Възрастният Хенри спасява малко момче от хулигани, които се опитват да го бутнат в канализацията. На следващия ден луксозна кола пристига пред къщата на Хенри и същото момче излиза и се приближава до Хенри, заедно с родителите си.
Беше типична сутрин за Хенри, който от десетилетия живееше в самота.
Той напъха торбите с боклук в кофата пред малката си къща и се канеше да влезе вътре, когато спря.
— Какво, по дяволите? Какво си мислят, че правят тези момчета? — Хенри измърмори ядосано, когато видя двама тийнейджъри да тормозят малко момче от другата страна на улицата…
— Тази канализация не мирише ли точно като твоята стая, неудачник? — изкиска се единият от побойниците и разплака малкия.
— Моля те, пусни ме…моля те! — момчето, на вид не по-голямо от 10 години, умоляваше тийнейджърите. Но момчетата нямаше да спрат.
Те махнаха решетката на канализацията и се опитаха да бутнат малкото момче в подземния канал, без да знаят, че ядосаният Хенри наблюдава всичко от другата страна на пътя.
— Наглеци…оставете това дете на мира! — Хенри изтича при побойниците. Уплашеното хлапе бързо се скри зад него, а другите две момчета се стреснаха.
— Искате ли да извикам полицията, идиоти?
Ужасени, хулиганите избягаха. Но момчето все още трепереше от страх.
— Всичко е наред, хлапе! — Хенри се наведе и потупа момчето по рамото. — Какво правеше съвсем сам тук?
— Аз… аз съм изгубен. И не знам пътя обратно.
— Изгубен? — Хенри се разтревожи. — Добре, хлапе, чуй ме. Не се тревожи, става ли? Ще ти помогна. Аз съм Хенри. Как се казваш?
— Адам.
— А сега, имаш ли документи за самоличност, Адам? За да мога да се обадя на родителите ти… и да те заведа у дома?
— Аз… тук — Адам даде на Хенри училищната си лична карта. — Искам да се върна при приятелите си…
— Не се притеснявай, хлапе. Това трябва да помогне. Какво ще кажеш да дойдеш с мен и да пийнеш нещо? Живея точно там… виждаш ли онази къща? Можем да изчакаме там, докато полицията дойде да помогне.
Момчето кимна.
Те седнаха в хола и Адам каза на Хенри, че се е изгубил по време на училищна екскурзия в тази част на града.
— О, скъпи! Ти си на около 40 мили от дома. — каза Хенри.
Около половин час по-късно полицията пристигна и Хенри им разказа всичко. След претърсване с личната карта на Адам, откриха домашния му адрес.
— Пази се, момче! — Хенри махна сърдечно за сбогом, докато Адам беше отведен с полицейската кола часове по-късно. Той беше толкова облекчен, че детето най-накрая намери пътя си към дома и никога повече не очакваше да види Адам. Със сигурност не на следващия ден.
На следващата сутрин Хенри си направи чаша черно кафе и излезе на предната веранда, за да вземе вестника си. Изведнъж отвън спря луксозна кола, разсейвайки го.
Шофьорът излезе и отвори вратата на колата, докато Хенри гледаше объркано.
Двойка излезе от задната седалка. И с тях беше…
— Адам? — възкликна Хенри, когато малкото момче се втурна към него.
— Какво правиш тук, момче? — попита Хенри, когато родителите на Адам се приближиха до него.
— Здравейте, ние сме родителите на Адам. — усмихна се мъжът. — Съжаляваме, че дойдохме без предупреждение. Просто нямаше как да не ви посетим…благодарим, че спасихте сина ни.
— О, това ли? Всичко е наред. — каза Хенри, ръкувайки се с Джон, бащата на Адам. — Направих каквото трябваше.
Усмивката на Джон бавно избледня, когато погледна Хенри отблизо.
— Съжалявам… но срещали ли сме се преди? Не знам защо… изглеждате толкова познат. Как казахте, че се казвате?
— Хенри. А ти си?
— Хенри… много ми напомняш за баща ми, който напусна семейството ми, когато бях на 6 години. Той също се казваше Хенри!
— Джон? — Гласът на Хенри трепереше. — Ти ли си… Джон?
Във въздуха се носеше тишина. Джон и Хенри не можеха да повярват.
— Боже… ужасно съжалявам, че те изоставих, синко. — извика Хенри, когато Джон, неспособен да сдържи емоциите си, се хвърли в ръцете на баща си.
— Татко…О, Боже мой! Къде беше през всичките тези години? Защо ме изостави?
Хенри въздъхна.
— Никога не съм искал да те напусна, сине. Но обстоятелствата ме накараха да го направя. Това не е красива история. Разказва се за човек, който премина от богатство към дрипи, загуби семейството и богатството си…
…и почти уби жена си. Има много неща, които трябва да знаеш.
Джон помоли шофьора си да заведе съпругата му Амелия и Адам до колата и последва Хенри вътре, за да разкрие истината.
— Случи се, когато беше на шест години, Джон. Бяхме на път за увеселителния парк… — Хенри се потопи в миналото си.
преди 34 години…
— Татко, искам захарен памук. Ще ми вземеш ли? — попита 6-годишният Джон, докато Хенри караше колата към увеселителния парк на няколко мили от дома им.
— Разбира се, шампионе! — Хенри се усмихна. — Нека се забавляваме днес. Но преди това нека се отбием в офиса ми за пет минути, става ли? Татко трябва да се справи с нещо спешно.
Тогава Хенри беше заможен бизнесмен. Той беше толкова зает с работа през цялото време, че почти не прекарваше време със семейството си. Този ден обаче Хенри реши да заведе сина си в парка и да го направи щастлив.
10 минути по-късно Хенри завърши задачата в офиса си и си спомни за подаръка, с който искаше да изненада Джон в парка.
— Господи, не! — Хенри въздъхна разочаровано, когато осъзна, че го е забравил у дома.
Тъй като бяха само на 20 мили от дома, той реши да се върне и бързо да вземе подаръка. Така Хенри се прибра с Джон.
— Чакай тук, приятел. Татко ще се върне след минута. — каза Хенри на Джон.
Вратата беше открехната и той влезе вътре, само за да забележи непознат чифт обувки близо до рафта за обувки.
— Гости ли имаме? — Хенри се замисли, но във всекидневната нямаше никой.
Къщата беше странно тиха и тогава Хенри чу стенещи звуци, идващи от неговата и на Лора спалня на горния етаж.
Хенри се качи на пръсти и отвори вратата на спалнята, само за да замръзне от шок.
— Какво, по дяволите? Стив? — Очите на Хенри изпъкнаха от ужас, когато видя жена си в леглото с млад адвокат, работещ в неговата фирма.
— О, Господи, Хенри, какво правиш тук? — Лора бързо се покри с чаршаф, а Стив скочи от леглото, за да се облече.
— Какво, по дяволите, Лора? Изневеряваш ми с моя служител?
Лора се овладя и погледна Хенри в очите.
— Вече не те обичам, Хенри. Чуваш ли ме? Искам развод. Трябваше да ти кажа всичко по-рано. Но се радвам, че разбра.
— Аз… вероятно трябва да си тръгна. — опита се да излезе Стив, но Лора го спря.
— Няма да ходиш никъде, Стив! — каза тя. — И какво, ако бяхме заедно в леглото тук, Хенри? Винаги си зает с работа. Съсредоточен си само върху себе си… почти не прекарваш време с мен. Кога за последен път правихме любов? Преди месеци? Какъв вид внимание обръщаш на жена си? Виж, обичам Стив и продължих напред.
Докато Лора продължаваше да говори за чувствата си към Стив, Хенри не можеше да издържи повече и се нахвърли върху Стив, блъскайки го на пода.
— Хенри, спри. Какво, по дяволите, правиш?
Разярен от ярост, Хенри удари Стив по лицето.
— Видя ли те отново с жена ми, мъртъв си. Чуваш ли?
Хенри изскочи от къщата и потегли с Джон, който беше ужасен да види натъртените кокалчета на баща си.
На следващия ден Хенри беше в кабинета си, когато влезе Стив.
— Махай се, преди да съм те набил отново! — извика Хенри, свивайки юмруци.
— Уау, уау, отпуснете се, г-н Холанд. О, чакайте… защо са тези глупави почести?! Успокой се, Хенри! Тук съм, за да ри покажа нещо. Ако бях на твое място, щях да го погледна. — каза Стив, подавайки му флашка.
Хенри постави устройството в компютъра си и скръцна със зъби, докато гледаше клипа как напада Стив предишния ден.
— Ако този видеоклип стигне до полицията, тогава ще получиш поне три години затвор. Така че нека да преминем към сделката… става ли?
— Развеждаш се с Лора и ми плащаш 150 000 долара…и този клип никога няма да стигне до полицията.
— Махай се, по дяволите! Уволнен си, Стив. — излая Хенри, но Стив се засмя.
— Уволняваш ме? О, не се заблуждавайте, Хенри. Съпругата ти ми прехвърли половината от вашата компания преди шест месеца. Сега съм твой бизнес партньор. Така че технически не можеш да ме уволниш!
Хенри беше шокиран. Лора беше прехвърлила половината компания на Стив. И по време на бракоразводното дело Хенри щеше да трябва да й даде половината от дела си в компанията. И не само това. Той ще трябваше да прехвърли половината си имущество на нея, като по този начин щеше да фалира.
Стив и Лора се обединиха, за да го унищожат, но Хенри знаеше, че не може да позволи това да се случи.
Същата вечер Хенри се обади на стар познат.
— Да… може ли да се срещнем в бара на 6-та улица? Страхотно… ще се видим там.
20 минути по-късно Хенри пристигна в бара и зачака. Един мъж се приближи и го поздрави.
— Как си, човече? — Рони потупа Хенри по рамото. — Е, какво има?
— Искам да се свържеш с някой от твоите хора…който може да ми свърши работата.
— Готово!
— Готино. Съпругата ми и нейният партньор. — каза Хенри, докато хвърляше две снимки на Лора и Стив на масата.
— Искам да наема професионалист, който да ги довърши.
„Знам, че вероятно си шокиран. Жена ми има връзка с този човек. Така че не ме интересува как ще направиш това… или какво правиш. Искам ги мъртви.
— Не се притеснявай, човече. Разбрах те. — каза Рони и звънна на някого.
— Моят човек ще бъде тук след 30 минути.
Половин час по-късно човекът на Рони се присъедини към тях. Рони го информира за плана, обяснявайки, че смъртта на Стив и Лора трябва да изглежда като инцидент.
— Е, можем да направим така, че да изглежда, че колата им се е отклонила от моста и се е хвърлила в езерото. — предложи убиецът.
— Звучи като план! — каза Хенри. — Ще ги извикам на южния мост. А ти свърши останалото. Да поговорим за парите… колко трябва да ти платя?
— 50 000 долара за мен. — каза поръчковият убиец. — И още 50 хиляди за моите момчета… и нещата, които ще ми трябват за това.
— Ти ще ги примамиш на южния мост този четвъртък сутринта… а останалото зависи от мен.
Хенри кимна и излезе от бара. На следващия ден той се обади на Стив и Лора, имитирайки извинение, и ги убеди да се срещнат с него в офиса на Стив.
— …И съжалявам за това. Готов съм да приключа нещата на… добра воля.
Лора и Стив се съгласиха да се срещнат с него и Хенри пусна съобщение на поръчковия убиец.
— Готови са. Този четвъртък… както решихме, става ли?
— Сделка!
Най-накрая денят, който Хенри дълго чакаше, настъпи. Той напрегнато чакаше в кабинета си, втренчен в телефона си. Изведнъж телефонът му иззвъня с номера на поръчковия убиец.
— Мисията е изпълнена! Ще се срещнем на територията на Бронзовата арка. — каза момчето на Хенри. — …на пейката под дъба…с парите. Ще бъда там след 20 минути.
Хенри отиде до мястото с парите и забеляза единственото дъбово дърво там. Той седна на пейката и зачака поръчковия убиец.
Около 30 минути по-късно, човекът се приближи до Хенри и седна на пейката.
— Колата им се гмурна в езерото. — каза той, показвайки на Хенри снимка на кола, обърната с главата надолу под моста, потъваща в езерото.
— Ще изглежда като инцидент. Никой не би могъл да оцелее след това!
— Добра работа! — каза Хенри, докато предаваше парите на убиеца. Но точно тогава отряд полицаи ги наобиколи и сложиха белезници на Хенри.
— Вие сте арестуван, г-н Холанд… на основание заговор и опит за убийство на вашия колега, г-н Рейнолдс, и съпругата ви, г-жа Холанд.
Настоящето…
— Поръчковият убиец ме натопи, синко. — каза Хенри на Джон. — Бях толкова запален по отмъщението си, че пропуснах да забележа как бях заблуден.
— Оказа се, че човекът на Рони е информирал Лора за моя план. Заедно с полицията те инсценирали нейната и смъртта на Стив, за да ме хванат да плащам пари за убийство. Но знаеш ли какво? Радвам се, че планът ми беше провален… защото не бих могъл да живея с вината, ако наистина бяха убити. Може би, ако се бях опитал да разреша нещата по различен начин, никога нямаше да те напусна. Ще съжалявам до края на живота си. Това е моето покаяние.
— Не, татко. — прегърна Джон Хенри. — Да, сгрешил си. Но си страдал достатъчно. Миналото няма да се промени. Но може би бъдещето ще го направи. Ще ти помогна да си върнеш всичко… и Стив ще съжалява.
