През целия си живот Куентин се е фокусирал върху военната си кариера и на стари години съжалява, че не е създал семейство. Но един ден през вратата му нахлува малко момче, което го нарича дядо, и той не може да повярва. Някой друг е бил с детето и е причинил на Куентин шока на живота му.
Куентин седнал да закуси на дивана си и включил телевизора. През по-голямата част от живота си обичал да прави това в неделя сутрин, но на 96 години наистина съжалявал за самотното си съществуване.
Той беше военен и ветеран от войната. През 1944 г. се сражава във Втората световна война и прави една от най-добрите кариери в армията в страната. Спечелил е медали, издигнал се е в чиновете и всички са му се възхищавали. Но често бил в движение, което не му позволявало да отделя време за връзки.
Той беше красив и момичетата го обичаха в униформа, но нито една от връзките му не продължи повече от няколко месеца. Сега това е най-голямото му съжаление, след като се пенсионира в Остин, Тексас. Искаше му се да беше преживял типичните етапи, които повечето хора преживяват с децата и внуците си. Но не му било писано да се случи. Единственото, което можеше да направи, беше да продължи да живее и да се наслаждава на малките удоволствия, които другите приемат за даденост.
Неделната му сутрин обаче била прекъсната, когато едно малко момче нахлуло през вратата му. “Дядо, пристигнахме!” – изкрещя то и се затича към него. Момчето скочи в ръцете му и Куентин едва не изпусна сандвича си.
Очевидно това е било грешка. Момчето беше в грешната къща. Но тогава през вратата се чу друг глас.
“Тони! Тони! Да нахлуваш в домовете на хората без предупреждение е грубо!” Млад мъж на около 20 години се появи през вратата и погледна детето. После срещна очите на Куентин.
“Много съжалявам, сър. Вие сте Куентин Питс?”
Момчето се измъкна от ръцете на Куентин и отиде при другия мъж. Но той все още се усмихваше. По-възрастният мъж се изправи от дивана и протегна ръце, за да го поздрави.
“Да, аз съм Куентин Питс. Това е странна среща, но момчетата ще си останат момчета, нали?” – каза той с чувство за хумор. “Но мога ли да попитам защо сте тук?”
Мъжът си пое дълбоко дъх. “Казвам се Итън Питс, сър. Мисля, че съм ваш внук.”
За първи път от много време насам Куентин почувства надежда. | Източник: Pexels
Куентин почувства надежда за първи път от известно време насам. | Източник: Pexels
Целият свят на Куентин се промени за тази една секунда. Той знаеше, че никога не е имал деца, но в душата му започна да проблясва искрица надежда. Независимо от това, това все още беше шокираща новина и той можеше само да каже. “Какво?”
“Моля те, позволи ми да ти обясня – продължи Итън и Куентин му направи жест да седне. Итън даде на малкото момче телефона си, за да го занимава, и започна да говори. “Баща ми се казва Ричард Питс и баба ми отказа да му каже кой е баща му. Но тя му беше дала фамилията Питс вместо своята, така че баща ми винаги е бил любопитен”.
Куентин кимна и изслуша тази история, като все още я намираше за невероятна. Искаше му се да чуе още.
“Ами, тя почина наскоро и ние намерихме нейни стари писма. Тогава открихме едно име: Куентин Питс. Баща ми ме помоли да му помогна да намери този човек. Знаехме, че той е бил военен и е участвал във Втората световна война. Имам и приятел в армията, който ми помогна да намеря някаква информация. Но единственото, до което успя да се добере, беше адрес, така че затова съм тук – продължи Итън, като потриваше ръце, сякаш беше нервен.
“Коя беше баба ти?” Куентин попита, като се намръщи. Нито една от бившите му приятелки не беше забременявала. Е, поне не и тази, за която той знаеше.
“Стефани Уайтхед – изрече Итън и спомените веднага заляха мислите на Куентин.
Той се запозна със Стефани по време на престоя си във Вашингтон и тя беше момичето на американските мечти. Тя беше най-дългата му връзка, но след няколко месеца му се наложи да се премести. Разделиха се, защото връзките от разстояние не работеха за нея. Но тя никога не е казвала нищо за това, че е бременна. “Чудя се защо не се опита да ме намери” – промълви той и мислите му се върнаха в настоящето.
“Не знам, сър. Баба изобщо не говореше за теб въпреки протестите на баща ми. Пътувах дотук от Вашингтон и съм готов да направя ДНК тест, за да проверя всичко – предложи Итън, като погледна с надежда възрастния мъж.
Куентин постави ръце на коленете си и се изправи от дивана. “Това не е необходимо. Вярвам напълно на историята ти. Вие дори живеете там, където е живяла тя – каза той и се приближи до малкото момче, което си играеше с телефона. “Казваш се Тони, нали?”
“Да, дядо!” – отговори той и погледна възрастния мъж с огромна усмивка, напълно разсеян от телефона.
“Е, технически погледнато, аз съм вашият прадядо. Но искате ли да видите медалите ми?” Куентин попита. Никога не е бил много сред деца и си мислеше, че нещата ще бъдат неловки. Но той сякаш естествено знаеше как да говори с детето.
“Ура!” – възкликна малкото момче и последва Куентин, който погледна назад към Итън.
“Можеш да дойдеш и ти” – каза възрастният мъж на внука си и Итън се усмихна, докато го следваше.
Какво можем да научим от тази история?
Живейте живота си така, че да не съжалявате. В крайна сметка Куентин съжалил за решението си да няма деца и Вселената му подарила чудо.
Винаги е най-добре да съобщавате за бременността на своите партньори или бивши. Куентин пропусна много, защото Стефани не се свърза с него с истината.
Споделете тази история с приятелите си. Тя може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Ако тази история ви е харесала, може би ще харесате и тази за един възрастен мъж, който дал на внука си стар часовник, за да му покаже урок.
Този разказ е вдъхновен от историята на наш читател и е написан от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или места е чисто случайна. Всички изображения са само с илюстративна цел. Споделете своята история с нас; може би тя ще промени нечий живот. Ако искате да споделите своята история, изпратете я на адрес info@ponichka.com.
