа Глоувър и затвори.
Тя заведе Айзък в дома му, облече го в по-топли дрехи и те се втурнаха заедно към болницата.
Те отговориха на всички въпроси, на които можаха, но не беше много. Тестваха Сара и казаха, че вероятно е припаднала от ниско кръвно налягане. Когато се събуди часове по-късно, Сара обясни, че има заболяване и е забравила да вземе лекарствата си.
— О, скъпа. Поне е нещо лечимо! Слава Богу! — каза г-жа Глоувър.
— Благодаря ти, че си се погрижила за Айзък. Не знам какво щях да направя. Той можеше да остане сам с часове. Милото ми момче — извика Сара, докато прегръщаше Айзък.
— Сара, моля те, следващия път ми се обади. Можеш да доведеш Айзък в къщата ми дори за няколко минути. Няма да те таксувам нищо. Обичам децата и мога да бъда твой контакт при спешни случаи, ако няма кой друг. — предложи г-жа Глоувър, а искрените й очи разплакаха Сара още повече.
— Скъпа, не си сама. Нужно е цяло село, за да преминеш през живота и да отгледаш дете. Току-що се премести в нашето село и ние ще се грижим за теб — продължи г-жа Глоувър, потупвайки самотната майка по рамото.
— Благодаря ти — прошепна Сара.
Оттогава нататък Сара винаги оставяше Айзък с г-жа Глоувър, когато трябваше да излезе. А
г-жа Глоувър обичаше самотната майка и сина й да бъдат край нея, тъй като те станаха като семейство за възрастната дама.
Какво можем да научим от тази история?
- Винаги задавайте контакт за спешни случаи, защото никога не знаете какво може да се случи. Синът на Сара можеше да е сам и на студено дълго време, ако г-жа Глоувър не го беше виждяла през прозореца си. Винаги е най-добре да имате спешен контакт и да сте сигурни, че някой наблюдава децата ви.
- Не се страхувайте да се доверите на съседите си. Въпреки че не всички съседи са страхотни, те са най-близките ви хора и може да се наложи да разчитате на тях в даден момент.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителните имена или местоположения е случайна. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
