Всички на рожден ден се подиграват на зле облечено момиче и майка му, докато суматохата не привлича вниманието на богат мъж.
Мадисън Ландо отгледа дъщеря си Труди съвсем сама. 33-годишната жена беше омъжена за миньор на име Джо Ландо, докато той не загина при мистериозна минна авария заедно с някои други миньори.
Беше обичала упорития мъж през по-голямата част от живота си, тъй като беше влюбена в него, откакто бяха в гимназията. Дъщеря им, Труди, се роди преди да се оженят, но те бързо се ожениха, за да предотвратят проблеми с консервативните си родители.
Мадисън никога не е харесвала миньорската работа на съпруга си, която той прие, след като загуби работата си като археолог. Добивът просто беше твърде опасен и тя често спореше за това с него, но заплащането беше по-добро от нищо, с което той винаги завършваше спора.
Когато той почина, Мадисън му беше ядосана дълго време.
— Предупредих те да спреш да го правиш. — казваше тя, когато си помислеше за него, което беше често.
Инцидентът се случи преди две години и дъщеря им, която беше на три години, трябваше да расте без баща. Но дори след всичките тези години Мадисън остана сама, фокусирайки се върху оцеляването с детето си.
Не им беше лесно, особено след като малкото пари, които съпругът й пазеше за спешни случаи, свършиха. Беше трудно да се печели достатъчно дори за храна, но Мадисън някак успя да запази себе си и дъщеря си на повърхността.
Така живееха, докато един ден съдбата промени живота им. Беше точно след като Труди завърши детската градина. Една много богата нейна съученичка беше поканила целия клас на рождения си ден. Нейният иконом направи съобщението.
— Мис Бела Ла Фонтен ще организира парти за рожден ден, за да отпразнува новата година за себе си. Всички сте сърдечно поканени на това събитие, но има условие. — добави той, след като овациите стихнаха. — Всички рокли за партито трябва да бъдат закупени в магазина за дрехи Fontaine и, разбира се, ще има отстъпки.
Когато Труди се прибра вкъщи този ден, тя каза на майка си за партито.
— Мамо, всички ще бъдат там. Трябва да отида! — каза развълнувано момичето. — Трябва да стигнем до магазина, за да вземем роклята ми.
— Да, да, да вървим. — каза майка й с престорено вълнение.
Тя всъщност нямаше много пари, освен бакшиша от 100 долара, който беше получила в ресторанта, където работеше сутрин.
— Ще бъде достатъчно. — каза си тя, докато следваше дъщеря си.
Въпреки това, веднага щом зърна етикета с цената, прикрепен към дрехите, Мадисън разбра, че парите, с които разполага, няма да са достатъчни. Всяка рокля струваше поне пет пъти повече от това, което тя имаше. Те тихомълком излязоха от магазина, докато онези, които можеха да си позволят роклите, ги купиха.
Мадисън не беше доволна от случващото се, затова отиде до магазин за платове, избра плат, подобен на роклята във Фонтейн, и го занесе вкъщи, за да я ушие.
— Само изчакай, скъпа, скоро ще имаш рокля. — каза тя.
Ушиването на роклята й отне цяла нощ, но крайният продукт беше перфектен.
— Благодаря ти, мамо, харесва ми. — каза Труди, искрено доволна от целия труд, положен от майка й. — Нямам търпение да я покажа.
Въпреки това, когато тя и майка й влязоха на партито, те привлякоха вниманието на много от богатите деца и техните родители, които започнаха да се смеят на облеклото на Труди.
Труди избухна в сълзи и избяга от сградата. Момичето тичаше със замъглени от сълзи очи и без да се интересува от живота си, докато не се блъсна в страничната част на бяла лимузина, спряла на входа на сградата.
Докато тя стоеше зашеметена, шофьорът слезе и започна да й крещи нецензурни думи, но млъкна, след като пътникът на задната седалка излезе.
Беше красив мъж, който изглеждаше около 40-те. Беше скъпо облечен и погледът му, много подобен на нейния, огледа момичето за наранявания, преди да заговори.
— Трябва да бъдеш по-внимателна, момиченце. — каза той с глас, който по някаква причина й прозвуча познат – тогава тя чу майка си да говори зад нея.
— Джо? — каза тя. При споменаването на името мъжът се оживи и погледна жената със зяпнала уста. — Наистина ли си ти? — попита Мадисън, докато се приближаваше.
— Мади? — попита той с объркано изражение на лицето си, когато се обърна към Труди и също извика името й.
Изведнъж тримата души бяха неразличими един от друг, тъй като се прегърнаха силно. Това беше нейният съпруг, за когото тя вярваше, че е починал преди пет години.
— Труди, това е баща ти!
— Най-накрая те намерих! — каза той.
— Какво стана? Къде беше? — каза жена му между прегръдките.
— Нека влезем вътре, тук съм, за да донеса подаръци на дъщерята на бизнес партньор. — каза той. — Тогава можем да наваксаме.
— Не можем да се върнем там, Джо, не и след случилото се. — каза Мадисън.
— Кажи ми. — каза той.
След като научи какво се е случило, Джо отиде със семейството си в залата за парти, но този път, когато майките отново им се присмяха, Джо се надигна в тяхна защита.
— Дъщеря ни може да няма толкова скъпи дрехи като вашите деца, но е научена да бъде добър човек. Едва ли може да се помогне на хора с бедни души като вас.
Никой не можа да измисли отговор. А онези, които можеха, се страхуваха твърде много да противоречат на богат човек като Джо. Той се върна у дома с Мадисън и детето си.
Оказа се, че в деня на минния инцидент Джо е носел якето на колегата си. Той не се е отървал невредим, тъй като огромен камък го е съборил в безсъзнание по време на инцидента.
Когато се събудил, той не помнел нищо и бил идентифициран по документи, които принадлежали на неговия колега, който нямал семейство или близки приятели, така че никой не дошъл да го посети в болницата.
Паметта му не се върнала веднага и докато се случило, Мадисън и Труди вече се били преместили.
— Трябваше — изхлипа тя. — Загубихме къщата в полза на банката.
Джо започнал да ги търси и докато го правел, отваря свой собствен минен бизнес, работи усилено и става милионер.
И сега, след като се събра със семейството си, Джо възнамеряваше да навакса пропуснатото време. Той премести Труди и майка й в луксозния си апартамент, където се надяваше да живее с тях щастливо и да опознае дъщеря си повече.
